Около 200 почитатели на Барби се престрашиха да излязат под проливен дъжд в сряда вечерта, за да се отправят към книжарницата "Рицоли" в Манхатън за излизането на книгата, посветена на модната история на куклата. Вътре някои от тях свалиха дъждобраните си, за да покажат розови поли, шалове, пуловери и блейзери. Преди началото на дискусията те се почерпиха с розови кадифени кексчета и вино розе.

Две приятелки в тълпата, Карол Торе и Анахи Антара, размишляваха за своята страст. "Всъщност не знам много за книгата", каза г-жа Торе, счетоводител. "Просто съм тук, защото обичам Барби".

"Откакто излезе филмът, обикалям магазините за дрехи втора ръка, за да се опитам да се превъплътя в стила на Барби", добави г-жа Антара, университетски администратор. "Истината е, че много от нас все още искат да бъдат Барби. Разбира се, аз съм за изгарянето на сутиени и феминизма, но все още искам да приличам на нея."

Издадена от Ризоли (Rizzoli) и написана от Марго Роби и нейния стилист Андрю Мукамал, "Барби: Световното турне" изследва куклата на Мател (Mattel) като икона на стила. Страниците й са изпълнени с портрети на г-жа Роби, звездата от филмовия хит на Грета Гъруиг, облечена в тоалети, сред които рокля на Givenchy, вдъхновена от Gay Parisienne Barbie, и ансамбъл на Miu Miu, напомнящ за Evening Splendor Barbie. Художествен режисьор на проекта е Фабиен Барон, а модните ревюта са заснети от Крейг Макдийн. В книгата са включени и ръкописни благодарности за културното влияние на Барби от дизайнери като Донатела Версаче и Маноло Бланик.

В разговора, модериран от журналистката Естер Цукерман, участваха г-н Мукамал, г-н Барон и г-н Макдийн.

Г-н Мукамал каза, че книгата е замислена като начин да се покажат визиите, които така и не са стигнали до червените килими, заради продължилата няколко месеца стачка на актьорите, която прекъсна глобалното прес турне на г-жа Роби за "Барби".

"Това запали огъня в Марго и мен, за да кажем: "Добре, имаме всички тези визии, които сме подготвили, всички тези дизайнери и марки, които дадоха своя гений на нашата визия", каза г-н Мукамал. "Как можем да направим нещо, за да сме сигурни, че всичко това е видимо и отбелязано някъде?"

След като си спомни, че като момче е подстригвал косите на куклите Барби заедно със сестра си, г-н Барон каза, че е включил архивни откъси от историята на куклите в книгата като начин да ѝ придаде "колажна атмосфера". "Вместо да има само снимки на Марго - каза той, - исках тя да прилича на дневник, на нещо, което тя сама би могла да напише". Ето защо навсякъде има надписи."
По време на сесията за въпроси и отговори един фен попита защо в книгата не са включени тоалети от колекцията Барби "Doll's of the World".

"Има много възможности за погрешно тълкуване, ако да речем, Марго е облечена в кимоно или нещо подобно", каза г-н Мукамал. "Барби е достатъчно трансформираща се, но има хора, които могат да интерпретират това малко неправилно."

След това тримата участници в дискусията, които бяха облечени в черно, седнаха на маса, покрита с розови пайети, за да подписват книги.

В тълпата беше Сали Сингър, бивш редактор на Vogue и новоизлюпен президент на отдел "Изкуство и търговия" в модния отдел на William Morris Endeavor.

"Някои от най-ексцентричните хора, които познавам, са фенове на Барби, а много хора от периферията на модата винаги са използвали Барби като инкубатор за своята креативност", каза г-жа Сингър. "Винаги съм я възприемала като своеобразен спътник на креативните и авангардни хора."

Мишел Маклиф, моден консултант, беше донесла със себе си кукла Барби от собствената си колекция, която все още беше в кутия: Барби от 1995 г. от лимитираното издание на Bloomingdale's Donna Karan New York. Докато чакаше на опашката, за да получи автограф върху книгата си, други фенове се събраха, за да разгледат шикозно облечената кукла, която държеше миниатюрна "Big Brown Bag" от универсалния магазин в Манхатън.

"Напоследък често мисля за това защо обичам Барби толкова много", каза г-жа Маклиф. "Предполагам, че е защото благодарение на нея за първи път започнах да мечтая за това какво е възможно в живота ми. Тя беше първият ми феминистки символ."

"Все още си спомням как получих първата си Барби като момиче за Коледа, когато растях в Еквадор", добави тя. "И знаете ли какво? И до ден днешен имам тази кукла."

*Статията е в превод от в. Ню Йорк Таймс