Понякога наричат Яндекс „руския Гугъл”. Руската IT корпорация е собственик на едноименната търсачка и на портала Яндекс и официално е регистрирана със седалище в Холандия, а в самата Русия е представена от дъщерно дружество. От 1997 година насам Яндекс е сред най-посещаваните интернет ресурси в Руската федерация, Беларус и Казахстан, като в продължение на години в Русия заема позиция № 1. Сред услугите на корпорацията влизат и такива като таксиметров транспорт, доставка на храни, електронна поща, карта, прогноза за времето, музика, културен афиш, недвижими имоти, пътешествия, блогове, инвестиции, разплащателни услуги и още много други. Главното обаче остават ресурсите й за търсене и за предоставяне на новини, снимки и информация. В края на април руската компанията обяви продажбата на своята новинарска услуга и на платформата за блогове Дзен на корпорацията VK (В Контакте), която се ръководи от Владимир Кириенко, син на Сергей Кириенко, заместник-ръководител на президентската администрация. Тези услуги (и Яндекс като цяло) са обект на критики от първия ден на руската инвазия – това, че компанията дезинформира милиони потребители, показвайки само на лоялни на Кремъл и цензурирани медии и крие достоверните сведения за войната в Украйна.  Специалният кореспондент на сайта Meduza Светлана Рейтер разказва в свое разследване как, някога прогресивният новинарска сервиз, съсипа репутацията на Яндекс, доведе до масово излизане от компанията на топ мениджъри и до санкции за нейния генерален директор. Заглавието е на OFFNews.

На четвъртия ден от руското нахлуване в Украйна, на 27 февруари, когато президентът Владимир Путин нареди силите за ядрено възпиране да бъдат поставени в някакъв „специален режим“, ръководителката на сервиза Яндекс.Q Тоня Самсонова си пишела с баща си във WhatsApp. Самсонова била в Брюксел, баща й в Москва.

„Щом излиза новина, като тази, че Путин поставя ядрените оръжия в режим на специална готовност, всеки ще започне да се тревожи. Оказа се, обаче, че за разлика от мен татко не е обезпокоен. Той не знаеше, че руските войски бомбардират Украйна, смяташе, че нищо не се случва“, казва Самсонова пред „Медуза“.

Тоня, която току-що е прочела статията във Financial Times , озаглавена „Путин поставя руските ядрени оръжия във висока степен на готовност, докато Западът налага санкции“, си спомня, че отишла на заглавната страница на Яндекс и видяла съобщение на ТАСС : „Путин нареди привеждане на силите за сдържане на армията на РФ в специален режим на носене на военната служба“.

„От заглавието на ТАСС, което излизаше в топ 5 на новините на главната страница на Яндекс, не беше възможно да се направи извод за някаква заплаха от ядрена война. Видях информационната картина, каквато има баща ми, и разбрах, че не нямаше как да имам претенции към него.“ - казва Самсонова.

След това, написала съобщение на „един от ключовите акционери“ на Яндекс, с молба да започне "да показва информацията за войната“. Той я препратил към топ мениджмънта. Самсонова позвънила на един от приятелите си в Яндекс, който „всъщност можеше да публикува директно новини на главната страница“ (Тоня не го назовава). Той й отговорил: „Тоня, слънце мое, къде си, в Европа? А аз съм в Москва. Недей да ми звъниш, моля те, никога повече с подобни идеи. Такива разговори сега са опасни за мен.”

Като не намерила съюзници вътре в компанията, Самсонова написала оставката си: „Разбирах, че Яндекс няма да промени позицията си и ще продължи да крие информацията за войната. При тези условия човек да продължава да получава заплата. Това е съучастие в престъпление."

В разговор с Meduza Самсонова, която три години преди войната продаде проекта си TheQuestion на Яндекс, си спомня: „Казвам на мъжа ми: така и така, напуснах. Той ме подкрепи, и каза, че от етична гледна точка е невъзможно да продължа да съм служител на Яндекс.

Токсичен актив

През 2019 г. действащ служител на Яндекс, специализиращ се в машинното обучение, случайно откри нещо удивително. За формирането на т. нар. Топ на Яндекс, вече споменатите най-важни пет новинарски заглавия на главната страница, се използва негласен "бял списък", състоящ се от 15 публикации.

„По това време нормалните руски медии все още работеха – такива като Ехо Москвы, Дождь , Новая газета. Те си бяха регистрирани в Русия, обикновено се цитираха от други медии, но Яндекс не ги показваше на първата страница сред заглавията, а показваше, например, Известия, РИА Новини, ТАСС, Интерфакс, Российская газета, “Комерсант, Ведомости, RBC, Gazetа.ru, RT и Лента, изрежда събеседникът на Медуза (друг бивш служител на компанията отбелязва, че в списъка са включени още Regnum, Независимая газета и Sight).

Заради Закона за агрегаторите, Яндекс можеше да публикува новини само от регистрирани в Русия като средства за масова информация издания (въпреки че чуждестранните медии на практика изчезнаха от руските новини още по-рано , през 2014 г.). Компанията открито говореше за това. Но това, че заглавията за новинарски материали от първата страница на Яндекс.Новини се вземат само от ограничен списък с медии, не беше афиширано.

