Фактите за Зеления пакт и енергетиката

Георги Марчев, Factcheck.bg Последна промяна на 30 юли 2021 в 20:15 1696 0

Защо Европейският съюз върви към спиране на производството на електричество от въглища?

Какво планира България за енергийния сектор?

Готви ли се закриване на “Мини “Марица-изток”?

Що е то Механизъм за справедлив преход?

Предстоящият енергиен преход в ЕС е ключов въпрос за следващите десетилетия, а България е сред страните с развито производство на ток от въглищни централи. От една страна Европа се опитва да намали драстично парниковите газове в атмосферата, основен причинител на климатичните промени, от друга – енергетиката е един от най-важните сектори за икономиката у нас и е в основата на развитието на цели региони. Българските власти не отвориха широк публичен дебат, когато ЕС започна работата по Зеления пакт, а темата бавно започва да се обсъжда едва сега, когато страната вече е поела ангажименти към европейските си партньори.

Причината за постепенното спиране на въглищните централи в ЕС и преминаването към други източници на енергия са все по-отчетливите климатични промени. Само до средата на това лятото в северното полукълбо на Земята синоптиците отчетоха драстични отклонения от нормата. Сред тях са жеги до почти 50 градуса в райони в Канада, където нормалните температури по това време са двойно по-ниски, най-силното торнадо досега в Чехия, все по-опустошителни наводнения като тези в Германия и по-чести и едри градушки, например в Италия. От края на юли до средата на август в България синоптиците очакват дълъг горещ период с температури около и над 40 градуса в по-голямата част от страната.

Повече за климатичните промени и Зеления пакт прочетете в текста на Factcheck.bg “Европейският Зелен пакт”.

“Стигнахме лимита”

В Зеления пакт, в частта “Снабдяване с чиста, достъпна и сигурна енергия”, е посочено, че при емисиите на парникови газове в ЕС делът на производството и използването на енергия в икономическите сектори надхвърля 75%.

В документа се планират следните приоритети:

  • Енергийната ефективност;
  • Енергиен сектор, който се гради основно на възобновяеми източници, допълнени от бързо извеждане от експлоатация на въглищата и декарбонизация на газа;
  • Енергийните доставки на ЕС да бъдат сигурни и достъпни за потребителите и предприятията.

“За да се случи това, от съществено значение е да се гарантира, че европейският енергиен пазар е напълно интегриран, взаимосвързан и цифровизиран, като същевременно се зачита технологичната неутралност”, добавя ЕК в плановете си.

“Настоящата ни икономика, базирана на изкопаемите горива, достигна лимита си. Знаем, че трябва да се придвижим към нов модел”, заяви на 14 юли председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен при представянето на пакета Fit for 55 – новият по-амбициозен план на Комисията.

Планът на ЕК е наречен Fit for 55 заради целта за намаляване на въглеродните емисии с 55% през 2035 г. спрямо нивата им от 1990 г. Предложението е вместо заложеният в Зеления пакт дял на зелената енергия от 32% да бъде постигнат дял от 40% през 2030 г. В момента ВЕИ допринасят с 20% в крайното потребление на енергия в ЕС.

Източник: ЕС

Тези цели трябва да са заложени и в интегрирани планове в областта на енергетиката и климата до 2030 г. на всяка държава-членка на ЕС. Предизвикателството на енергийния преход е труден за част от страните. Анализ, извършен от неправителствената изследователска организация EMBER, показва, че седем държави изостават в намаляването на въглеродните емисии – Белгия, България, Чехия, Германия, Италия, Румъния и Полша. Според прогнозите през 2030 г. България ще бъде на трето място по емисии на парникови газове от производството на ток, а това е много над средната стойност за ЕС, пишат от онлайн платформата “Климатека”.

Трудният, но неизбежен енергиен преход

На теория България подкрепя новите, по-амбициозни цели на ЕС в областта на климата, макар и под условие – да получи подобаващи компенсации. Българското правителство обяснява позицията си да се въздържи при гласуването на европейския Закон за климата в Съвета на ЕС с недоволство от това, че някои искания на страната не са били уважени. Сред тях са включването на природния газ като преходно гориво до 2030 г., постепенното намаляване на субсидиите за въглищни електроцентрали, както и признаването на различните изходни позиции на различните държави-членки за справянето с поставените климатични цели.

По отношение на природния газ, ЕК все още не е направила окончателно предложение, но към момента по-скоро настроенията са, че той няма да бъде включен сред дългосрочните преходни технологии, тъй като е изкопаемо гориво. “Изкопаемите горива нямат жизнеспособно бъдеще”, заяви заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс. Все още няма решение и относно атомната енергия.

