Доброволни, а не силови обединения на университети предвижда план на министъра на образованието акад. Николай Денков, който той е изложил пред ректори на срещи в МОН на 13 юни, научи OFFNews от свои източници. На тях той е представил резултата от работата на сформираната от него работна група, която трябваше да изработи приемлив вариант за обединения. Вариантът не е окончателен, но от представянето е било очевидно смекчаването в тона на министъра, който преди няколко месеца е водил срещи с ректори по темата с ултимативен тон - по думите им в интервюта, дадени тогава пред OFFNews.

Планът се представя за първи път и не публично.

От разговора в МОН е станало ясно, че възможността за доброволни обединения ще залегне в закона, само ако по тях се постигне съгласие с академичните среди.

Става въпрос за обединения, при които присъединените университети запазват юридическата си самостоятелност и ректорските си ръководства, но имат "шапка" - обща администрация, която управлява и координира съвместната учебна, научна, художествено-творческа и друга дейност, съответстваща на съставните висши училища.

Министърът е посочил, че това е необходимо, защото до 5-10 години със сигурност щели да се наложат такива обединения на университети у нас. Другият му мотив бил, че цели повишаване на качеството на научната и преподавателската дейност чрез "концентрация на познание и инфраструктура". "Когато съберете различни специалисти, те обменят идеи, тези идеи се развиват по начин, по който поотделно няма как да бъдат развити" - е обяснил министърът. Това щяло да намали фрагментацията и да осигури устойчивост на висшите училища.

Според него университетските обединения щели да постигнат:

- повишаване на международната видимост на висшите училища;

- сътрудничество и споделяне на преподавателски ресурс;

- разработване на устойчиви съвместни учебни програми;

- повишаване на възможностите за участие в международни и европейски национални научно-изследователски приложни проекти;

- повишаване на приходите;

- по-широк достъп до проектно финансиране;

- премахване на дублиращи се дейности и програми.

Виждането на министерството било, че може да има обединения между държавни висши училища помежду им или на частни помежду им, но трудно такива може да се осъществят между държавно и частно ВУ.

Принципът на обединяване можел да е териториален, тематичен или смесен.

Новото юридическо лице щяло да задава основните правила за съвместно обучение на съставните ВУ, за споделяне на академичния състав, да приема съвместните учебни програми, да има право да създава инфраструктури и да определя правилата за споделяне на съществуващите.

Сега един преподавател може да участва в акредитацията само на едно висше училище. При създаването на обединения това можело да се промени. Също така нормативът на академичния състав ще може да се формира от работата на преподавателите в съставните ВУ, а не в само едно от тях.

Създаването на обединения да минава през одобрението на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), която сега дава институционалните и програмните акредитации на университетите, планира МОН. Последната дума щяло да има Народното събрание, което да гласува създаването на обединението по реда, по който сега това се случва за новите висши училища.

Виждането на МОН е, че обединенията трябва да имат самостоятелни наименования и органи на управление, които няма да заместват ръководствата на отделните висши училища. Министърът е уверил, че планът не предвижда отнемане на права, които сега висшите училища имат, а им дава възможност да се представят заедно. Обединението няма да извършва самостоятелно обучение, а ще контролира обучението в съставните ВУ.

То може да има самостоятелно имущество, което да бъде използвано от съставните училища, и да получи от съставно ВУ имущество. Прехвърлянето можело да бъде направено например ако съставното ВУ и собственик няма пари да обнови базата, а обединението щяло да може да кандидатства за държавно финансиране за целта.

Едно ВУ щяло да има право да участва в едно обединение.

Обединенията щели да имат отделни бюджети, които се формират от проекто-програмно финансиране от държавата. Парите може ли да дадат началния тласък на функционирането им, с тях да се купи имущество.

Колко души ще включва "шапката", т.е. административната структура на обединението над университетските администрации щяло да бъде решено в учредителния акт.

Новото юридическо лице щяло да има ректорски съвет (вкл. ректорите на съставните ВУ, един от които се избира за председател и може да се редуват на ротационен принцип) с представителни функции и обединен академичен съвет, който да взема решения за общите дейности, да организира и провежда обща кандидат-студентска кампания, без да изземва функциите на съставните ВУ. Министърът обяснил общата приемна кампания с желанието за координация, за да не се конкурират съставните ВУ за едни и същи студенти.

Обединенията щели да имат право да разкриват самостоятелни нови обслужващи звена (не основни) - административни, по поддръжка на материална база, библиотеки, центрове.

Обединеният академичен съвет щял да утвърждава съвместните образователни програми, да предлага разпределянето на приходите от съвместно обучение; да утвърждава правила правила за съвместно използване на научната инфраструктура. Можел да поддържа обща интелектуална собственост, да има общи счетоводство, юридически отдел, спортни зали и др.

Ректорският съвет пък щял да дава съгласие за откриване, преобразуване и закриване на основни звена, да приема бюджета, размера на таксите за обучение на студентите, които висшите училища предлагат за утвърждаване на Министерския съвет чрез МОН. Той щял да сключва трудови договори със служителите на обединението в обслужващите звена.

Министърът е уверил, че не очаква промените да се случат "от днес за утре", а че иска да се постигне съгласие, да се избегнат възможните рискове и ако се внасят законови промени, те да са консенсусни. Той се надява подобно съгласие да се постигне до есента, но до евентуалното приемане на промени може да мине и година.

Уверил е, че броят на ВУ не е "самоцел" за него, а се стреми към повишаване на качеството.

Някои от ректорите, с които разговаряхме след срещата, се чудят дали новата "шапка" не би увеличила администрацията и не би направила функционирането на висшите им училища по-тромаво. Те възразяват срещу тезата, че обединенията биха помогнали да се споделят ресурси между ВУ - и сега го правим и ще продължим да го правят, казва ректор. Съмняват се, че това ще ги направи по-видими в международен план. "Напротив - ще станем по-невидими." Подобряването на научната дейност и преподаването заради създаването на обединение също е под въпрос.

Според тях ако държавната политика цели повишаване на качеството и видимостта на българското висше образование, първо трябва да спре увеличаването на броя на висшите училища у нас и на факултети и други звена.