За този факт са знаели единствено служителите от новинарската служба. За съществуването на такъв списък и използването му в алгоритмите за подбор при формирането на заглавията за главната страница, потвърдиха пред Медуза трима бивши служители на компанията. Според тях той е въведен по искане на администрацията на президента на Русия.

„Администрацията на президента отдавна се опитваше да оказва натиск върху Яндекс с по нетрадиционни начини от дълго време, в опит да направи свой собствен списък с медии, от който да се формират топ 5 на главната страница“, спомня си един от бившите служители на Яндекс.Новини. Фактът, че администрацията отдавна е настоявала за въвеждането на такъв списък, потвърждава и източник, близък до ведомството.

За първи път хора от президентската администрация дойдоха в офиса на Яндекс през лятото на 2008 г., малко след войната в Южна Осетия , казва за RBC Лев Гершензон, бивш ръководител на Яндекс.Новини . Тогава той бил поканен на среща с първия заместник-ръководител на президентската администрация Владислав Сурков и заместник-началника на отдела за вътрешна политика на президента на Руската федерация Константин Костин.

Разговорът, спомня си Гершензон, бил за това, да се използват само одобрени от Кремъл медии като източници в заглавията на новините. Някои медии - по-специално грузинските - Сурков ги нарекъл дори "врагове". Длъжностните лица поискали също така достъп до интерфейса на началната страница „в случай на война“.

По това време ръководството на Яндекс успяло някак си да се извърти и да избегне намесата на властите, спомня си Гершензон . След 2008 г. обаче посещенията на представители на президентската администрация продължили. Така през 2015 г. списъкът с медии за топ новини на главната страница бил обсъден отново - вече с Тимур Прокопенко, по онова време - заместник-началник на отдела за вътрешна политика на президентската администрация.

„Хората от президентската администрация настояваха да изберем максимум три до пет източника, одобрени от тях за заглавия. Преговорите бяха дълги и продължиха с години. Накрая се разбрахме за 15 позиции: взехме топ 50 на най-цитираните медии и се уточнихме за десетина от тях. Някои от тях не бяха в първата двайсетка, но ги харесваха от президентската администрация. От тези медии направиха „списък за заглавията“, спомня си той.

Прокопенко, също като Сурков и Костин, поискал да му дадат „бутон за достъп“ до главната страница на Яндекс. Оттам отново успяха да се извъртят, като в крайна сметка направили въпросния „списък със заглавия от 15 медии“, който решили да пускат в действие „в случай на необходимост“.

Необходимостта дошла през 2016 г., когато в Русия влязъл в сила Законът за агрегаторите. „Ръководството на компанията каза, че вече не могат да се измъкнат на президентската администрация. Просто извадиха списъка от 2015 г., отърсиха праха от него, прегледаха го отново и го въведоха“, спомня си бивш служител на новинарската услуга на Яндекс.

„Имаше проблеми с RBC, в Кремъл те бяха смятани за нелоялни - ние се борихме и ги вмъкнахме в заглавията. Но „Новая газета“ и „Ехо Москвы“ не“, разказва пред „Медуза“ бивш служител на Яндекс.Новини. „Нова“ и „Ехо“ наистина „не бяха допуснати“, потвърждава бившият топ мениджър на Яндекс Григорий Бакунов, който напусна компанията през 2018 г.

Начинът, по който започнала да изглежда„муцуната“ на Яндекс (както често наричат на работен жаргон главната страница), смутил малцина. Но сервизът Яндекс.Новини, който първоначално събирал информация от 6000 медии и бил специално проектиран да показва различните гледни точки на няколко издания във всяки новинарски сюжет, в крайна сметка станал непълен. Не го четяли дори служителите на компанията. „Само че Яндекс си имаше в продължение на много години слоган: „Аз не съм критерият. Т.е. ние не правим продукта за себе си“, спомня си Бакунов.

„Новините бяха един такъв Грегор Замза (главният герой на Франц Кафка в „Преображението“, б. р), за когото семейството избра да го забрави и да не пипа нищо. Той, разбира се, се превърна в насекомо и в него гниеше ябълка, но някак си трябваше да живее. Нищо лично, просто бизнес, не ние сме такива, животът е такъв “, казва един от служителите на компанията.

„Не влизах на главната страница на Яндекс. Тя ми беше толкова чужда, че предпочитах да не й обръщам внимание. Просто приех факта, че новините са несъществуваща за мен услуга, не отразяват нищо и се фиксирах върху това“, спомня си анонимно един от мениджърите на Яндекс в разговор с Meduza.

Подобна позиция поддържат и други събеседници на Meduza в Яндекс (в процеса на подготовка на материала Meduza разговаря с 20 действащи служители).

Затова пък новините се четяли внимателно от властите: те редовно се обсъждат в президентската администрация, където ходят служители на Яндекс от отдела за взаимодействие с държавните органи. В президентската администрация Яндекс се „наблюдава“ от заместник-ръководителя на отдела Сергей Кириенко. Представители на Яндекс общуват също така с ръководителя на президентския отдел за обществени проекти Сергей Новиков и ръководителя на президентския отдел за развитие на информационни и комуникационни технологии и комуникационна инфраструктура Татяна Матвеева.

