Войната в Украйна изяжда огромни количества боеприпаси. Запасите, натрупани от страните от НАТО, бързо се топят, а темпото на сегашното производство не отговаря на нуждите от боеприпаси. Boeing предлага решение и в Украйна може да пристигне напълно нов тип боеприпас – ракетите GLSDB.

GLSDB (Ground Launched Small Diameter Bomb) е брилянтно оръжие в своята простота. По отношение на конструкцията, това е най-малката американска управляема въздушна бомба, към която е прикрепен ракетен двигател. Ядрото на GLSDB е бомба, наречена GBU-39 SDB (бомба с малък диаметър).

Как работи бомбата GBU-39?

Това е малка, 129-килограмова извисяваща се бомба, проектирана в началото на века и пусната в експлоатация през 2006 година. След пускане от самолета, от фюзелажа на GBU-39 се разперват криле, с чиято помощ бомбата може да прелети над 110 км. Наскоро това оръжие беше използвано в пректа "Златна орда" (Golden Horde) където няколко бомби, комуникиращи помежду си, удариха една и съща цел по едно и също време.

Идеята, съпъствала създаването на ракето-бомбата е замяната на по-големите, по-скъпи и по-мощни въздушни бомби с по-малки аналози. Те осигуряват унищожаването на целта не със силата на бойната си глава, а с прецизността на попадението, благодарение на което само 23-килограмов експлозивен заряд може да нанесе достатъчно щети.

Нещо повече, благодарение на ниското си тегло и размери, GBU-39 може да бъде натоварен на самолети в големи количества. Големите бомбардировачи, като B-1B, могат да поемат до 200 такива бомби на мисия и по този начин да атакуват до 200 различни цели по време на един полет.

GLSDB – въздушна бомба, изстреляна от HIMARS?

Тези бомби са адаптирани благодарение на сътрудничеството на SAAB и Boeing за наземно използване под наименованието GLSDB. На практика това представлява закрепване на двигател към бомбите и поставянето им в контейнер за изстрелване, съвместим със системата MLRS/HIMARS.

След като ракетата бъде изстреляна, двигателят я ускорява и повдига на голяма височина, където бомбата се отделя от носителя, разперва собствените си крила и лети, сякаш е била пусната от самолет. Благодарение на височината, до която е изстреляна и скоростта на полета, бомбата има обсег до 150 км – почти два пъти повече от ракетата GMLRS.

GLSDB – боеприпасите, налични на склад

Ползите от такова решение са много. Едно от тях е частичното обединение на въоръжението между авиацията и сухопътните войски. Друга е цената – в случая с GBU-39 тя е около 40 хиляди долара, което не е голяма сума за прецизно оръжие. Третият и може би най-важен актив в момента е достъпността.

Тя е резултат от факта, че GBU-39 е създаден за нуждите на "войната срещу тероризма" и е масово произведен, а след войната в Афганистан и Ирак американците остават с големи складови наличности. А именно въпросът за наличностите става ключов в момента.

На кого му свършват ракетите?

Чуваме за изчерпване на ракетите на Путин от началото на войната. Проблемът е, че запасите от боеприпаси на НАТО също не са неизчерпаеми. Това много ясно се вижда от обществения дебат, който се провежда в Германия, където главният инспектор на Бундесвера Алфонс Май образно обясни, че германските въоръжени сили са "голи". От съображения за национална сигурност беше обяснено запазването в тайна на информацията за това за колко дни боеве би биха стигнали боеприпасите, които в момента се съхраняват в германските складове.

За германските проблеми знаем, защото дебатът за тях се води публично и няма причина да смятаме, че в други страни ситуацията е значително по-добра в това отношение.

Това е още по-опасно, защото Украйна, след като прие значителен брой западни гаубици, на практика се превърна в заложник на Запада: доставката на западни боеприпаси зависи от възможността за използване на оръжие в битка, което дава известно предимство пред руснаците.

Изразходване на артилерийски снаряди

Самата Украйна – дори и с такава воля и пари – не е в състояние да осигури достатъчно боеприпаси в калибърите на НАТО 155 и 105 мм. Още повече, че в сегашната ситуация минават дори няколко месеца от подписването на договор за доставка на ракети до доставката им, а барутът и суровините за производството му се превърнаха в оскъден продукт на световния пазар.

Мащабът на проблема ясно се демонстрира от числата. Според доста общи оценки украинската артилерия (стволна и ракетна) изстрелва около 10 000 ракети на ден. Колко могат да бъдат произведени? Данните за ракетите GMLRS, използвани в пусковите установки HIMARS и MLRS, са известни: Lockheed Martin произвежда около 10 000 от тях годишно.

Ако приемем, че в момента Украйна разполага с около 30 пускови установки HIMARS, като всяка от тях ще изстрелва само по три залпа на ден, това означава повече от 500 ракети на ден и изчерпване на годишното производство само за 20 дни. Към HIMARS трябва да се добавят и пускови установки М-270 РСЗО, използващи същите боеприпаси.

Боеприпаси от цял свят

Подобни изчисления могат да се извършват и за стволната артилерия. Когато поредните траншове от помощта за Украйна се обявяват публично, броят на артилерийските снаряди, изразен в десетки хиляди, може да впечатли.

На практика обаче, това е помощ, която позволява воденето на бой с използването на западна артилерия за само няколко дни повече. В ситуациите, когато на американските и европейските складове им се вижда дъното, в употреба влизат дори боеприпаси от Южна Корея.

Не по-добре стои въпросът с доставките на боеприпаси с "руските" калибри от 152 и 122 мм. Тези страни от НАТО, които имаха своите запаси, ги предават почти от началото на конфликта – както в случая при поляците, заедно с артилерията (Полша, заедно с Крабс, също предаде десетки гаубици Godździk на Украйна).

Ценна помощ се оказа и предоставяната първоначално не директно подкрепа с въоръжение и боеприпаси от страна на България.

Колко „ометени“ са складовете в Европа ясно се вижда от факта, че през лятото в Украйна вече е регистиррано използване на ракети от Пакистан и Иран от страна украинската артилерия. В този контекст доставката на всякакви боеприпаси – особено тези с такъв голям обсег като GLSBD струва, колкото златото.