Познаваме се от близо 20 години. Бяхме се загубили в комуникациите и откакто Рокателието в Оффроуд радио взе отново да сглобява Музикални кутии, все търся начин да го открия и поканя за предаване. Дори не знаех какви сюити е сътворил през последните 4-5 години, ако изключим информации от Нета. Точно от тях обаче, подхранвах впечатленията си, че не е престанал да твори своите „превъплъщения”, „алтернативи”, „метаморфози”, както винаги – все „от първо лице” и винаги в „диалог със себе си”. Който пък – облечен в ярко автентичната му, неповторима и модерно скроена „музикална дреха”, щедро раздава на почитателите на електронната музика и любителите на струнно-клавирните експерименти.

Е, свързахме се! Той е поредният гост в поредната Музикална кутия тази сряда. Ще бъде малко сложно, много цветно и красиво. С инструменталните му пиеси, родени през последните 7-8 години /ако не си падате – гледайте „брадъра”/. Напоследък се е увлякъл по притчите на индийския духовен учител и философ Ошо. При представянето на последния му диск, миналата година, го цитира, защото това е и неговото творческо кредо:

"Животът сам по себе си няма смисъл. Животът е една възможност да създадеш смисъл. Смисълът не трябва да се открива, той трябва да се създава. Смисълът е поезия и музика. Ще го намериш само ако го създадеш!" /пред Сергей Шишов в „Картини от една изложба”, март т.г./

Илия Фортунов, който за приятелите си е просто „Чорчика” или Чори, наистина следва наставленията на мъдрия гуру. Слуша собствения си глас, не се страхува да споделя собствените си чувства, не се преструва. Музиката му винаги е била някаква жива амалгама от усещания, сънища, мечти, случки от живота – виждани отново със затворени очи – и възможностите на електронните инструменти. Като не забравяме китарата му – която за Чори е началото и пътя и първия начин да разговаря с хората. Които искат да послушат, разбира се.

Но Ошо казва още: „Скоро хората ще започнат да разбират – те ще могат да видят вашата истина... И ако вие се уважавате, другите започват да ви уважават и започват да уважават пространството около вас. Една стара поговорка гласи: „Ако аз не съм за себе си, кой ще бъде?” Тогава никой няма да бъде и вие ще бъдете изоставен в нещо като предверието на ада.” 

Фортунов искрено и доброволно изучава „състоянията” между рая и ада. Преразказва Сервантес и Ван Гог. Мечтае с Циолковскии един продавач на балони. Вижда живота и смъртта в онова негово „Дуенде” още от края на 90-те. /Дуенде е дума, която няма точна дефиниция. Няма и лесно описание./ Сключил е „временно споразумение” /Модус Вивенди/ със Силите, Духа и Музата си да композира в ноти, битове и вълни сблъсъците на творящия човек с реалния живот между тези два гранични полюса. 

Някаква част от хората, които са слушали музиката му, присъствали са на годишните му концерти в Зала „България”, опитвали са се да разшифроват посланията на традиционните срещи-семинари на българските „електроници” – бардовете на електро-акустичната музика; и особено, ако са имали удоволствието да го познават лично, вероятно са си задавали въпросите: кой е той, каква е тази музика? Щрихите от изживените години дават само щрихи за отговорите. Един от най-старите ни рокаджии. Китарист на „Везни” /групата на Симо Лазаров - клавишни, Илия Фортунов – китара, Огнян Цветков – бас, Серафим Серафимов – вокал, Драгомир Драгов – ударни; групата, представила на живо в една малка зала на тогавашния Младежки дом „Л.Димитрова” в столицата първия Мууг-синтезатор/. Виртуозът с миди-китарата и домакински миксер, с които – употребени заедно /хаа-ха!/ - в края на миналия век свиреше „Мухата” и направо същисваше гостите си. Приветлив и затворен едновременно. Търпелив събеседник, ерудиран домакин за срещи и разговори до сутринта. Чори има готова мисъл на Ошо, която го „обяснява” в няколко изречения:

"Не позволявай на живота ти да те превърне просто в един мъртъв ритуал. Нека има моменти, които са необясними. Нека има някои мистериозни неща, за които не можеш да дадеш никакво обяснение. Човек, ако е сто процента нормален, е мъртъв. Мъничка лудост по края е винаги голяма радост. И не спирай да вършиш някои шантави неща. Тогава смисълът ще е възможен".

Електроника, ню-ейдж, фюжън, импресивен спейс, рок от корените до космоса, джаз, експериментални форми на постмодернизма и неокласицизма…, трудно е да определиш самостоятелната му кариера от „Везни” нататък. Простичък „етикет” не върши работа и чуждиците няма как да се избегнат. А са теми от действителността или изкуството. Наистина „състояния”.

И както Ч.Чендов (RIP!) установява точно преди 10 години в „Култура”: „По принцип в творчеството на Фортунов липсва онзи необятен "вселенизъм", с който електронната музика омагьосва, но и залъгва слушателя, запращайки го привидно в ненаситните простори на космоса, които в действителност не надминават плоската реалност на Интернет. Затова "състоянията" и "въпросите" ни всмукват в проблемите, с които често сме се сблъсквали в смутното ни време.” 

Разбира се, биографията му, може да се побере и в думи и изречения. Илия Фортунов е един от роКоначалниците на музиката в България. 17 години е свирил в група "“Везни". Участвал е в записите на 6 сингъла и в над 20 сборни дългосвирещи плочи.

Заедно с Л. Кавалджиев и други колеги от жанра създават саундтрака на първия, посветен специално на електроакустичната музика, български сюрреалистичен филм “Подземни тайнства”, както и в редица други телевизионни филми с подобна тематика. През 1988 г. организира благотворителен концерт на автори и изпълнители на авангардна музика. През 1989 г. идеята на този концерт прераства в организирания първи български фестивал на електроакустичната и компютърна музика, проведен в гр.Гоце Делчев.

Фортунов създава школа от ученици, които следват неговото концепция. Авторът работи и в тандем с известната наша хореографка Мая Шопова, която го инспирира за мултижанрови творби. На 30 Май 1997 г. по негова музика, и по музика на Вангелис, в град Кротоне, Италия се състоя гранд-спектакълът за Питагор, поставен от Мая Шопова.

Появата на Илия Фортунов на страниците на списание Billboard през 1997 г. потвърди намеренията му за чисто музикално изкуство, породено от времето в което живеем, без съобразяване с модни течения и стилове в съвременната музика. 

Това е биографията му. Но Чорчика, най-истинският, е в самата си музика. В сюитите и няколкото цикъла, които бележат и живота му и хрониката на родното модерно изкуство в областта на електронната музика.

Отдавнашен приятел на Рокателието, гостувал и преди в Музикалната кутия, Илия Фортунов – в диалози със себе си и вашия водещ – тази сряда в обичайното време на линка на Оффроуд радио. /И този път, направо и без никаква ирония, ще ви посъветвам да слушате и-или записа на спокойствие. Все пак, това не е форпрограма преди Новините или Биг Брадър…/

PS (ноем.2017) Записът от предаването съм прехвърлил другаде, докато нашата "туба" се ремонтира; музиката на този Човек не бива да липсва. Предаването: ТУК!

Още по темата

22/01/2017

Култура

In Memoriam: Отиде си Илия Фортунов (Чорчика)

17/07/2013

Култура

Илия Фортунов посвети парче на Пеци Гюзелев