Не зная колцина от Вас ще си спомнят за една от реакциите на неподготвения Сталин на внезапното нападение на Хитлер срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 година. Само два дни по-късно се създава Совинформбюро, чийто наследник бе закритата днес РИА “Новости”, а от утре ще бъде международната агенция “Россия сегодня”.  Общото в решенията на Сталин и Путин е разбирането, че страната е в опасност и че се започва рещаваща битка на информационния и идеологическия фронт, която не е по-маловажна от военните битки.

Днешното решение на президента Путин, което за мнозина дойде неочаквано, е пряко свързано с усещането на Кремъл, че предстои безкромпромисно сражение за “сърцата и умовете” и с оценката, че Москва към момента губи информационното съревнование.

И Сталин и Путин логично не търсят причината в своите действия, поради което наблягат на институциите за външна пропаганда.

Бегъл поглед към прообраза на новия руски информационен гигант, чиято цел е да осигурява в информационен и пропаганден план външната политика на страната, ще позволи да се разбере, че Путин е сериозно притеснен от загубата на медийно информационна инициатива и от възможните катастрофални последстия върху неговия имидж и мястото му в историята.

Няма съмнение, че Кремъл от доста време се готви за някаква форма на нова информационна “Студена война” или поне хладен мир. През последните години Путин затвори достъпа на руски НПО до чуждестранно финансиране и се обърна към националистическите идеи като нова консолидационна основа на своето управление.

От какво е притеснен Путин?

Ще започнем със стреса от рецидив на оранжевата революция и преливане на революционна зараза през границата с Украйна.

За пръв път от началото на своя мандат, въпреки поредицата от тактически успехи на външнополитическия фронт Путин – Сноуден, Сирия, Иран – стана ясно, че в Украйна руския президент губи инициативата и стратегическата перспектива.

Първо, позволи да бъде вкаран в ситуация, в която той няма печеливш ход във форсирания избор на Украйна – или Русия или ЕС. Москва съзнава, че не може да бъде равностойна алтернатива на ЕС и няма шанс да спечели симпатиите на който и да народ дори в ОНД в условията на свободен избор. Колкото и да смъква цената на природния газ и да се предлагат изгодни заеми – ценностната база е несравнима.  Едно е да дадеш пиар цена от 189 долара на Армения, която купува под 2 милиарда кубически метра природен газ, съвършено друго е да направиш същото с  Украйна с нейните договорени 40 милиарда.
.
Второ, ударението върху “новия хладен прагматизъм”, върху Real politik и аргументите на силата не спечелиха на Путин симпатии на старите “товарищи” по ОНД. Путин установи, че няма истински близки хора и приятели, поне равностойни на Берлускони и на Шрьодер на постсъветското пространство. Дори Лукашенко и Назарбаев имат дълъг списък от “преглътнати” обиди. Да не говорим за “малките” Киргизстан и Армения, на които бяха извити ръцете за да предадат ключови активи на Газпром по схемата – затруднен бизнес с Русия, ниски приходи, високи цени на енергоресурсите, дългове, заеми и …. собственост.

Действително трябват упоритост и систематични усилия за да отчуждиш дори такъв съюзник и проруски политик като Янукович и да изгубиш пазар от 50 милиарда кубически метра годишно, какъвто беше Украйна.

Трето, прогнозите за приходите в държавната хазна са все по неутешителни. Само за последните две седмици се оказа, че при традиционните в края на годината преговори по цените на природния газ за доставка през 2014 година почти всички купувачи в ЕС са поискали намаление на цените с между 5 и 25%, като записаната в разчетите на Газпром усреднена цена за европейския пазар през следващата година е 350 долара. Не са утешителни прогнозите за цените на суровия нефт. Това накара ръководството в Кремъл да разпореди спешно “затягане на коланите” в бюджета и в газовите и нефтени компании на Русия. Доколко този призив е бил чут остава да се гадае, но днес стана известно, че Газпром е ревизирал във възходяща посока цената на Южен поток с нови 5 милиарда долара.

Четвърто, Путин изпитва остра нужда от външен информационен и пропаганден лост защото в навечерието на Олимпиадата в Сочи се трупат огромни негативи върху имиджа на Русия и при ескалация на ситуацията може да има катастрофални дългосрочни последствия.  Достатъчно е да споменем решението на германския президент да бламира игрите. Не може да се изключи ситуация, при която “дипломатическите победи в Украйна” отключат верижна реакция от бойкоти или потопят информационно игрите в Сочи в океан от критики към режима в Кремъл. Руският президент изразходва над 50 милиарда долара, а сега му се налага да отчита “капризите” на западното обществено мнение. И тъй като деликатните маневри и компромисните политики определено не са forte-то на Кремъл, на помощ идват информационните “войски” и пропагандните кампании.

Всеки който гледа сателитния канал RT – “Русия днес” – има представа за какво става реч. Кликнете на едноименния сайт със стринг за търсене “shale gas” и ще разберете кой е координиращия информационен център на глобалната кампания срещу “апокалипсиса” шистов газ. Лесно се установява съвпадението между ключовите тези и фрази с тези и фрази от националните дебати в нашите страни. Сравнението на дати ще Ви даде как се зараждат и развиват отделните етапи и направления на кампанията. Търсене в Гугъл пък ще ви допълни картината за мрежата от свързани сайтове и медии с които разполага тази руска информационна мегаслужба зад граница.

По стара съветска традиция, когато фактите започват да липсват, се пускат в действие информационните фоейрверки заместители – днешните пиар кампании.

Това е основната задача на новата агенция “Россия днес”, която е призвана да се превърне в близнак на енергийните Роснефт и Газпром в информационната област чрез консолидация на информационния властови вертикал – активи, ресурси и политики.

Мнозина вероятно няма да проумеят как е възможно руският президент да реагира импулсивно по начин близък до този на Сталин и то преди повече от 72 години в 2013 година. Кремъл действително смята, че не може да си позволи загуба в Украйна, поради което предстои истинска битка за която трябва да бъде готов.

Едуард Лукас, старшия редактор на Икономист, който разпространи версията, че Янукович е подписал присъединяването на Украйна към Митническия съюз при посещението си в Сочи, писа, че навлизаме в период на нова студена война, след нахлуването на Русия в Грузия и след кризата в Украйна.

Не зная дали това ще бъде точно “война” или някакъв по-студен или хладен етап в отношенията на Запада с Русия. Знам само, че при това няма да има армии, няма да има официално обявени битки. Сигурен съм, че започва остра фаза на съперничество с огромни залози за бъдещето на Централна и Източна Европа, която ще се води в информационното поле, в интернет пространството, по екрани и радио, площади и улици, по официални и неофициални форуми – битка за сърцата и умовете на съвременните руснаци,украинци, българи, поляци, немци, франзуци изобщо всички европейци.

Да си спомним знаменитата фраза на Бисмарк, че “Русия не е нито толкова силна, нито толкова слаба, колкото изглежда”. Но не може да остане не забелязана или да се пренебрегва дълго време.

САЩ и в ЕС трябва да разберат, че с полуполитики и полудействия не може да се противодейства на новата агресивност на Кремъл. Ще трябват решителност и консолидация далеч отвъд това което демонстрират днешните евроатлантически лидери.

Единият изход е европеизирането на Русия и Украйна. Другият русификацията на Централна и Източна Европа.

Изборът е наш.

Анализът на автора, който е икономически и енергиен анализатор и бивш посланик на България в Русия, е публикуван в блога му.

Още по темата

09/12/2013

Медии

Путин ликвидира РИА Новости и "Гласът на Русия"