Втори археологически парк в София ще бъде изграден в столичния квартал "Слатина", съобщи столичният кмет Йорданка Фандъкова, която посети разкопките на раннонеолитното селище с председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски и зам.-кмета на София Тодор Чобанов.
Проучванията извършват археолози от Националния археологически институт с музей при БАН, ръководен от чл.-кор. Васил Николов.
Селището е от късната праистория, с обща площ е от 300 декара и се намира на територията на научния комплекс на БАН на Четвърти километър. Според археолозите датира от 6000-5500 г. преди Христа и е едно от най-ранните селища в Югоизточна Европа, населено от първите земеделци и скотовъди на континента.
Късната праистория е време, през което няма писменост и археолозите трябва "да извадят информация от земята", за да разкажат неговата история, каза ръководителят на разкопките чл.-кор Васил Николов. Това е времето на началните етапи на първата европейска цивилизация, която се развива през шестото и петото хилядолетие в Източните и Централните Балкани, включително и в днешните български земи, и от тук са тръгнали корените на европейската цивилизация.
Собствеността на мястото на разкопките е смесена - на БАН и общината.
"Имаме подписано споразумение и на това място ще бъде изграден Вторият археологически парк, а на Западната порта вече направихме първия етап от първия парк, - каза кметът Фандъкова. - Подготвяме проекта и очакваме да се направи подробен устройствен план, като със собствени средства или със средства от програми ще може да се изгради този парк."
По обекта в "Слатина" се работи от 5 г., инвестирани са около 300 000 лева.
Освен експонирането на археологическите останки и парковата част, ще има и посетителски център.
Снимки: БАН
Тази година археолозите проучват в раннонеолитното селище в "Слатина" останки от две къщи. Едната е около 145 кв. метра, а за другата се предполага, че такава не е позната досега на Балканите, каза Васил Николов. Площта ѝ е около 300 кв. метра, има 6-7 помещения. Къщата е изгорена, вероятно преднамерено, и в нея е открит съд с много богата култура.
Във всяко помещение има пещ, с купол, в която се е готвело и се е печел хляб. Има и хранилища за зърно. В откритото зърно от 600-700 килограма заедно с лимеца има и бобови култури - около 5% /секирче, леща и диви бобови култури/. Когато брашното се смели с бобовите култури, хлябът набухва, като с мая.
Смяташе се, че киселият хляб произхожда от първото хилядолетие - от желязната епоха в Европа, но сега установихме, че го е имало в селището в Слатина, обясни Николов.
Той показа и открит съд, на 8000 години, правен на ръка, който ще бъде реставриран и ще е един от "шедьоврите" от Слатина в Регионалния археологически музей на София. Археолозите са открили и два рова, за които се предполага, че са заграждали ранннонеолитните селища и са имали някакви магически функции, чрез които да ги пазят.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари
781000
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
781000
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
Moirae
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
dolivo
Илиана Раева гневна на съдийството: Гимнастичките ни повече няма да участват в Баку
dolivo
Бъдещата президентска партия щяла да се казва ВВС