Необходим ли е образователен ценз при гласуване?

Николай Ангелов* Последна промяна на 07 юни 2014 в 15:11 15883 56

В момента се дискутира тезата за въвеждането на задължително гласуване на избори. Разбираемо е, че с подобен подход се цели да се постигне по-голяма ангажираност на населението, въпреки че математическата статистика работи предимно с представителни извадки и в този смисъл резултат ~50% от гласоподавателите, какъвто най-често в крайна сметка се получава у нас на парламентарни и още по-голям на местни избори, е напълно достатъчен, за да се смята, че с известна и допустима грешка той е представителен за цялото население.

Задължително гласуване е имало и у нас в миналото, което е било обект на разсъждения по онова време. Дори Чудомир има разказ, в който с прекрасното си чувство за хумор описва един истински случай: един овчар бил доведен да пусне гласа си и той го направил, но в буквалния смисъл, като извикал „юряяя“ от „тъмната стаичка“.

В наши дни ползата от задължителното гласуване може да се види в опита на няколко европейски държави, членки на ЕС, като Австрия, Белгия, Гърция, Кипър и Люксембург. Статистиката сочи, че въпреки недостигания стопроцентов вот, в някои от тях (Белгия и Люксембург) активността при гласуването достига 90%. Гърците и кипърците, които по манталитет са близки до нас, въпреки предвидените, но неприлагани санкции, се доближават до 60%. А в Австрия вотът е задължителен по отношение на регистрацията на гласоподавателите, но не за самото гласуване, с което по специфичен начин австрийските гласоподаватели са длъжни да изразят своята съпричастност.

Къде се крие проблемът у нас? Във всеки случай не толкова в активността на населението по време на избори, а в качеството на гласоподавателите. За съжаление нашите кандидати за народни избраници, и в най-голяма степен партийните структури, са готови да допуснат до право на избор всеки, който гласува за тях. Както се казва и магаре да пратиш на избори, и то да пусне бюлетина за теб – добре дошло е. От друга страна, коментираме тревожната тенденция към увеличаване на неграмотността, но по-малко коментираме образователното и интелектуалното равнище на гласоподавателите, затваряйки си сякаш очите пред факта, че на избори се канят – къде доброволно, къде доброзорно, някъде с кебапчета, бирички или директно с финикийски знаци - неуки хора. От години се забелязва тенденцията хора с нисък интелектуален статус, които трудно различават двуцифрените числа или кръгчето от квадратчето, да се водят като стадо на избори. Видя се, че преференциалният вот с всичките му ползи не сработи както очаквахме, тъкмо поради разминаването между право на глас и образователно равнище при определена група избиратели. В крайна сметка, в Народното събрание влизат представители на подобни „нискочели“ избиратели и тези техни представители имат претенциите, че представляват всички ни. Това води до Парламент с ниско качество, до некачествени решения, които той генерира, до отчуждение на високообразованите гласоподаватели, до отчаяние на цели прослойки, до емиграция на най-качествената част от населението.

Питам се докога?

Отговорът е много прост. Необходимо ни е не толкова задължително гласуване, а гласуване с изискване за образователен ценз на гласоподавателя. Налага се да се уточня за какво ограничение пледирам. Смятам, че задължителното по закон основно образование, което много лесно се купува у нас, например при необходимост за придобиване на шофьорска книжка с всички отрицателни последици от това, е недостатъчен праг като право за участие в парламентарни избори. Средното образование, което се удостоверява със зрелостно свидетелство, във всичките му форми е атестат за положени усилия от страна на младия човек, както и на неговите родители, за постигането на нещо повече от задължителния минимум.

Разбираемо е, че подобно предложение ще има множество опоненти и противни тези. Ще се вадят юридически аргументи до равнището на Конституцията, за да бъде то оборено. Например срещу образователния ценз ще работи тезата за сираците и изоставените деца, които по материални причини нямат възможност да получат средно образование. Подобна ще бъде позицията на цяла една партия, която разчита основно на една известна част от населението, което не само че не е образовано, но трудно говори официалния език на нацията. Ясно е, че ще се надигне цялото заинтересовано политическо войнство, заради това че преобладаващата част от мургавите ни събратя ще бъдат лишени от правото да избират, с др. думи - да пускат гласове, но „за когото трябва“.

В крайна сметка, ако подобна теза за ограничението по образователен ценз при гласуване се наложи, за което определено съм песимист, че ще стане, ще спечели нацията, защото вотът на образованите хора е ангажиран и защото гласът на един образован човек е равен на гласовете на множество необразовани. В случая и аз, като чудомировия герой, се изоках, пък кой ще ме чуе е друга работа.

___________

* Авторът е професор от Техническия университет в София

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!