Между 15 и 30 дни чакат за достъп до лекарствата си диабетно болните през е-системата. Това съобщи Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) на пресконференция за достъпа до здравна грижа на пациентите с диабет по време на пандемията. 

Какъв е пътят на протокола

"За да получи лекарствата си, диабетноболният трябва да посети специалиста, който следи състоянието му. Лекарствата с протокол, които назначава този специалист се изпращат по електронен път до НЗОК. Между 15 и 30 дни отнема валидирането на протоколите от Касата. През това време пациентът стои без лекарства. Ако протоколите са валидни от момента на издаването им от специалист, а не след валидиране от страна на Касата, диабетиците ще могат да получават терапията си веднага, а РЗОК да осъществява последващ контрол. Това може да се случи още със следващия анекс към Националния рамков договор, а диабетната грижа е подходяща област този подход да бъде тестван пилотно, каза Деян Денев.

Деян Денев, ARPharM

По думите му заради нерационално изградената система за контрол, е-рецептите все още отстъпват пред хартиените варианти, които оказва се, осигуряват по-бърз достъп на пациентите до лекарства.

Ендокринологът проф. Цветалина Танкова представи резултатите от онлайн проучване на Националната пациентска организация (НПО) сред 281 пациенти с диабет в периода 29 септември – 20 октомври.

"На базата на данните може да се предположи, че в България по време на пандемията 39% от всички хора с диабет или около 200 000 са забавили, а 2%, или около 10 000, са прекратили лечението си. Според проучването, пандемията е влошила контрола на диабета. Тя е затруднила достъпа до специалист ендокринолог на 45% от анкетираните. При 26% от запитаните се е наложило прекъсване на терапията. 71% са отложили или отменили медицински преглед, а 51% - посещение в болница. Според 34% от анкетираните контролът на кръвната им захар се е влошил по време на пандемията. Според 80% от анкетираните наличието на електронно здравеопазване би улеснило достъпа до здравна грижа в условията на пандемия. 94% биха искали терапията им да бъде отпускана изцяло по електронен път без изчакване на комисия в РЗОК", посочи проф. Танкова.

проф. Цветалина Танкова

Тя увери, че захарният диабет не увеличава риска от заразяване със SARS-CoV-2, но е рисков фактор за бързо прогресиране, тежко протичане и смърт. При добър контрол на диабета рискът от тежко протичане на заболяването е сходен с този на останалото население, каза ендокриноложката. Тя обясни, че вече се наблюдава нов вид диабет, който се появява при пациенти с коронавирус и именно при тях е отчетена три пъти по-висока смъртност.

Според проф. Цветалина Танкова, негативният ефект на COVID-19 изисква повече инвестиции в грижата за хората с диабет, което включва оптимален гликемичен контрол, контрол на сърдечносъдови рискови фактори и начина на живот, придържане към терапията и подкрепа.

Елисавета Котова от НПО отбеляза, че пандемията е затруднила достъпа на хората с диабет до специалист, но са имали осигурена „Гореща телефонна линия“, на която са получавали подкрепа и полезна информация. Тя добави, че електронните рецепти са облекчили пациентите и изрази надежда, че скоро страната ни ще разполага с цялостно електронно здравеопазване. Във връзка с информацията за по-тежко протичане на COVID-19 при хората с диабет, Котова призова пациентите да се ваксинират срещу вируса.

Световният ден за борба с диабета се отбелязва на 14 ноември. Тази година той протича под мотото: "Достъп до диабетна грижа - ако не сега - кога?".