„Нашите се връщат от „админката“ (администрацията, б. прев.), разказват пак, че са обсъждали пак Новините и публикациите от нашите мениджъри в социалните мрежи“, коментира един от служителите на Яндекс.

Meduza изпрати въпроси за взаимодействието между Яндекс и президентската администрация до Сергей Новиков, но не получи отговори. Запитването и до прессекретаря на президента Дмитрий Песков остана също без коментар

Писмото на Гершензон

На 1 март 2022 г. бившият шеф на Яндекс.Новини Лев Гершензон публикувал дълга публикация във Facebook. Започнал така:

„Днес е шестият ден от войната между Русия и Украйна, в който с ракети и залпови системи са обстрелвани жилищни райони на Харков, общежития, родилни домове... Днес е шестият ден, в който на главната страница на Яндекс минимум 30 милиона руски потребители виждат, че ​​няма никаква война, няма хиляди загинали руски войници, няма десетки убити от руските бомбардировки цивилни жители, няма десетки пленници, няма огромни разрушения в различни украински градове. Това, че значителна част от населението на Русия може да счита, че няма война, е основата и движещата сила на тази война. Днес Яндекс е ключов елемент в укриването на информация за войната. Всеки ден и час с подобни „новини“ - това са човешки животи.“

В публикацията Гершензон отбелязал бившите си колеги - Андрей Стискин, ръководител на бизнес групата за търсене, реклама и облачни технологии в Яндекс, Елена Бунина, главен изпълнителен директор на Яндекс, и Тигран Худавердян, управляващ директор на компанията, на които той напомнил:

"няма никакви руски закони, които да не ви позволяват да избирате за заглавие на главния сюжет материал от Новая газета, също така, както няма наказателна отговорност, ако заглавия на рускоезични медии без лиценз за средство за масово осведомяване, се появят в главния сайт на Яндекс."

„Не забравяйте, че сте отговорни не само пред хилядите си колеги, но и пред десетките милиони потребители. Както и пред милионите ваши не-потребители в Украйна“, написал още Гершензон.

Сега Гершензон живее в Берлин и управлява компанията Detectum, която разработва търсачка за онлайн магазини. Преди месец той и Татяна Исаева, бивш ръководител на новинарската служба на Яндекс, започнаха да разработват „некомерсиален рускоезичен агрегатор на новини, чиято основна задача е „да дава представа за най-важните събития от деня“.

„Казват ми: „Какво си се впрегнал за тия новини на главната страница на Яндекс, отдавна никой не ги чете“, казва Гершензон. - Това е една такава снобска позиция: ние сме бели хора, но има добитък, който яде тоя продукт, кой нормален би чел РИА Новини и Известия? Но от този "добитък" печели Яндекс в Русия.

„Никой няма да ми повярва, но когато написах публикацията си за новините, които наистина унищожават компанията, не съм имал предвид да кажа: вие сте престъпници, а ви обвинявам. Имаше някакъв call to action (призив за действие) – ето, сега изглежда така, сякаш подкрепяте войната, този новинарски блок подкрепя войната, но имате възможност да го промените. Ако не можете да я промените, новинарската услуга, , затворете я“, казва Гершензон пред Медуза.

Тази публикация, според източници на Meduza в Яндекс, е била обсъждана активно в компанията. Един от действащите й служители казва:

"Идеята, че трябва да се направи нещо с Яндекс.Новини, витаеше от началото на войната. Стана ясно, че цензурата в Русия ще стане по-строга и Яндекс ще участва в това, тъй като спазва руските закони, изчиства търсенето това, което е блокирано от Роскомнадзор, цитира само регистрираните медии, които стават все по-малко. Това е лошо. Дори аз не искам да ставам част от това, въпреки че, грубо казано, това, с което се занимавам, е възможно най-далече от Яндекс.Новини и нашият отдел не прави нищо лошо."

Малко след изявлението на Гершензон на седмичното общо събрание на Яндекс (по някаква причина в компанията те се наричат ​​"хурали" - като парламента на някои монголски народи), служители, които преди това изобщо не са се интересували от Новините, започнали да питат дали те могат да бъдат премахнати изобщо от главната страница. На срещата ръководството било представено от генералния директор Елена Бунина, управляващия директор Тигран Худавердян и ръководителя на групата за търсене, реклама и облачен бизнес Андрей Стискин.

Петима служители на Яндекс, присъствали на „хурала“, преразказаха за Meduza речите им. На въпроса какво ще се случи с „петорката на новините“ на главната страница, Бунина отговорила по следния начин:

„Ще кажа емоционално, но кратко: ако сега премахнем от главната страница новините, ще получим нашите 10 минути слава. В световен мащаб, обаче, нищо няма да се промени от това, само след 10 минути всичко ще се върне по местата си и Яндекс няма да го има."

