България иска да се присъедини към клуба на страните от ЕС, участващи във въоръжаването на Украйна, пише „Politico“. Новият министър на отбраната на България Тодор Тагарев казва, че страната се стреми да засили подкрепата си за усилията на ЕС да снабди Украйна с боеприпасите, от които се нуждае, за да продължи да се сражава с войските на Москва.

Новината идва от кулоарите на срещата на министрите на отбраната на НАТО, която се провежда в четвъртък и петък в Брюксел и на която ръководителите на военните ведомства на страните в блока обсъждат как да увеличат индустриалния капацитет на алианса за подкрепа на Украйна, както и способностите за отбрана и възпиране в навечерието на ключовата среща на върха във Вилнюс следващия месец.

През май страните от ЕС финализираха сделка за изпращане на 1 милион 155-милиметрови снаряди и ракети в Киев до март на следващата година, като се съгласиха да дадат незабавно боеприпаси от собствените си запаси, а държавите-членки да получат частично възнаграждение за усилията си. Те се споразумяха за 1 милиард евро за тази част от плана и още 1 милиард евро за съвместна схема, за да осигурят доставки до Украйна и да попълнят запасите си. Комисията също така предложи инициатива от 500 милиона евро за повишаване на способността на Европа да произвежда оръжия и да постигне тези цели.

Като част от този натиск Европейската агенция по отбрана (EDA) стартира проект за държавите-членки за съвместно снабдяване с амуниции при попълването на запасите или за подпомагането на Украйна. Досега България беше останала една от двете страни от ЕС наред с военно неутралната Ирландия, която не беше се присъединила към схемата EDA.

„Ние много ясно се стремим към присъединяване към тази коалиция“, казва Тодор Тагарев в интервю за POLITICO. „Мисля, че ще можем да осигурим част от необходимите боеприпаси за Украйна.“ "Няма политическо решение", допълва той, "но със сигурност ще положим усилия и вярвам, че ще намерим начин."

Думите на новия военен министър бележат рязък обрат за балканската страна, чието ново правителство встъпи в длъжност миналата седмица след период на продължителна нестабилност, в който за две години се проведоха пет пъти парламентарни избори.

Българският президент Румен Радев, фигура, смятана от някои за мекушава по отношение на Русия и която се радва на безпрецедентни правомощия да назначава едно след друго временни правителства, изключи през март възможността България да се присъедини към коалицията.

През декември българските депутати дадоха зелена светлина за пакет от военна помощ за Украйна след много вътрешни борби - макар че той беше основно ограничен до по-леките въоръжения.

Въпреки това според съобщенията страната тайно е доставяла до една трета от нуждите на Украйна от боеприпаси в ранните фази на войната чрез посредници, упълномощени от нейното предишно проевропейско правителство.

Предимството на официалното присъединяване на София към коалицията е, че „традиционно България … се е специализирала в производството на малки оръжия, леки въоръжения и боеприпаси“ от съветско време, каза Тагарев.

Все пак военният експерт от кариерата и служител на отбраната твърди, че даряването на изтребители МиГ-29 и системи за противовъздушна отбрана би било „предизвикателство“, тъй като запасите на България са необходими за задоволяване на собствените нужди на страната – като същевременно признава, че голяма част от танковия парк на страната е също на половин век.

Тагарев също каза, че страната е на път да изпълни обещанието на НАТО за увеличаване на разходите за алианса до 2 процента от БВП „до 2024 г.“, което той настоя, че трябва да бъде „минимумът“.

Също така българският министър счита, че Украйна „абсолютно“ трябва да бъде допусната в НАТО, „когато условията го позволяват“ - в смисъл веднага щом войната на Русия приключи.

И все пак, налагането на това мнение няма да е лесно в страна, в която само 46 процента от хората смятат, че войната в Украйна е изцяло по вина на Русия, според проучване от декември, в сравнение със средна стойност за ЕС от 88 процента.

„Много съм притеснен“ за влиянието на Москва в България, признава Тагарев, като добавя, че обмисля създаването на нови специализирани звена, които да се справят с руските дезинформационни наративи.

„Трябва да сме сигурни, че се противопоставяме ефективно на руската пропаганда, кампании за дезинформация и всякакви други влияния, които имаме в страната“, каза той.

„Руският посланик тук и някои други политически партии, влиятелни политици, те говорят с един и същи глас – и това не е гласът на нашите съюзници.“