Законите за службите – минно поле за отношенията ГЕРБ-РБ

Юлиан Христов 12 март 2015 в 17:45 6398 0

Законите за службите – минно поле за отношенията ГЕРБ-РБ

Пакетът от специализирани закони за службите може да изнерви отношенията между коалиционните партньори в управляващото мнозинство и по-специално между ГЕРБ и Реформаторския блок. 

Досиетата "Х"

За първи път в последните 25 години преход, спецслужбите ще имат свои закони. Липсата на нормативна уредба и неясните регламенти, по които те работят, им спечели прозвището "черните дупки в системата за национална сигурност". Ако не претърпят промени обаче, някои от законите може да минират опасно отношенията между ГЕРБ и Реформаторите.

Типичен пример е законът за Служба "Военна информация" - СВИ (Военното разузнаване, бел.ред.). Няколко дни, след като шефът му беше отстранен от министъра на отбраната Николай Ненчев (от квотата на Реформаторите, бел. ред.) и след като за поста се завъртя името на Йордан Бакалов, беше внесен законопроект със спорен текст. Според него: "..материалите, отнасящи се до връзките на чужди граждани със служители на Службата, не се предоставят на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията по досиетата, бел. ред.)".

Без да бъде казано в прав текст, отказът на Военното разузнаване да предаде именно тези архиви, беше причина Ненчев да поиска оставката на Веселин Иванов. Новият закон, ако бъде приет в този вид, на практика узаконява позицията на разузнавачите и противоречи на позицията на министъра, а и на Комисията по досиетата. Според нейния председател повече от 33 хил. архивни единици трябва да бъдат предадени от службата. Опасенията на военните разузнавачи обаче са, че така ще бъдат разкрити чужди граждани, които са сътрудничили на разузнаването. 

По неофициална информация в Комисията по досиетата битуват притесненията, че работата ѝ ще бъде блокирана. В същото време текстът в новия закон не е съгласуван с председателя и членовете ѝ, а в първоначалния вариант на закона, който беше внесен при първото правителство на ГЕРБ, нямаше подобни намерения.

Според депутата от ГЕРБ и бивш председател на Комисията Методи Андреев текстът не пречи на предаването на архивите, поради простата причина, че тези документи не съдържат информация за чужди граждани. Дори и да съдържат обаче, законът за досиетата не позволява да бъдат разкрити имената им. Още повече, че според действащото законодателство се обявява принадлежност само на български граждани, заемащи публични длъжности. 

"Откъде знаете, че тези документи съдържат материали за чужди граждани? Чуждият гражданин, когато е бил обект на интерес от дадена служба, ние и да го вземем този материал, не можем да го ползваме, защото без знанието и съгласието на този чужд гражданин, не може по никакъв начин да го обявим", коментира Андреев пред OFFNews.

Един от основните двигатели на идеята за предаване на досиетата от Военното разузнаване е Пламен Даракчиев - член на Гражданския съвет на Реформаторския блок и понастоящем парламентарен секретар на министъра на отбраната. "Моето лично мнение е, че законът с тази ужасна абревиатура - ЗДРДОПБГДСРСБНА, иначе казано Законът за досиетата, трябва да бъде изпълнен. Военното разузнаване трябва да предаде на Комисията по досиетата въпросните 33 000 архивни единици", коментира той веднага, след като беше назначен на поста в министерството. И допълва: "Естествено, чужди граждани, агенти на някогашните разузнавателни служби на БНА няма да бъдат оповестявани публично. Отново в изпълнение на закона, тъй като той предвижда разкриването на принадлежност към тайните служби на режима само на български граждани."

Явно е обаче, че амбицията му е попарена от текста в новия закон, който, освен от депутати от ГЕРБ, е писан и от депутата от АБВ Михо Михов.

ДАР

В пакета закони на ГЕРБ е и този за Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР), която ще бъде правоприемник на Националната разузнавателна служба (НРС) - външното разузнаване. Проект на Реформаторския блок за подобна служба, беше внесен в самото начало на мандата. Той обаче предвижда сливане на Военното с цивилното разузнаване - нещо, с което от ГЕРБ очевидно не са съгласни. Засега Реформаторите не са заявили позицията си по законопроекта на партньорите си в най-голямата партия. 

Основният мотив на вносителите на закона е, че до момента работата на НРС и СВИ се дублират и агентите им често се засичат на терен, изпълнявайки едни и същи задачи. „В тази връзка не рядко се създават ситуации на нездрава конкуренция между тях, което води до изкривяване на информацията и рискове да бъде подвеждано държавното ръководство“, записаха в мотивите си депутатите от РБ, според които ефективността на модела на сливане на служби от такъв тип е доказана в държави като САЩ и Германия.

Според закона на ГЕРБ обаче, Военното разузнаване остава самостоятелна структура към Министерството на отбраната и ще извършва разузнавателна дейност изключително и само зад граница. Агенция ДАР пък ще има право на агенти под прикритие и ще могат да подслушват, заобикаляйки Държавната агенция "Технически операции". В ДАР ще има инспектор, подчинен на председателя на агенцията, но ще има право и да докладва лично на премиера, ако установи, че шефа на разузнаването отказва да назначи определена проверка или прекрати стартирала такава. Агенцията ще разполага със свой отделен архив и ще може да използва прикритието на юридически лица и да съставя фалшиви документи за самоличност. ДАР ще има достъп до информационните масиви на останалите служби, при спазване на принципа „необходимост да се знае“ и без да разкрива интересите си от съответната информация.

Разминаванията между ГЕРБ и РБ по темата "Сигурност" започнаха с исканията за оставки на главния секретар на МВР и шефовете на ДАНС и ДАТО. Премахването и на тримата беше планирано в промените в Закона за МВР, където бяха променени изискванията за години стаж и професионален опит за три от най-важните фигури в системата за сигурност. В движение обаче, с помощта на депутати от АБВ, тези изисквания бяха променени, като остана само изискването за назначаването на тримата да има издаден президентски указ. Това, според правната дирекция на Министерски съвет, заради което подаде оставка вътрешният министър Веселин Вучков, не означава, че трябва да има смени по върховете на службите.   

Дали новите различия ще бъдат изгладени, ще стане ясно единствено между двете четения на законопроектите и окончателното им приемане. 

Най-важното
Всички новини