Тя била подкрепена от Худавердян: „Не съм готова да разменя момент на слава за съдбата на всички нас“. „Нямаме морално право да използваме услугите на Яндекс, за да изразяваме морална позиция“, обобщил Стискин. „Няма да коментираме“, така отговориха от Яндекс на въпросите на Meduza за тази среща. Бунина блокира кореспондента на Meduza след молба за интервю; с Худавердян не можахме да се свържем лично. Стискин насочи кореспондента на Медуза към пресцентъра.

Независимо от всичко това, от началото на войната броят на посещенията на главната страница на Яндекс се увеличил драстично. „Техничарите държаха сървърите в ръцете си, хората следяха масово новините“, казва един от служителите на Яндекс. Според услугата Яндекс.Радар ежедневната аудитория на Яндекс.Новини през март е възлизала на 14 милиона уникални потребители в сравнение с 8,9 милиона през януари.

Не беше възможно закриването на Новините, считат бивши и настоящи служители на Яндекс, интервюирани от „Медуза“. „Никой директно не е казвал: „Ние ще ви затворим“, но затварянето на Новините е нещо, което би навредило на държавата и е малко вероятно тя да гледа благосклонно на подобни действия. Може да ти сложи такъв прът в колелата, че бизнесът ти да спре“, сигурен е Григорий Бакунов.

„Тигран (Худавердян) не можеше да иде в президентската администрация и да каже, че Яндекс затваря новинарския си сервиз, а ако вие не се съгласите, тогава ще ви спрем такситата и няма да ви доставяме продуктите от Lavka", казва един от бившите топ мениджъри на Яндекс. Президентската администрация, според него, може да "пусне в действие следователи и прокурори и да устрои масови проверки".

„Това е страхът от пълзяща национализация: ако Новините бъдат затворени, Тигран ще бъде изгонен, ще бъде сменено ръководството и тогава всичко ще се срине“. - смята един от топ мениджърите. Друг събеседник на "Медуза", близък до компанията, потвърждава: "Да приемем, че направим демарш и всички топ 5 новини са лозунги срещу войната - тогава ще последва национализация."

Фактът, че национализацията е възможна, потвърждава източник, близък до президентската администрация.

Месец след публикацията на Гершензон във Facebook, Бунина внезапно напусна поста на изпълнителен директор на Яндекс. Преди това станало, че се премества в Израел - според The ​​Bell в писмо до служителите Бунина казва, че няма намерение да се връща в Русия, защото „не може да работи в страна, която е във война със своите съседи“. Худавердян веднага зае поста й - но не се задържа на него дори един ден, тъй като влезе в списъка със санкции на ЕС.

В мотивите за налагането на санкции срещу него се казва : „Бившият шеф на новините в Яндекс обвини компанията, че е ключов елемент в укриването на информация за войната в Украйна от руснаците“. В документа се твърди още, че Худавердян е бил в списъка заради присъствието си на среща на представители на бизнеса с Путин на 24 февруари 2022 г., когато започна руската военна инвазия.

"Не само Бунина напусна Яндекс. Андрей Стискин, ръководител на бизнес групата за търсене, реклама и облачни технологии, написалпрез април заявление за тримесечен отпуск." - каза за "Медуза" източник от отдел Човешки ресурси на Яндекс, двама настоящи служители на компанията потвърждават този факт. Според събеседниците на Meduza Стискин никога няма да се върне в компанията след отпуската. Вместо него постът му официално е бил зает от бившия топ мениджър на Яндекс.Технологии Петр Попов. Стискин препрати въпроса на на Meduza за отсъствието му до пресслужбата и Яндекс официално обяви, че той е във отпуск, но „остава в компанията и помага по ключови въпроси“.

„Чисто човешки Андрей (Стискин) беше много притеснен от случващото се и не е ясно от кое повече – от всеобщата катастрофа или от ситуацията, в която той лично се оказа“, казва един от служителите на Яндекс.

За решението на Стискин, според събеседници на Медуза във фирмата, е повлияла от шумната история история, която се случила покрай Буча . Въпреки, че новините за кланета в украинския град шокираха целия свят, търсачката на Яндекс за известно време при търсене на "Буча" връщала като резултати само снимки от туристически атракции в града. „В снимките приоритетът на наскоро публикувани изображения при директни заявки за топоними е нисък, тъй като потребителите обикновено се нуждаят от базисни снимки на градовете“, оправдаваха се от пресслужбата на Яндекс.

Търсачката е свързана към новините, и показването на изображения не успява да е в синхрон с тях, обясни пред "Медуза" служител на службата за търсене, който работи от няколко години в Новините.

„От цялата тая шумотевица около политиката на всички служители им писна“, те „просто искат да работят“, оплаква се служителят: „Имаме почти 20 хиляди души в компанията, повечето са завършили технически университет, пишат кодове и си мечтаят никой да не ги пипа. Никой не иска да влиза в политиката, всеки иска да се занимава с ИТ, от всички скандали заради новините от заглавната страница на всички им е дошло до гуша“.

Ситуацията със новинарския сървиз е репутационен капан, в който попадна Яндекс, единодушни са събеседниците на "Медуза" в компанията.

„Искахме да спасим това, което може да бъде спасено“

Яндекс не можеше да затвори Новините. Но можеше да ги продаде. По същото време решиха да се отърват и от услугата Яндекс.Дзен - от началото на инвазията тя започна да дразни властите.

Освен всичко друго, в Яндекс започнали да пристигат писма от автономната нетърговска организация (АНО) Диалог. Тази организация, основана от Московския департамент по информационни технологии, доскоро беше ръководена от Алексей Гореславски, бивш заместник-ръководител на президентската администрация по обществените проекти и интернет куратор на Кремъл. След като Гореславски отиде в поддържания от Кремъл Институт за развитие на интернета, Диалог беше оглавена от Владимир Табак, автор на еротичен календар със студентки по журналистика в Московския държавен университет, приготвен за рождения ден на президента Владимир Путин, иначе ръководител на младежкото движение „Мрежа на привържениците на Путин“.

Служители на Далог, позовавайки се на искане на Гореславски, поискали от служителите на Яндекс да премахнат „фейковете“ от блоговете на Яндекс.Дзен. По-специално, Диалог поискал да редактира блога на опозиционния политик Иля Яшин. Недоволство предизвикал и блогът на журналиста и главен редактор на Република Дмитрий Колезев.

„Не ни е известно нищо по този повод“, написа представител на Яндекс до Meduza в отговор на искането ни за коментар. „Не знам, не работя в АНО Диалог от шест месеца“, каза Гореславски пред „Медуза“. „За първи път чувам за някакво искане към Яндекс.Дзен“, заяви пред „Медуза“ и Владимир Табак, ръководител на АНО Диалог.

„Бяхме уморени да се борим с властите и искахме да се отървем от токсичните активи. Никой в ​​компанията не се замисли защо тези активи станаха такива - те искаха да спасят това, което може да бъде спасено ”, коментира продажбата на Дзен и Новините един от мениджърите на Яндекс.

На 28 април беше официално обявено, че Новини и Дзен ще бъдат купени от VK, корпорация, ръководена от Владимир Кириенко, син на Сергей Кириенко, първия заместник-ръководител на президентската администрация. Точно в същия ден в Twitter се появи съобщение за хакването на търсачката на Яндекс: на сайта, при заявка за търсене, се появяваха съобщения за войната в Украйна с думите „Защо ви лъжат и как можем да ви докажем това."

Източник на Meduza, близък до ръководството на VK, припомня, че продажбата на услугите е била обсъждана веднага след началото на инвазията; Това потвърждава и събеседникът на Медуза, който е близък до ръководството на Яндекс. Представител на VK отказа да коментира официално тази тема. Пресслужбата на Яндекс отрича информацията: „Възможността за сделка започна да се обсъжда още в края на 2021 г.“ Според пресслужбата компанията е решила да се фокусира върху развитието на други услуги.

Един от мениджърите на Яндекс нарича сделката с VK „продажба, принудена с радост“. Худавердян „успял да навие“ Владимир Кириенко да купи услугите, твърди източник, близък до ръководството на Яндекс (Медуза не успя да потвърди тази информация). В резултат на тази сделка VK, като монополист, ще може да „оформя новинарската картина“ в Русия – така източник от VK обяснява интереса на компанията към сделката. „Кириенко-старши създава холдинг във VK, в който ще се показват само изкривени новини“, уверява топ мениджър на Яндекс.

До 1 юли 2022 г. Дзен и Яндекс.Новини трябва да напуснат компанията и да се преместят във VK. Когато сделката приключи, служителите на двете услуги ще получат три месечни заплати като бонуси - ако останат на работа. Дори след продажбата на услугите, президентската администрация няма да позволи Яндекс да премахне веднага „новинарската петорка“ от главната си страница.

„Сега Яндекс отчаяно се стреми към това да премахне новините от заглавната страница. Доколкото все още не им позволяват, нашите се опитват да преговарят с VK за преходния период: в продължение на няколко месеца новините да висят на главната ни страница и след това ще бъдат „качени“ при тях. Тъй като „натягането на гайките“ ще продължава, ще има все повече и повече цензура - което означава, че ще следвате любимите си новини навсякъде, дори във VK. Милиони руснаци все нещо трябва да използват“, обяснява близък до ръководството на Яндекс.

След "хурала", на който ръководството на Яндекс обяснило защо не се затварят Новините, Сергей Захаров, старши разработчик на интерфейса на услугата Яндекс.Практикум осъзнал, че е време да напусне. „Ако ръководителите смятат, че не бива да затварят Новините, ако подхранват потребителите с пропаганда, ако не наричат ​​войната война, това за мен е удивително“, казва Захаров пред „Медуза“. Той е в Ереван, където много служители на Яндекс (и десетки хиляди други руснаци, избягали от страната след инвазията) вече са се установили. Сред тях има такива, които са напуснали работата си, но и такива, които напуснаха Русия, а продължават да работят в Яндекс дистанционно.

