Кой, ако не ти, и кога, ако не сега?

Вероятно много пъти сте чували тази фраза и сте си мислели колко хубаво звучи тя. Но в забързаното ни ежедневие сякаш нямаме време да бъдем герои. Сякаш всичко се свежда до това да оцеляваме, да растем в кариерата, да осигурим децата си.

Но всичко това рухва за секунда, когато около нас се появи нещо непредвидено. Когато, както казваше Булгаков, Анушка разлее олиото.

В последните години сякаш разбрахме, че не сме господари на живота си. Пандемия от COVID ни свари неподготвени. След това земетресение в съседна Турция и не чак толкова съседна Сирия.

Войната на Русия срещу Украйна. А към днешна дата войната в Близкия изток.

Всичко това ни кара да се сетим, че нашето благосъстояние е твърде временно и всичко може да приключи за една секунда.

И тук, в този момент, се появява състраданието. Човечността. Нещо, което кара три софийски дами да се съберат и да основат фондация. Фондация, която носи името "Три жени".

В този епизод на подкаста "Истории за доброто" разговаряме с една от трите жени - Деси Олованова.

За каузите на "Три жени". За взаимодействието с държавата. За реакциите на обикновените хора. За пандемично разрастващите се акции.

За всичко това в този епизод на подкаста "Истории за доброто" с водещ Венци Мицов.

„Истории за доброто“ се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. - www.activecitizensfund.bg