Въпреки това, България разчита сериозно на природния газ в плановете си за енергиен преход. Това става ясно от националния “Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г.”, представен с година закъснение през 2020 г., след като ЕК отхвърли предишни варианти на документа. Такива планове трябваше да представят всички държави в ЕС в рамките на Зеления пакт, а през 2023 се очаква тези планове да бъдат актуализирани, за да отразят новите амбиции на Съюза в областта на климата.

В българския план е заложен дял на енергия от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. от 27.09%. Поставената цел е дори под средното за ЕС, въпреки че ръстът е 33% за десет години, или увеличение с 2 645 MW на нетната инсталирана мощност на електрическите централи, използващи енергия от ВЕИ.

Същевременно според неправителствената организация ЕMBER, през 2030 г., след Полша и Чехия, България ще бъде трета в ЕС с най-много електрическа енергия, произведена от въглища. Това отново е над средното за Съюза.

Мерките, предвидени в документа, за изпълнение на целите са:

  • Реконструкция на когенерационни инсталации и котли за централно отопление с турбини на природен газ;
  • Намаляване на загубите от разпределителните и преносните мрежи;
  • Намаляване на загубите в топлопреносните мрежи;
  • Заместване на горивата – от въглища на природен газ;
  • Увеличаване на високоефективното комбинирано производство;
  • Увеличаване на дела на отоплението и охлаждането въз основа на
    възобновяеми енергийни източници;
  • Подобряване на ефективността на производството в съществуващите
    въглищни електроцентрали.

В отговор на депутатски въпрос през август 2020 г. бившият министър на енергетиката Теменужка Петкова казва, че според плана – който е одобрен от ЕК, подчертава тя – “ясно е посочено, че до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., България ще продължи да използва потенциала на топлоелектрическите централи, произвеждащи електроенергия от въглища”.

През октомври 2020 г. обаче ЕК критикува и финалния вариант на българския план за липса на амбиция. Според Комисията целите за увеличаване на ВЕИ мощностите не са адекватни на визията на ЕС. В същото време предвижданото намаляване на енергията от въглища е недостатъчно. Основен въпрос, на който България не е дала отговор, е как и кога страната предвижда извеждане от експлоатация на въглищните централи.

Комисията отбелязва също, че в плана липсва дефиниция за енергийна бедност, липсва брой на енергийно бедните домакинства, както и индикативни цели за намаляването им. Никъде в документа не са посочени и държавните субсидии, насочени към производството на енергия от изкопаеми горива, въпреки че анализът на Комисията показва, че те са значителни, пише още в оценката.

Скъпите ТЕЦ-ове

“Капитал” пише, че само през 2020 г. за поддържането на ТЕЦ “Марица-изток 2” държавата е похарчила близо 1 милиард лева – 600 милиона лева под формата на опростени кредити към БЕХ и още над 300 милиона лева за въглеродни квоти. Въпреки това централата завърши годината на минус с 340 милиона лева, с което натрупаната загуба е 1.15 милиарда лева. “През това време оптимизации не бяха направени и не е предвидено да се случат такива – нито в ТЕЦ-а, нито в мините, въпреки че и двете предприятия работят с изключително намален капацитет”, добавят от изданието.

По данни на “Грийнпийс” нерегламентираната държавна помощ за централата е 1 456 556 986 лева. При максимално допустими по закон 98 лв./МВтч (за периода до 30 юни 2020 г.) токът на ТЕЦ-а струва над 135 лв./мВтч. От юли 2020 г., централата получи квота за регулирания пазар, този път с цена 139.55 лева/мВтч. Разликата се покрива на два пъти от данъкоплатците – веднъж чрез фонда „Сигурност на електроенергийната система“ и втори път чрез увеличената от регулатора цена на тока с 2.7%, за да се включи в микса тока от централата. Интерактивна илюстрация по темата вижте тук.

Независимо от поетите към ЕС ангажименти, Народното събрание задължава правителството да запази въглищните централи буквално на всяка цена. Според решението, прието с гласовете на депутатите от БСП и ГЕРБ, Министерският съвет се задължава “да приеме всички необходими мерки за нормалното функциониране на „ТЕЦ Марица изток 2“ – ЕАД, в това число и чрез увеличаване на капитала на дружеството от страна на „Български Енергиен Холдинг“ – ЕАД, с цел гарантиране на енергийната сигурност на страната като елемент от националната й сигурност, независимо от становището на Европейската комисия по този въпрос”.

