Порочните български закони и съответно порочната българска правосъдна практика и порочното българско правораздаване, третират тези престъпници като обикновенни измамници, за което наказанието е символично. Никой, никъде нищо не казва за това, че лъжата и измамата съвсем не са единствените оръжия, които тези изверги използват срещо жертвите си. Много по-важно е, че във всичките тези случаи има шантаж със заплахи са насилие и убийство на жертвата или нейни близки. Затова те, в ужаса и отчаянието си, се съгласяват да предадат парите си, ценностите си и каквото още им поискат. Те правят това не от глупост, а от безизходицата на ужаса. Това е ужасно жестоко престъпление, уви, некоментирано и ненаказвано изобщо в тази посткомунистическа джунгла, каквато е сега България..