Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ще се сертифицира като Обучителен център за оказване на първа помощ към AHA (Американската сърдечна асоциация).

Инициативата е на началника на клиниката чл. кор. на БАН, проф. д-р Асен Гудев и е подкрепена от Катедрата по спешна медицина към столичната болница и Дружеството на кардиолозите в България. Целта е да бъдат обучени български инструктори по ACLS (Advanced Cardiac Life Support ), които на свой ред да обучават останалите си колеги от България и региона, без да се налага представители на АНА да идват у нас.

Първата стъпка към тази цел беше направена чрез провеждането на Курс по кардиопулмонална ресусцитация за медицински персонал (Advanced Cardiac Life Support - ACLS) на American Heart Association (AHA), който приключи успешно в края на миналата седмица. Трима лекари от Клиниката по кардиология, четирима от Спешното отделение и един от Медицинския институт на МВР преминаха успешно през него. В курса взе участие и американски парамедик, дислоциран във Варшава, който е предпочел да се яви в България, вместо да се връща в родната си страна.

Обучението, през което преминаха младите лекари, е абсолютно задължително за всеки отвъд океана, който иска да практикува медицина. В САЩ на всеки две години лекари, медицински сестри, парамедици са длъжни да подновяват знанията си в тази област.

Обучението бе проведено от двама лектори отвъд океана, единия от които българката доц. д-р Радосвета Уелс, която е програмен директор в Texas Tech University Health Sciences Center El Paso.

„Много съм впечатлена от това, което виждам тук. Работила съм в болницата преди години. Спешното отделение тогава и сега нямат нищо общо. Впечатлена съм и от младите колеги, които се включиха в обучението, както и от техните ментори – проф. Гудев и проф. Кинова, които демонстрират дългосрочна визия“, сподели след приключването на курса доц. д-р Радосвета Уелс.

Какво дава на медиците участието в курса?

На първо място те се обучават да разпознават сърдечен арест или други спешни състояния, които могат да доведат до сърдечен арест, както и да се опитат да ги предотвратят, така че да не се стигне до сърдечен арест.

След курса медиците имат готовност за незабавната намеса при сърдечен арест по стандартизиран подход и с алгоритми, които се запаметяват и упражняват практически в симулирана среда по време на курса. Работи се и върху умението на всеки от тях в рамките на минути да организира екип, който да предприеме животоспасяващи действия.