Събеседник на Медуза от компанията казва, че около 5000 служители са напуснали Руската федерация - тоест около една четвърт от целия екип (18 000 души). Източникът на Meduza в отдела за човешки ресурси на Яндекс дава различен от този брой - три хиляди. Вярно е, уточнява той, някои от заминалите - около 10% - вече са се върнали в Русия. „Мнозина напуснаха в паника, от страх да не бъдат мобилизирани, но не можаха да се справят с живота в чужбина“, казва служител на Яндекс.

В осем интернет чата, обсъждащи релокация, в които участват изключително служители на Яндекс, хиляди хора все още коментират преместване в Грузия, Турция, Израел и дори Узбекистан, разменят адреси на детски градини и училища, търсейки апартаменти под наем. В най-големия, истанбулския чат, има около 1300 служители. Освен това от 20-те настоящи служители на Яндекс, с които Meduza разговаря по време на подготовката на текста, само трима са останали в Русия.

„В Яндекс отдавна може да се работи дистанционно. Пълноценно този формат се появи преди две години по време на пандемията. Ние не контролираме откъде работят отдалечените ни служители“, коментираха официално тази ситуация от корпорацията.

От топ мениджърите на Яндекс освен Елена Бунина и Андрей Стискин - през май компанията най-накрая е напуснал и шефът на услугата Яндекс.Лавка, бившият издател на Meduza Иля Красилщик. Той обяви напускането си веднага след като стана известно, че срещу него е образувано наказателно производство за „фейкове“ за руската армия - заради публикацията, посветена на събитията в Буча. Сега той живее в Тбилиси и заедно с бивши служители на Яндекс и Meduza стартира нов проект с нестопанска цел, който според него ще помогне на тези, които са „пострадали от действията на руските власти“.

Компанията се готви да напусне и шефът на геоуслугите Роман Чернин, сега той е в Израел; Вера Лейзерович, директор на рекламните продукти в Яндекс, също се премести там.

„Роман Чернин и Вера Лейзерович продължават да работят в Яндекс“, коментираха официално от Яндекс. Самият Чернин потвърди за Meduza преместването си и каза, че в момента "сдава задълженията си" за руските  проекти. Дали ще остане в Яндекс зависи от това дали за него ще има „работа извън руски проекти“. Лейзерович не отговори на въпросите на Медуза.

Тръгва си също и Никита Белоголовцев, продуцент на блогърската услуга Яндекс.Дзен. Той е взел решението да напусне, след като компанията обяви продажбата на Дзен и Новините. 

Заложници

„В компанията те се считат за заложници на ситуация, в която не могат да предприемат нищо. Струва ми се, че винаги можеш и трябва да правиш нещо, докато не те застрелят“, възмущава се Тоня Самсонова в разговор с „Медуза“.

„То преди беше, когато всичко беше добре, сега дори не знам как да получа активите, които компанията ми обеща. На фондовата борса акциите на Яндекс ги няма, но компанията обещава да ги плати в рубли. Ако напусна работата си, ще загубя всичко, а тук поне получавам заплата“, жалва се пред Медуза един от настоящите служители на компанията.
Факт е, че Яндекс има програма за мотивация RSU - Restricted Stock Units - даваща на служителите правото да получават фирмени акции безплатно (това е опцията, спомената по-горе). Програмата, съобщи Яндекс за Meduza, обхваща 60 на сто от служителите. И тъй като акциите на Яндекс не се търгуват на NASDAQ от началото на инвазията , те не могат да бъдат продадени там - сега компанията ще плаща необходимите годишни плащания в рубли, какво ще се случи след това все още не е ясно, заявяват пред Meduza двама източници, близки до ръководството на Яндекс.

„Поради невъзможността за продажба на RSU в настоящите условия, ние преминахме към схема на парични плащани. Разчетът става на базата на фиксиран обменен курс на долара (по-висок от текущия) и цената на доларовата акция, която е била използвана към момента на изплащане на субсидията на конкретен служител. По този начин ние продължаваме да поддържаме общия доход на нашите служители на конкурентно ниво“, коментираха тази ситуация пред Медуза представители на Яндекс.

Според друг събеседник на Meduza в Яндекс, много от топ мениджърите на компанията, включително Елена Бунина и Андрей Стискин, са напуснали „не съвсем“, формално те ще останат в Яндекс, докато компанията не им изплати бонусите, при напускане правото се губи. Топ мениджърите имат бонуси на стойност до няколкостотин хиляди долара.

Въпреки обещаното плащане в рубли, повечето служители, както Григорий Бакунов обяснява пред Meduza, се чувстват „измамени“:

„Беше много добра система: има заплата, отгоре има набор от акции, бонуси, наречете ги както искате. За топ мениджърите до 40 процента от заплатата им се плащаше в акции. И вие се смяташе така: живея от заплатата, а спестяванията ми са в долари, в акции, които растат прекрасно. И колкото по-ценен е служителят за компанията, толкова по-голям е бонусът. А сега – това е, американските брокери не търгуват с акциите ни; кога ще се появят на борсата, не е ясно - а Тигран (Худавердян) е под санкции. И момчетата-техничари не разбират защо е така, като изобщо не са направили нищо нередно. Те сериозно вярваха, че ако компанията, така да се каже, не влезе в политиката, тогава всичко определено ще бъде наред с тях."

Ръководството на компанията, казват събеседниците на Meduza, винаги е било "максимално аполитично". Яндекс дава вид на много либерална организация (например към Аркадий Волож, един от нейните основатели и главен изпълнителен директор на групата компании Яндек , всеки "Яндексоид", както самите служители се наричат, може да се обръща по име и на „ти“; дрескодът е толкова свободен, че някои служители даже ходеха на работа в шотландски полички). „Мислехме си, че при нас в офиса е Швейцария, всичко беше неутрално“, казва един от настоящите служители на Яндекс.

И даже на визитите в президентската администрация там се гледало като на „необходимото зло“. „Един вид, омерзително е, но нали някак си трябва да живеем и се налага да общуваме с тях“.

Преди това, спомня си Лев Гершензон, ситуацията беше различна: покойният съосновател на Яндекс Иля Сегалович ходеше на протестни митинги и открито подкрепяше опозицията, но след смъртта му през 2013 г. много се промени.

„Когато Путин дойде в Яндекс през 2017 г., Волож написа до всички извинително писмо:пичове, разбирам, че на много от вас може да се стори, че сме големи приятели свластите, но ако Порошенко беше почукал на вратата ми, по същия начин щях да му позволя да ни дойде на гости и да ни види. Ако усещате силно несъгласие с пристигането на Путин, можете да не дойдете на работа“, спомня си един от бившите служители на Яндекс.

След това друг служител на компанията изпрати писмо до общата корпоративна мейл листа, в което казваше, че ще дойде на работа само за да „се изплюе в лицето на Путин“. В резултат на това в този ден по някаква причина на входа се разгърна президентската служба за сигурност (макар че в самия Яндекс срещу служителя не бяха предприети никакви санкции).

Напусналият разработчик на Яндекс.Практикум, Сергей Захаров, припомня как в края на февруари 2022 г. в социалните мрежи той предложил още тогава на колегите си да „изразят позиция“ и да се противопоставят на войната. „Тогава никой не ми отговори на призива, въпреки че по-късно трима души написаха в лични съобщения, че напускат по същата причина като мен. Струва ми се, че за болшинството дълго време нямаше значение какво се случва извън Яндекс - всички сякаш чакаха всичко да приключи, и си продължаваха да работят по инерция, все пак заплатите си вървяха“, казва той.

Да си „нито наш, нито ваш“, да работиш добре с всички „кули“ на Кремъл едновременно и, въпреки вътрешнополитическата ситуация, да развиваш бизнес, този модел в Яндекс го въведе - Александър Волошин, уверени са събеседниците на Meduza във фирмата. Ръководителят на президентската администрация при Борис Елцин, Волошин, е в борда на директорите на Яндекс от 2010 г. и представлява интересите на компанията в Кремъл. В президентската администрация той общува директно със Сергей Кириенко, казва близък до него източник в Яндекс.
Самият Волошин каза пред "Медуза", че не си спомня "да е лобирал за нещо подобно". „Интересите на компанията се представляват навсякъде от нейните мениджъри, те го правят доста успешно и нямат нужда от посредници“, добави той.

До известно време позицията на Яндекс за „просто правене на бизнес“ и стоене далеч от политиката работеше, според бившия топ мениджър Григорий Бакунов.

„А сега вече емоционално е много трудно да се отделят лошите чувства от това, че живеете в Русия, от лошите чувства поради това, че вашата компания държи пропаганда върху главната страница от самото начало на войната, което се вижда от десетки милиони хора на ден“, обяснява настоящ служител на Яндекс.

Разделяне

От началото на инвазията Яндекс изпитва не само репутационни трудности: услугата за споделяне на автомобили Яндекс.Драйв, както писа Комерсант , може да загуби до 35 процента от своя автопарк - договорите за лизинг изтичат, а отказват на Яндекс да ги подновят заради недостиг на автомобили за пазара.

Компанията оттегли прогнозата финансовата си прогноза за инвестиции за 2022 г. - поради "висока степен на несигурност по отношение на геополитическите събития", тя е заплашена от банкрут, а Съветът на директорите на Яндекс беше напуснат от Естер Дайсън (един от най-възрастните членове на борда, който е там от основаването на компанията) и Иля Стребулаев, професор по финанси във Висшето училище по бизнес в Станфордския университет. „Напускането на Дейсън може да удари силно по Яндекс – компанията е публична“, сигурен е Григорий Бакунов.

Поради факта, че Тигран Худавердян попадна в списъка със санкции на ЕС, компанията също започна да среща проблеми с купуването на компютърно оборудване в чужбина, казва служител на Яндекс пред Медуза: Възможно е доставчиците просто да се презастраховат, самата компания засега не е под санкции. Може би в един момент проблемът ще се реши."

В края на април 2022 г. служителите получиха писмо: в него се казваше, че през нощта на 25 април е спряно електричеството в центъра за данни на Яндекс, който се намира във финландския град Мянтсяля. „В момента центърът за данни работи на дизелови генератори... За съжаление, дори и да успеем да възстановим захранването на центъра, докато политическата ситуация се стабилизира, няма гаранция, че няма да бъде изключен отново по един или друг начин“, пише в изявлението, с което Медуза успя да се запознае. Центърът за данни в Мянтсяля е построен от нулата за няколко години. Общо Яндекс има пет такива центъра за данни; този, според компанията, е бил "отговорен за работата с чуждите пазари".

Възможно е в бъдеще компанията да я чака "живот без" финландския център, се казва в писмото. „Сега сме в процес на предоговаряне на споразумение с доставчика на енергия, центърът за данни временно работи на собствени генератори“, коментират пред Медуза тази новина от Яндекс.

Ръководството на компанията „много се страхува от санкции и всичко свързано с тях“, признава един от топ мениджърите на Яндекс: „Живеем в непонятна ситуация, в която се опитваме с всички сили да запазим това, което е било, но сме под натиск и от двете страни: ако работим по правилата на Русия, ще вкараме цялата компания в списъка на Щатите и Европейския съюз. Ако не, руските власти ще ни спрат кислорода.“

Следователно, след продажбата на Дзен и Новини, компанията вероятно ще бъде разделена на две части: ръководството на Яндекс ще се опита да изведе всички възможни услуги на международния пазар.

„Ще има руски Яндекс, който ще процъфтява в Русия, и ще има международен Яндекс — друг бренд, с друго име, просто създаден от хора, излезли от Яндекс, нека го кажем по този начин“, твърди пред Meduza източник близък до ръководството на компанията.

На този принцип работи, например, американската Clickhouse, платформа за управление на бази данни, в която Яндекс до последно инвестираше активно. На 31 март Clickhouse публикува изявление в подкрепа на Украйна, като по-конкретно заяви, че компанията „няма руски инвеститори и няма операции в Русия“.

На международния пазар, казва събеседникът на Meduza в компанията, Яндекс планира да разработи услугите Яндекс.Облак и дронове: това са „страхотни услуги, които преди войната ги чакаше успех“. Да се предскаже дали сега ги чака късмет е трудно, отбелязва в същото време той. „Просто е невъзможно да ги развием по начина, по който искахме. Е, те ще се развиват така, както бъде възможно. Върху това мислим сега.“ - казва пред кореспондент на Медуза един от топ мениджърите на компанията.

Компанията вече има голям офис в Тел Авив — там работят около хиляда служители на Яндекс, съобщиха за Meduza от пресслужбата. Но има и такива, които живеят в чужбина и са регистрирани в руския офис, като продължават да получават заплата в рубли по карти, блокирани в повечето страни по света. Те трябва да теглят пари чрез „крипто“ и услугите Unistream и Golden Crown. За да могат лесно да получават заплата, като работят допълнително за Яндекс, а не от Русия, са необходими юридически лица в чужбина, казва един от служителите на компанията; засега ги няма.

„Ръководството е изправено пред ситуация, в която хората просто казват: това е, ние си тръгваме, не ни интересува, ако не можем да работим дистанционно за Яндекс, ще отидем в друга компания“, казва един от бившите топ мениджъри на Яндекс, на който пишат бивши колеги.

На въпрос за плановете за изтегляне на определени услуги от компанията с последваща регистрация в чужди юрисдикции от Яндекс отговориха за Meduza отговори, че някои от услугите на компанията "вече работят в различни юрисдикции": например Yango (в Русия - "Яндекс Go" ) в Африка и Европа.

Григорий Бакунов е сигурен, че новите юридически лица едва ли ще могат да помогнат на Яндекс. Той посочва, че Яндекс.Такси също има отделно юридическо лице , „но през март балтийските държави лесно го премахнаха от пазара“. Услугата е блокирана от Латвия и Естония "от съображения за сигурностт" - защото съхранява клиентски данни на сървъри в Русия. Премиерът на Естония Кая Калас добави, че „забраната за дейността на Яндекс е сигнал, че компании, които си сътрудничат с руските специални служби, нямат място в Естония“ (визирайки, очевидно, законопроекта на Министерството на транспорта , който задължава таксиметровите агрегатори да прехвърлят на ФСБ данни в онлайн режим).

Няма бомбардировки, значи е добре

След като напусна Яндекс през 2018 г., Бакунов се захвана с производството на протеинов сладолед и развитието на телемедицината, а преди две години и половина се премести от Москва в Киев, където работи като технически директор в киевския офис на технологична компания специализирана за букмейкърския пазар.

С началото на инвазията, обяснява Бакунов, той етрябвало да напусне ръководната си позиция. „Много е лошо, ако руснаците ръководят украинци в Киев. Никой няма претенции към мен , всички знаят позицията ми, но все пак на момчетата им е трудно. Аз си останах в компанията като вицепрезидент, но не вземам решения“, обяснява Бакунов пред „Медуза“.

На въпроса как живее сега в Киев, Бакунов отговаря: „Знаеш ли, при нас е така: ако не са бомбардирали през нощта, значи всичко е наред“.

Светлана Рейтер

Превод: Красимир Крумов