Народното събрание задължава правителството да не допусне в дългосрочен план прекратяване на функционирането и/или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи от групата на „Български Енергиен Холдинг“ – ЕАД. Междувременно правителството трябва да предприеме действия за присъединяване на Република България към платформата „Въглищни региони в преход“ без поемане на ангажименти за закриване на въглищни централи. Такова писмо е изпратено до заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс на 27 феврурари 2020 г., по информация на Теменужка Петкова.

От Центъра за изследване на демокрацията пишат, че производството на електроенергия от въглища ще намалее значително – от близо 47% от общото производство сега до 33% през 2030 г. след закриването на мощности от около 1.8 ГВт. Най-вероятно до 2030 г. ще бъдат затворени само лигнитните централи, които не удовлетворяват нормите за замърсяване на въздуха по най-доб­рите налични техники за големи горивни инсталации. Изследователите допълват, че почти пълното извеждане от експлоатация на въглищните мощности не може да се очаква преди 2040 г.Източник: pixabay

Защо проблемът е толкова сложен за решаване

Най-голямата част от сектор енергетиката у нас са въглищните централи от системата на “Мини “Марица-изток”, които произвеждат 40% от общо 47% ток от въглищни централи за страната. Дружеството включва три рудника и ТЕЦ “Марица-изток 2”, които са държавна собственост, както и частните ТЕЦ “Контур глобал”, ТЕЦ “AES Гълъбово” и “Брикел”. Тази система произвежда общо 40% от електроенергията в страната.

Други мощности на въглища има в Бобов дол и Перник, а общо заетите у нас в сектора са около 40 хиляди души, според анализ на неправителствената организация WWF. Работещите в “Мини “Марица-изток” са основно от област Стара Загора, но има заети и от съседните области Хасково и Сливен. Според синдикатите са общо около 13 500 души, а заедно с техните семейства – около 140 хиляди души.

Различни заинтересовани страни в дебата за бъдещето на централите изразяват желание те да продължат да работят, защото секторът е сред най-значимите у нас, а и е важно запазването на сигурността на българската енергийна система. Разминаването е дали производството на ток да продължи да е с въглища, дали да се използва природен газ, който също не е сред предпочитаните от ЕК, да се търсят нови технологични решения за улавяне на въглеродния диоксид и др.

Собствениците на трите ТЕЦ-а, включително и на държавния, предлагат трансформация в три различни посоки – използване на биомаса, на природен газ с опция за водород, продължаващо горене на въглища, но с улавянето, съхранението под земята и дори преработката на въглеродния диоксид във вторични суровини в една бъдеща индустриална зона на територията на “Марица-изток”. Пред Mediapool собствениците са съобщили, че са възложили на Минно-геоложкия университет в София да извърши проучвания възможно ли е да се изгради хранилище на въглероден диоксид в радиус от 100 км на комплекса “Марица Изток”, но все още няма решение на въпроса.

Синдикатите настояват за по-бързи държавни решения за бъдещето на “Мини “Марица-изток”. Те искат държавата да каже какво ще направи за заетите в сектора, така че да се запазят работните места и как ще продължи производството на електроенергия. “Проблемът е национален и трябва да бъде решаван с цялата отговорност. Настояваме за прозрачност как се развива Планът за възстановяване и устойчивост в енергийната му част, която в момента нямаме”, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров след среща със служебния премиер Стефан Янев и служебния министър на енергетиката Андрей Живков в края на юни 2021 г. Според него замяната на въглища с природен газ в топлоелектрическите централи не е устойчиво решение.

Центърът за изследване на демокрацията пише, че декарбонизацията в България попада между чука и наковалнята – от една страна, договорените задължения към ЕС за амбициозен енергиен преход до 2030 и 2050 г., и от друга, бавната демократизация и навлизане на ВЕИ технологиите и енергийната ефективност. Според изследователите България трябва да направи дълбоки и дръзки социални и икономически реформи, за да не изостане страната. “Това би означавало моменталното (или най-бързо възможното) затваряне на лигнитните топлоелектроцентрали. Сегашната политическа рамка или дори умерено амбициозна държавна стратегия не биха довели до нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 г.”, добавят от Центъра, които са разработили и три сценария, които да доведат до тези резултати.

