Докато Северна Македония не изпълни ангажимента, който е поела - да включи българите в конституцията си, страната не може да започне преговорите си за присъединяване към Европейския съюз. 

Това стана ясно по време на заседание на комисията за външни работи в Европейския парламент (AFET). Еврокомисарят по въпросите за съседството и разширяването Оливер Вархеи изслуша позициите и отговори на въпроси от представители на парламентарните групи в отговор на приетия от Европейската комисия (ЕК) пакет за разширяването на съюза за 2023 г. В него се препоръчва начало на преговори с Украйна и Молдова.

ЕК предлага Грузия да получи статут на страна кандидат, както и да се започнат преговори за присъединяване с Босна и Херцеговина - след потигане на изискванията. В доклада на ЕК се прави подробна оценка на актуалното състояние и на напредъка, постигнат по пътя към присъединяване към ЕС от Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Турция. Заедно с това бе приет и нов план за растеж на Западните Балкани.

На заседанието на AFEТ изискването за промени в македонската конституция бе повторено за пореден път. Северна Македония вече е поела ангажимент приоритетно да започне и постигне съответните конституционни промени.

Координаторът на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в подкомисията по сигурност и отбрана и член на комисията по външни работи на ЕП Михаел Галер приветства пакета за присъединяване и подчерта, че началото на преговори с Украйна и Молдова е правилна стъпка. Според него усилията на двете страни в сферата на борбата с корупцията и върховенството на закона са впечатляващи. 

Галер подчерта, че най-вече гражданите и президентът на Грузия заслужават да получат статута на страна кандидат, но че настоящото правителство трябва да положи усилия с цел по-силна ориентация на страната към ЕС и да не допуска действия от страна на автократи. 

"Всички решения са ясно геополитическо послание към агресора - към Москва. А именно: че в бъдеще няма да има сиви зони в орбитата на Москва и че тези държави са свободни страни", заяви Махел Галер. 

Той е на мнение, че ЕС трябва да е наясно с реалността по отношение на Западните Балкани и да работи по конкретните предизвикателства във всяка държава. "Ако всички те проявят воля, ще бъде намерено решение", каза евродепутатът. 

Постоянният докладчик за напредъка на Черна гора Тонино Пицула от групата на "Прогресивния алианс на социалистите и демократите" (С&Д) определи пакета като исторически. Той подкрепи пакета за присъединяване и посочи, че ангажираността на Украйна за присъедняване е забележителна. 

"Не бива да забравяме за Западните Балкани. Кога ще окажете същата политическа подкрепа към Босна и Херцеговина? Достатъчно условия ли поставяме за започването на преговори?", попита Пицула. 

Тонино Пицула изтъкна, че в Сърбия в сравнение с миналата година се наблюдава отстъпление по отношение на външната политика. Той постави въпроса дали сръбският президент Александър Вучич стои зад атаката над косовски полицаи от страна на паравоенна групировка. Ако това е така, може да има сериозни последици за сръбските власти и да има замразяване на предприсъединителното финаниране, предупреди той.

По отношение на Черна гора отбеляза, че в страната напредъка е скромен и продължава да има сериозна контитуционална криза. За Северна Македония призова ЕК да посредничи при процеса за промени в конституцията. 

Илхан Кючюк, постоянен докладчик за напредъка на Северна Македония и евродепутат от ДПС/"Обнови Европа", подчерта, че чрез разширяването на ЕС ще се подобрят управленията на страните в региона и ще се консолидират демократичните институции. 

Той приветства идеята за план за растеж, но каза, че трябва да се направи анализ на плановете дотук, както и да се вземе предвид нуждата от мерки за околната среда и инфраструктурата. 

По думите му политиката по разширяване има потенциал да подобри живота и нагласите на хората, така че да се създадат общи ценности. Кючюк призова да не се забравят страните на Западните Балкани. 

"Що се отнася до Северна Македония, призовавам всички страни да подкрепят необходимия процес по промени в конституцията. В неин интерес е да постигне напредък. Оптимистично настроен съм. Мисля, че страната ще се справи по процеса за присъединяването", каза Кючюк. 

Томас Вайтс от групата на "Зелените и Европейския свободен алианс" приветства решението за Украйна и Молдова. Той каза, че е съгласен с казаното за Северна Македония и че опозицията не трябва да се възползва от този въпрос, за да извлича "евтини политически дивиденти". По повод Косово и Сърбия призова да се преразгледат санкциите на Сърбия. Според него Албания и Сърбия трябва да се третират еднакво и да се снеме режима на санкции спрямо Косово. 

Ана Бонфриско от "Идентичност и демокрация" подчерта, че Турция продължава да се отдалечава от ЕС. Бонфриско подчерта, че Албания може да изиграе важна роля за сътрудничество в региона. 

Ана Фотига от "Европейските консерватори и реформисти" се съгласи, че моментът е исторически, най-вече що се отнася до Грузия. По думите ѝ точно в този момент трябва да се отправи геополитическо послание към грузинската общественост, която има огромна воля за присъединяване. За потенциалното разширение в Западните Балкани тя заяви: "Надявам се въпреки многобройните трудности, този процес да има положителен край, тъй като се наблюдава известна умора от наша страна". 

От групата на левицата (GUE-NGL) нямаше представители в залата. 

Евродепутатът Александър Йорданов от СДС/"Европейска народна партия" заяви, че Сърбия има поведение на "една малка Русия на Балканите" и че представлява заплаха за сигурността в региона. 

"Що се отнася до Северна Македония напредък през тази година в тази страна няма. Има точно обратното - изключително влошаване на ситуацията и регрес. Доказателство за това е, че председателят на Върховния съд там заяви, че има пряка намеса на политиката в съдебната системa", каза Йорданов.

Той призова европейските институции да оценяват държавите от региона обективно. 

Накрая на дебата еврокомисарят Оливер Вархеи благодари за цялостната подкрепа на парламентарните групи към предложения от ЕК пакет. 

Той се съгласи, че липсата на конституционни промени в Северна Македония е основната пречка пред напредъка на страната по пътя към присъединяване в ЕС. По думите му ЕК винаги е готова да посредничи и полага големи усилия по въпроса. 

"Всички онези, които в момента смятат, че играят отговорна роля в политиката на страната, трябва да се включат в процеса на промени в конституцията. Целият парламент трябва да постигне напредък", заяви Оливер Вархеи. 

Сега предстои Съветът на ЕС да разгледа препоръките на ЕК и да вземе решения относно предстоящите стъпки в процеса на разширяване.