Пиша този текст, защото имам проблем...

Проблемът ми е сериозен. Опитвам се да намеря последователност в управлението на страната ни и не мога.

Ето, днес Банов вика: Ще правим тестове на всички, които идват на културни събития.

И аз викам - супер. И си мисля - добре де. Сега тестове няма. За да отидеш до безплатен тест, трябва да се обадиш по телефона, да кашляш, после да си отрежеш два пръста с кухненски нож за хляб, докато РЗИ те гледат по Viber, после да дишаш 25 минути Кале по Скайп линията на Бърза помощ и после да се обесиш пред входа на кварталната поликлиника.

А изведнъж се оказа, че безплатен тест ще има, ако отидеш на кино.

Освен ако не съм се объркал и Банов не е казал днес, че просто ще отидем всички на кино. В прекия и преносния случай...

Не бе, поправете ме, ако бъркам, но само преди няколко месеца, още преди да са обявили първото извънредно положение същия тоя фамозен министър на културата вдигна ръка на заседание на Министерски съвет и каза: "Аз затварям всички културни институти в страната сега, веднага и в този момент.

И ги затвориха, а още почти нямахме случаи на COVID-19 на клетата българска територия.

А сега същият министър вика - ЗА НИЩО НА СВЕТА НЯМА ДА ЗАТВАРЯМЕ, ТОЯ COVID НЯМА ДА НИ СПРЕ".

Да де, ама, докато говори това, май не знае, че всъщност в България районните и общински кметове вече затвориха и запечатаха повечето зали. На читалища, на общини, на театри... абе всички.

И какво се получава? Получава се следното - култура има... зали няма.

Тестове за болни няма - тестове за зрители има.

Ама зрители няма да има, щото зали няма...

Абе изобщо - ако не сте ми схванали мисълта, не ви обвинявам. Това е такъв невероятен Параграф 22, че едва ли мога да ви го обясня логично.

Седя и си мисля - колко пъти се врътнаха на 180 градуса тези, които ни управляват, в последните месеци. С маски, без маски, с маски, без маски, с маски...

За трима болни затворихме училищата, сега за стотици болни в сферата на образованието и няколко починали вече говорим, че училищата са безопасни.

Е, в кой от двата случая бяха прави управляващите? Тогава или сега?

Кога им вярвахте? Тогава или сега?

Питам се и кога те, онези чудни титани на мъдростта от "Дондуков", бяха загрижени за нас? Когато без кризи и епидемии държаха пенсиите на нивото на клиничната смърт или тогава, когато парите свършиха, а същите мъдреци решиха да дават на пенсионерите с по 50 лева отгоре... Че идат избори.

Чудя се как така имахме половин година да се подготвим, а сега сме по-неподготвени, отколкото бяхме в началото на годината.

А бе чудя се всичко това и се опитвам да си представя как след месец съм решил да ида на театър. Бекет - "В очакване на Годо".

Пиесата започва с бъркане в носа. И завършва с очакване... ама не на Годо, а на РЗИ, които обаче са толкова заети, че я ги дочакаме, я не...

Антигени...

Притежавате ги, ако сте антигений.

И знаете ли. Това, от което страдаме в момента, не се установява с бъркане в носа. Защото управлението постоянно ни бърка, ама не точно там...

А сега е време за култура. Да се хващаме за кобура.

Още по темата

06/11/2020

Култура

Банов: Задължителни безплатни антигенни тестове на влизане в кино и театър