Мерките у нас са формирани по Тексаска скала, която определя индекса на опасност на предаване на заразата в различни социални дейности. Скалата е от 1 до 9, съобщи председателят на Националния оперативен щаб проф. Венцислав Мутафчийски и уточни, че строгостта на мерките у нас вече е доста под 40%.

„С 1 е да отвориш писмо от пощата, а с 9 - да отидеш на бар. С 9 са и религиозни събирания над 500 души, а също така и концертни зали без определени места. Следващите по опасност са ресторанти и фитнеси“, поясни Венцислав
Мутафчийски.

Ресторантите с външни помещения са с индекс на опасност 3. С такъв индекс са и посещаването на къмпинг или игра на голф. Футболните и баскетболните мачове пък са в средата – между 6 и 7.

Как се определиха мерките в България?

„Когато се обсъждаше разхлабването на мерките със сигурност най-човешките доводи бяха за грижата за образованието и здравеопазването. Просветният министър беше пределно ясен - началните класове нямат никакви шансове за качествено дистанционно обучение. Това беше един премерен риск, който трябваше да поемем. Трябваше да жертваме нещо друго, за да могат нашите деца да се обучават“, каза Мутафчийски.

„Ние никога не сме претендирали за изчерпателност, че всички конфликтни места могат да бъдат спрени да се посещават. Не може да функционира обществото, без да има откъде да купи храна. Магазините са с индекс на опасност 4, а по-малките магазини - с индекс 3. Когато се спазва ограничението за определен брой посетители, тогава рязко може да спадне опасността от предаване на зараза“, обясни шефът на НОЩ.

Той даде пример с Гърция, където по думите му „по изключително примитивен и прост начин“ се следи броят на хората в магазините.

„Още с влизането всеки посетител получава номерче, което след като излиза, връща обратно в кошница. Когато номерчетата свършат е ясно, че друг посетител не може да влезе. Изключително елементарно, но ефикасно и работи“, каза Венцислав Мутафчийски.