Оценка на въздействието на законодателството или защо приемаме закони, които не работят

Последна промяна на 03 август 2012 в 11:41 2970 0

ria
ria

Във Великобритания ново законодателство се приема в краен случай и когато това трябва да стане, задължително се спазва правилото "един вътре - един вън", т.е. приемането на 1 нова регулация трябва да е съпроводено с отмяна на 1 стара. За 2011 г. в Обединеното кралство балансът на внесени и отменени предложения за регулиране е отрицателен – минус 14, т.е. с 14 повече са отменените актове за сметка на приетите нови актове.

В България първата справка за законодателната дейност на Парламента за периода от 14 юли 2009 г. до 20 април 2011 г. сочи, че 41-то Народно събрание е приело 303 закона ( нови закони, изменения и допълнения към действащи закони). За този период от 21 месеца в Народното събрание са постъпили общо 501 законопроекта, като 282 от тях са внесени от Министерски съвет. Това означава средно по 23-24 законопроекта на месец.

Втората справка за законодателната дейност на 41-то Народно събрание до 21 декември 2011 г. показва, че през 2011 г. Народното събрание е приело 156 закона. През 2011 г. в това Народно събрание са постъпили 233 законопроекта, като 120 от тях са внесени от Министерски съвет.

От началото на мандата си 41-то Народно събрание е приело 397 закона. От 14 юли 2009 г. до 21 декември 2011 г. в парламента са внесени 642 законопроекта.

Изводът е, че законодателството ни днес е израз на един погрешен модел, целящ постигане  на невъзможното обхващане на всички прояви на реалността и максимална казуистика, което води до свръхрегулация, фетишизиране на правната норма, парцелирано и непоследователно законодателство, постоянни нормативни кръпки, откриване на нови празноти в него, несъответствия между приемани, отменяни или изменяни регулации. Много често българският законодател, стремейки се максимално да угоди на ЕС, съобразявайки се с предписанията на дадена европейска норма, от поредна директива например, стига до ненужно пререгулиране, наричано в ЕС "позлатяване", отивайки в правната уредба много по-далеч от това което се изисква от ЕС.

Всичко това е коренно противоположно на принципите и тенденциите, приети и прилагани днес в ЕС.

Българските нормативни актове и особено законите се внасят и приемат без наличието на ясна оценка за очакваното от тях въздействие върху отношенията, които са предназначени да регулират, както и върху бизнеса, неправителствените организации и обществото като цяло.

Защо е лоша тази практика?

1. Определянето на правила, които регулират неограничен кръг от субекти и обществени отношения без ясна представа за ползата от тях е типично за тоталитарните държави, в които нормите най-често обслужват управляващата партия, управляващите или определени хора с власт и влияние.

2. Погледнат като липса на предварителен анализ за въздействието на един закон или норма, този порок на българското законотворчество означава липса на ясна визия за преследвания обществен интерес, което автоматично води до извода, че двигател за приемането на новите правила са други интереси – личностни, корпоративни, класови, партийни, лобистки и т.н.

3. Когато не се следи ефекта от въведеното законодателство се губи интерес и се възпитава нехайство към законодателната инициатива.

4. Заради липсата на оценка на въздействието на регулирането, на българския законодател му липсват отговорност, перспективност, дългосрочна визия, далновидност, желание за приемственост, трайност на провежданите политики. За сметка на това той е податлив на конюктурност, политизираност, популизъм и колебливост на вземането на най-важните решения в държавата.

5. Често след приемането на един нов закон, минава един продължителен период от време, понякога години, докато се стигне до извода, че така избраната нова правна уредба е неподходяща и тя трябва да бъде променена. Но през целия този период от време тази правна рамка е действала, определяла е съдбите на хората, диктувала е работата на администрацията, била е основа за разработване на стратегии, политики, практики, механизми и инструменти по нейното приложение, влияла е върху икономическата и социалната среда в държавата.

За да могат да бъдат избегнати подобни ефекти е необходимо да бъде създаден и въведен механизъм, по който да се преценява доколко една промяна в правната уредба ще има благоприятно въздействие. А  в случай че се окаже, че отрицателните ефекти биха били повече от положителните ефекти едно такова предложение за промяна да бъде отхвърляно още в своя зародиш без да бъдат хабени време, усилия и средства по неговото обсъждане.

Така може да се опише какво е Оценка на въздействието на законодателството (ОВЗ) - Regulatory Impact Assessment (RIA).

РИА пък се нарича проектът на група български експерти и учени - юристи и икономисти да се наложи практиката преди да се приемат закони да се оценява какъв е очакваният ефект от тях. (Повече за проекта РИА и Центъра за РИА - вижте тук).

OFFNews.bg ще публикува анализите на РИА, защото вярваме, че ако се прави оценка на въздействието на законодателството ще се спестят много пари на бюджета, ще намалее административната тежест върху бизнеса, малките и слабите ще бъдат по-защитени. И най-важното - че с този механизъм ще се вземат решения, които няма да изкарват хората на протести.

Анализите на Центъра за РИА:

Част I: Веригите смъкват по 100 кожи от гърба на българския производител

 Част II: Плюсовете и минусите от търговските вериги

Част III: Защо стоките в магазина стават все по-некачествени

Част IV: Как другите страни регулират търговските вериги

Какво е „Оценка на въздействието на законодателството“

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови