Само допреди няколко години във Великобритания имаше силни настроения срещу хората от България и Румъния. А сега цялата страна е във възторг от триумфа на Ема Радукану, която е с румънски корени. Не е ли малко лицемерно? Отговорът на този въпрос търси Дойче Веле. 

Баща ѝ е от Румъния, майка ѝ - от Китай. Родена е в Канада, но се състезава за Великобритания. Ема Радукану е новата звезда на тениса. 18-годишната състезателка триумфира при жените на US Open, поставяйки редица рекорди - първата квалификантка, достигнала до финал в турнир от “Големия шлем”, първата британска шампионка от 1968 година насам и втората тенисистка в историята, достигнала до финал при едва второто си участие.

Дете с четири родини

Освен много талантлива, Ема Радукану е и една изключително пъстра личност, която носи в себе си няколко култури. Радукану се преселва със семейството си от Канада във Великобритания, когато е на две години. В профила ѝ в Туитър четем, че нейният дом е в "london|toronto|shenyang|bucharest". По време на турнира в САЩ тя развяваше британския флаг и носеше екип в червено, жълто и синьо - явна препратка към румънското знаме. Радукану говори мандарин, а един от идолите ѝ е китайската тенисистка Ли На. Няколко пъти в годината посещава баба си, която живее в Букурещ.

Във времена, в които национализмът отново избуява, а издигането на стени - буквално и преносно - става все по-актуално, Радукану е истинска сензация. Във Великобритания кралица Елизабет II и премиерът Борис Джонсън я поздравяват за успеха. В Китай празнуват победата ѝ. В Румъния споделят снимки на екипа ѝ в цветовете на националния флаг. Мултикултурализмът, чието олицетворение е младата тенисистка, позволява на толкова много хора да празнуват успеха ѝ. Но не е ли малко лицемерно, когато към възторга и хвалебствията се присъединяват и онези, които иначе не искат чужденци в страната си?

Великобритания е във възторг. А "лошите" румънци?

“Британия полудя”, написа британският вестник “Дейли Мейл”. Точно този “Дейли Мейл”, който водеше масирана кампания срещу румънци и българи след присъединяването на двете страни към ЕС, припомня австрийският “Ди Пресе”. Години по-късно същият този вестник се качи и на вълната на настроенията в полза на Брекзита, а сред британците с ксенофобски нагласи на румънците се гледаше като на хора, които или са крадци и измамници, или целят да злоупотребяват със социалните помощи. "Полицията отправя предупреждения към джебчии на единствения език, който разбират: румънски" - такива неща можеха да се прочетат навремето в британски издания.

Ирония е, че сега именно момиче с румънски баща и с румънско име постигна този огромен триумф за Великобритания, пише "Ди Пресе" и пита: Нима гласувайки за Брекзита, британците не гласуваха изрично и за затваряне на границите за чуждестранни работници, за които се твърдеше, че отнемали работата на британците, увеличавали престъпността и превръщали местното население в “чужденци в собствената им страна”?

Кралицата поздрави Ема Радукану за "отдадеността и упорития труд". Със същите тези “отдаденост” и “упорит труд” много чужденци дълги години даваха своя принос за британската икономика. Но след Брекзита броят на румънците, които често са заети в строителството, е намалял с около 50 000 до 170 000. Днес британците отчаяно търсят полски занаятчии, литовски шофьори на камиони и български работници. Но правителството не иска и дума да чуе за това: поддръжниците на Брекзита са техните главни избиратели. Вместо това истинският британец е сега във възторг от триумфа на роденото в Канада румънско-китайско момиче - и го аплодира като успех за една държава, която иначе не гори от желание да има такива хора на територията си.