Повече от 90% от нас – включително ветеринарните лекари – мислят, че различните породи кучета имат различни нива на чувствителност към болката, въпреки че има малко научни доказателства за това. Или нямаше, досега.

В проучване сред 10 породи учени от Университета на Северна Каролина потвърдиха, че кучетата наистина имат различна поносимост и чувствителност към болка. Но резултатите не съвпадат напълно с убежденията на ветеринарните лекари.

Включени са 149 мъжки и женски възрастни кучета, групирани според това как ветеринарите и обществото са ги оценили по отношение на чувствителността им към болка: висока (чихуахуа, немска овчарка, малтийска болонка, сибирско хъски); средна (бордър коли, бостънски териер, джак ръсел териер); ниска (голдън ретривър, питбул, лабрадор ретривър).

Счита се, че тези, които имат по-висока чувствителност на болка са с по-ниска поносимост към болка.

Адаптирайки човешки тестове за външни дразнители, екипът тества чувствителността на кучетата към болка, като притиска различни предмети към лапите им. Измерва и емоционалната реактивност с помощта на плюшена маймуна, която се движи и издава звуци, както и взаимодействието с непознат за кучето човек.

Резултатите потвърждават, че има ясно изразена разлика в чувствителността към болка при различните породи, което съответства и на общественото мнение. Оценките на ветеринарните лекари съвпадат с резултатите например при малтийската болонка, която има висок праг на чувствителност и нисък толеранс на болка (реагират бързо на дразнители).

Колко време отнема на всяка порода кучета да реагира на топлинна сонда, поставена върху лапата им - най-много при голдън ретривърите, най-малко - при бордър коли.

Но ветеринарите са поставили сибирското хъски по подобен начин – с висок праг на чувствителност към болка, а резултатите им отреждат място в средата като по-малко чувствителни към болка.

Лабрадор ретривърите и голдън ретривърите неизменно бяха поставяни в горната част на класациите за поносимост на болка (т.е. с ниска чувствителност) и резултатите потвърдиха това общо схващане. Те могат да понесат повече болка от останалите породи.

Изследователите са установили също, че това дали едно куче е нервно или сдържано не означава непременно, че то е повече или по-малко чувствително към болка.

Това вероятно обяснява изводите на ветеринарите, които не винаги съвпадат с действителността – казва Дънкан Ласелс, ветеринарен хирург с държавния университет на Северна Каролина.

По-доброто разбиране на причините, поради които някои породи се чувстват по-комфортно при болка от други, би довело до прецизиране на обезболяващите за тях в бъдеще.

От поведенческа гледна точка тези открития показват, че трябва да мислим не само за болката, но и за тревожността на кучето, когато попадне при ветеринаря.

Проучването е публикувано във Frontiers in Pain Research и цитирано от https://www.sciencealert.com/.