Преди няколко седмици с мен се свърза една, да кажем популярна, личност с делова молба. Мога ли да премахна от интернет мой текст, в който се описват лудориите на Димитър Вергиев – бивш служител на СИК, който, както се подразбира от само себе си, не е работил там като библиотекар. Текстът е качен на сървъра на вестник „Сега“ и аз нямам нито възможност, а желание пък никакво, той да изчезва оттам. Но ако случайно можех да го махна и бях отговорил утвърдително, най-вероятно популярната личност, явяваща се нещо като посредник между Вергиев и медиите, щеше да надгради молбата си в делова оферта, оформена в цифри. Предполагам това, защото за изминалите няколко седмици от разговора ни до днес от интернет един след друг започнаха да изчезват доста материали за Вергиев. Кешът на гугъл все още ги пази, но на сървърите на съответните медии те вече липсват. А аз не вярвам, че изданията са прочистили архива си просто от едната учтивост.

В текста ми най-общо се разказва, че след като е приключил активна творческа дейност в СИК, г-н Вергиев е решил да атакува и Алма матер (да не се разбира непременно Софийския университет), където, изглежда, му бяха обещали да завърши безпроблемно, ако си плаща редовно. Но една от преподавателките му, казва се доц. Дидка Димитрова, нещо се запъна, не му писа гарантираната тройка. Вергиев събуди дълбоко скатания си от времената на СИК нрав, та скочи и я наби. Жената получи тогава подкрепа само от семейството си и някои по-смели медии. В университета я посъветваха да си мълчи, за да не петни името на един от „най-знатните“ му студенти. Затова тя така и не подаде жалба в полицията, но съпругът й изпадна в тежка депресия, разболя се от скоротечен рак и не след дълго подир случката умря. В разговора по-долу погрешка съм написал друго.

Малко след като излезе текстът ми тогавашната приятелка на Вергиев ме придърпа на един коктейл, за да ме предупреди, че той бил уговорил няколко човека да ми строшат костите. „Едва го усмирих. Казах му, че си добро момче и само си вършиш работата“, обясни ми. Вярвам й, защото много добре се познаваме и не съм забелязал някога да е лъгала за нещо. Та кокалите ми оцеляха тогава.

Днес Вергиев, както се вижда от приложения разговор, бил вече „уважаван професор“, който обикаля света и се запознава с други свои уважавани колеги. Според думите на посредника компания на Вергиев във воаяжите му из световната професура правел ректорът на Висшето училище по застраховане и финанси Григорий Вазов, когото преди няма и месец Патриотичният фронт се опита да пробута за шеф на БНБ.

Сигурен съм, че всеки предан служител на СИК, ВИС, ТИМ и т.н. може да стане не само „уважаван професор“, но и премиер, издател на вестник, а бе каквото си пожелае. Но не съм убеден, че с титлата се променя нравът. Пък понеже, наместо да съдействам за изтриването на едно „героично“ минало, с тези няколко реда върша точно обратното, имам едно обосновано предположение, че бъдещето пред моите кокали отново става проблемно. А и от онова време Вергиев смени много приятелки, та не се познавам с актуалната, за да разчитам на помощта й.

Все пак в приложения разговор заличих името на посредника, защото този човек бе възпитан, държа се културно, а и не той е важен в случая.

---------------

Текстът е от личния профил на Божидар Божков във Фейсбук. Препечатваме го с разрешението на автора.

Статията от "Сега", за която става дума, е тази: "Приключения и интриги в Бургаския университет".

Зам.-главният редактор на "Сега" Петьо Цеков дълго се смя на въпроса дали редакцията би изтрила свой текст.

Божидар Божков каза пред OFFNews, че представа си няма в кой университет е професор завършилият с успех 3.17 Димитър Вергиев.

В личната страница на Вергиев се казва само, че е доцент в неподозирания до днес от нас Колеж по туризъм в Благоевград.

Гугъл индексира заглавие от бургаски сайт, в което се твърди, че "Сикаджия влезе в научните среди", но статията е изтрита.