Д-р Мохамед Халаф е български журналист от арабски произход, който е сред най-добрите анализатори у нас по проблемите на Близкия Изток. Преподавател е във факултетите по философия и по журналистика в СУ „Климент Охридски”. Кореспондент е на кувейтския вестник „Ал Уатан“ за Балканите и Европа. С него ще говорим по три теми - за иранската ядрена програма, за Либия и дали терористите се събират там и дали Малта и Италия са най-застрашени, както и за мястото на България в тази опасна игра. Това е първата част от разговора с д-р Мохамед Халаф. 

Доктор Халаф, какви са вашите прогнози за започващите утре поредни преговори между петте страни членки на Съвета за сигурност плюс Германия, и Иран, за ядрената програма на Техеран?

Това е поредният кръг от преговорите, които продължават вече няколко години и бяха удължавани няколко пъти. На 24 март трябва да се постигне споразумение според определения график от ООН.

Има много различни прогнози. Оптимистите очакват преговарящите да постигнат споразумение. Лично аз мисля, че това ще се случи, тъй като президентът на САЩ Барак Обама иска на всяка цена да има договор с Иран. Той е убеден, че именно липсата на такъв договор ще доведе до нова война в региона.

Обама обаче среща сериозна съпротива в Конгреса и Сената. Републиканците считат, че той ще подпише лошо споразумение, което ще позволи на Иран пак да се върне към опитите за производство на атомно оръжие. Има голяма вероятност те да попречат при гласуването в Конгреса. Затова президентът заплаши, че няма да се подчини. Това сигурно ще доведе до политическа криза в отношенията между Конгреса, доминиран от републиканци, и Барак Обама.

Тук трябва да спомена, че премиерът на Израел Нетяняху също е категорично против споразумение с Иран, което да даде правото на Техеран да обогатява на уран. В момента отношенията между него и Обама са много напрегнати. Дори враждебни. И във вторник Нетянаху ще произнесе реч пред Конгреса, в която ще изрази несъгласието си със споразумение, застрашаващо сигурността на Израел. Обама и неговият вицепрезидент Джо Байдън вече обявиха, че ще бойкотират тази реч.

Трябва да се знае обаче, че това са преговори не между някаква „Великолепна шесторка” и Иран, а между Вашингтон и Техеран. Преговарящата от американска страна Уинди Шърман заяви, че „много добре разбираме отрицателната роля на Иран в региона, но нямаме друг изход освен да търсим начин за разрешаване на атомния проблем”.

Дипломатически източници съобщават, че вече 70 процента от параметрите на споразумението са постигнати.

Може ли светът да очаква окончателно решение?

Според мен ще има сделка между Техеран и Вашингтон. Това личи от притесненията на Саудитска Арабия, на държавите от Залива, и на другите арабски столици. Не случайно внезапните посещения на турския президент Ердоган и на египетският Ал-Сиси в Саудитска Арабия бяха почти по едно и също време. Въпреки, че отношенията между Турция от една страна, и Египет и Саудитска Арабия от друга, са много обтегнати. Притесненията от очакваното споразумение обаче явно ги накара да обединят позициите си.

Говори се, че трите страни ще образуват нова политическа сунитска ос, която да се противопоставя на Иран в региона. И трите държави май много се страхуват от постигане на споразумение между САЩ и Иран, което пък би означавало възход на шиитската общност.

Защо Иран се оказва толкова опасна държава?

Проблемът с Иран не се състои само в атомната програма. Техеран създава в някои от страните в региона въоръжени групировки, които са извън контрола на съответните държави. Така Иран се опитва да засили контрола си върху процесите там и да подобри позицията си в преговорите със САЩ. Това са "Хисбулла" в Ливан и няколко подобни на тази организация в Ирак и Хути в Йемен.

Такива са още "Ислямски Джихад" и "Хамаз" в Палестина, да не говорим за пълния контрол на Техеран в Сирия и намесата на тяхната революционна армия в гражданската война там.

Точно тази намеса доведе до сунитски и шиитски конфликти, които могат да прераснат в граждански войни на сектантска основа. От там идва и съпротивата на сунитските държави, които пък от своя страна създават, финансират, въоръжават сунитски групи. Въпреки всичко обаче Иран продължава опитите си да разпространява шиизма именно в сунитските държави.

Къде е коренът на този конфликт?

Самото съществуване на Иран вече обединява като контра сунитските държави с център Саудитска Арабия. Това обаче има много по-дълбоки причини. В тези общества, в които няма истинска държава, единствената защита на хората е в етноса, в религията, и накрая – в сектата.

Тогава малките, семейните групи търсят своята защита. Но къде я намират – при въоръжените банди, които днес ги защитават, но утре няма да се поколебаят да упражняват пълен контрол над тях. Тук обаче ще напомня, че Иран окупира вече четири арабски държави: Ирак, Сирия, Ливан и Йемен. Прави опити да създава проблеми и в Бахрейн, Саудитска Арабия и Кувейт, използвайки шиитските общества като инструмент.

Един от новите опити на Иран е да превърне Голанските възвишения в своя военна база срещу Израел.

Къде е Русия във всичко това, което се случва в региона?

Москва е зад Башар Асад в Сирия с военна, политическа и финансова помощ. Той, именно благодарение на Русия, е на власт. Другата държава, която подкрепя Асад, е Иран. Русия дава оръжие, но и политическа подкрепа на Асад, включително и в Съвета за сигурност към ООН.

Москва и до днес забранява и пресича всякакви опити за каквито и да е резолюции срещу Сирия, независимо, че Асад използваше химическо оръжие. И независимо, че изби над 200 000 души и разруши държавата Сирия.

Отново стигаме и до „Хизбулла”, но и пак до Москва.

Не стигаме, можеше и от там да започнем. Бойците на „Хизбулла” сега се бият за Асад. И именно те го спасиха. Сега обаче Сирия се разпада. А сега да говорим за Русия, която открито подкрепя Башар Асад.

Кремъл има две цели – първата е да докаже на САЩ и Европа, че те не могат да правят каквото си поискат. Москва казва на американците: „Излъгахте ни в Либия, че операцията ще бъде „хуманитарна” мисия."

Добре, но Русия не изглежда като сериозен фактор в Близкия Изток, поне за момента.

Не е така и както виждате от четири години Путин не позволява никаква западна намеса в Сирия. Без неговата подкрепа, заедно с Иран, Асад отдавна нямаше да го има. Ако направим паралел между Русия и Украйна, ще видите, че двете държави са превърнати в полигон на игрите на Путин. Той показва, че е фактор в региона и света.

Ако Русия загуби влиянието си в Сирия и Иран, тя просто отслабва като влияние. Освен това Кремъл има повод и за много по-сериозни притеснения. В Русия има 25 милиона мюсюлмани и то сунити. В Северен Кавказ има много въоръжени групи, които от време на време правят атентати. А те са копие и на "Ислямска Държава", и на "Ал Кайда" едновременно.

Към момента корумпираните правителства в Северен Кавказ получават пари и подкрепа от Русия. Това настройва негативно народите на тези държави срещу Москва. И ако ислямистите в Сирия победят, това ще даде стимул точно на тези групировки.

Още по темата

14/01/2015

Интервю

Д-р Мохамед Халаф: Ако някой може да разбие ислямистите, това са жените!

09/01/2015

Интервю

Елена Йончева: Атентатът в Париж е добре обмислена акция