"Финансирането от страна на държавите, участващи в проекта на ЦЕРН, е колкото едно капучино на човек на година. Аз изпих капучиното си тази сутрин, така че се отчетох", пошегува се пред български ученици в НПМГ изпълнителният директор на ЦЕРН Фабиола Джианоти.
Джианоти е в България за редовното заседание на Европейския комитет за бъдещи ускорители, чийто домакин е Министерството на образованието и науката. Наред с разговорите с български държавници, тя не пропусна да се срещне и с ученици от Националната природо-математическа гимназия в София.
Срещата им беше снощи, в препълнената най-вече с ученици актова зала на НПМГ. И встъпителната ù презентация за ЦЕНР, и последвалия разговор с гимназистите бяха само на английски език, без превод.
Началото на най-голямата в света лаборатория по физика на елементарните частици е поставено през 1953 г. Тогава в Париж 12 държави подписват споразумението за създаването на ЦЕРН, разказа Джианоти, която сподели и че започнала да се занимава с физика, "защото бях много любопитна как работи природата".
Сега Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) със седалище в Женева, Швейцария, включва 22 страни, а България заема достойно място в нея. 2800 български ученици и близо 600 български учители са минали през обучения на ЦЕРН за последните 6 години.
"Учените в ЦЕРН са предимно млади - средната им възраст е 27 години, част от тях са под 25 години", разказа Джианоти и видимо впечатли младите умове на България.
Откриването на Хигс бозона (съществуването му е доказано и потвърдено официално от ЦЕРН на 14 март 2013 г.) благодарение на Големият андронен ускорител (LHC) бе сред най-любопитните теми за учениците.
Всъщност именно Джианоти има водеща роля за откриването на Хигс бозона като един от ръководителите на експеримента с LHC. Тя е и една от най-влиятелните жени в света за 2011 г., според класацията на британския вестник "Гардиън". Тя е и личност на 2012 г. година в класацията на сп. "Тайм".
"Кое беше най-вълнуващото нещо от работата Ви в откриването на Хигс бозона?", попита ученик. "Няма нищо по-вълнуващо за един учен да види една нова частица, която излиза наяве. Това е фантастично, - отговори Джианоти. - Това е една различна частица, специална и различна от останалите, открити досега."
Джианоти с ученик от НПМГ. Зад нея, в сивия костюм, е доц. Леандър Литов - един от българските учени, които работят н ЦЕРН от години.
Какво е ежедневието на генералния директор на ЦЕРН, поинтересува се друг гимназист.
"Дните ми са необикновени, - засмя се тя. - Аз трябва да реша как ще използваме по най-добрия начин бюджета на ЦЕРН - това капучино на година на всеки гражданин на страните членки на проекта. Всеки ден е различен, всеки ден поднася нови проблеми, а работата на физика е да решава проблеми - за бюджета, за науката, за международните отношения."
Пълният график на Джианоти не позволи много дълга среща - след 30-ина минути дойде време за финала ù, за който учениците, облечени в български носии, показаха на гостенката си как се танцуват български народни танци.
Джианоти има срещи президента Румен Радев, с премиера проф. Огнян Герджиков, с председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, с ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков. По време на заседание на Европейския комитет за бъдещи ускорители в София с домакин МОН пък стана ясно, це ЦЕРН ще направи мониторинг на състоянието на българската физика на ядрото и на елементарните частици. Ще бъде оценявано и участието на български учени и научни организации в изследванията на организацията. С просветния министър Денков Джианоти обсъдила две идеи - за бизнес инкубатор в "София Тех Парк" с технологии, развити в ЦЕРН, и за построяването на център с адронен ускорител, който да се използва за медицински цели и научни изследвания.
Снимки: НПМГ
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Pornhub разкри руската братушка: Гледат основно трансджендър порно
Насилник крещял на жена си, докато я пребива: Аз казах ли ти, че ако ме излъжеш, ще те убия
''Зелено движение'' предлага намаляване на възрастта за гласуване от 18 на 16 години
''Зелено движение'' предлага намаляване на възрастта за гласуване от 18 на 16 години