В анализ на WWF се посочва, че част от секторите, към които могат да се насочат хората след поетапното затваряне на въглищните централи, са производството на ток от ВЕИ, рекултивацията на замърсяванията, причинени от въглищното производство, биоземеделието и др. Очакваният брой нови работни места в микропредприятия например се оценява на около 150 за община Бобов дол, 700 за Перник и над 2000 за Стара Загора, които могат да бъдат създадени и чрез стартъпи. Всички останали работници трябва да се преразпределят към вече съществуващи компании или новосъздадени малки и средни предприятия – процес, който на територията на Перник и Стара Загора ще се реализира относително по-лесно в сравнение с Бобов дол, се посочва ясно още в доклада на WWF.

Как ще се финансира преходът към ВЕИ?

България се бави както с решенията как точно да реши въпроса с въглищните централи, така и с проектите, с които страната да участва във финансиране чрез инструментите на ЕС. В края на юли 2021 г. служебният вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов представи за обществено обсъждане обновения План за възстановяване и устойчивост.

Новата версия на плана съдържа 57 проекта и 43 реформи, с които България да модернизира икономиката си до 2027 г. Планираното финансиране е 12.6 милиарда лева по безвъзмездните фондове, като чрез тях да се привлекат още 8 милиарда лева частни инвестиции.Източник: pixabay

Фондът за справедлив преход е първи стълб от Механизма за справедлив преход, чиято цел е да гарантира, че няма да има изоставени по пътя на ЕС към климатично неутралност до 2050 г. Механизмът ще се съсредоточи върху регионите и секторите, най-силно засегнати от прехода поради зависимостта си от изкопаеми горива или въглеродно интензивни процеси. Втори стълб обхваща гаранционна схема в рамките на InvestEU, а трети стълб – заемен ресурс по линия на ЕИБ.

Фондът цели да допринесе за смекчаване на социално-икономическото въздействие в най-засегнатите от прехода региони и сектори. Създаден е в рамките на политиката за сближаване. Ще се изпълнява при споделено управление в тясно сътрудничество с националните, регионалните и местните органи и заинтересованите страни.

В одобрения от Европейския съвет План за възстановяване на Европа – Многогодишна финансова рамка 2021-2027 г. и „Следващо поколение ЕС“ (2021-2024 г.) размерът на ФСП е 7.5 милиарда евро от МФР (2021-2027 г.) и 10 милиарда евро от СПЕС (2021-2024 г.).

Средствата за България са 1.178 милиарда евро, от които 505 милиона евро от МФР и 673 милиона евро от СПЕС. Три български области имат право да се възползват от средства по фонда – Стара Загора, Кюстендил и Перник. Предишното правителство обаче настояваше повече области да получат достъп до средства от ФСП и дори плати 2,5 млн лв. на Световната банка за техническа помощ при подготовка на териториалните планове за преход в осем “енергийно интензивни региона” – Хасково, Сливен, Ямбол, Варна, Бургас, Ловеч, Габрово и Търговище. Според ЕК обаче парите трябва да се фокусират там, където са емисиите.

От Центъра за изследване на демокрацията излязоха със становище, в което посочват, че обновеният план е стъпка в правилна посока, но стратегическият документ повтаря много от управленските дефицити, които спъват нисковъглеродния преход на страната. Сред критиките е, че отново липсва времева рамка за извеждане от експлоатация на въглищните централи и така България става единствената държава в ЕС без стратегия по въпроса. Критики са отправени и към проект за ВЕИ за 1.7 ГВт за нови инсталирани мощности, които поставят ненужно голям фокус върху съхранението на електроенергия – висок праг от 25% от общия капацитет на електроцентрала.

Забавянето на страната спрямо останалите държави в ЕС вече е факт, а преминаването към зелена енергия е неизбежно. Това поставя под риск развитието на цели региони в страната, които в момента основно икономиката се движи от въглищните централи. Но за да може България да се възползва от европейските средства в подкрепа на енергийния преход, най-напред управляващите трябва да вземат и да обявят публично трудните решения. Отлагането може би носи краткосрочни политически дивиденти, но носи загуби и пропуснати ползи в милиони евро на всички български граждани.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.
Георги Марчев
Георги Марчев е основател, видеопродуцент и разказвач в Story Films. С опит в създаването на видеоистории в интернет, bTV и Nova. Тръгва от вестникарската и онлайн новинарската журналистика – в. „Дневник“, сайтът Dnevnik.bg и в. „Капитал Daily“. Завършил е журналистика и продуцентство в Университета за национално и световно стопанство. Част от авторския екип на текста под заглавие „От Истанбулската конвенция, та на Измамата к0вид-19“, отличен с първо място в хакатона „Здраве на прицел“ на Асоциацията на европейските журналисти – България.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови