От любов към професията - учителката Катерина Заркова

Тя е млада, лъчезарна и щастлива, защото се занимава с това, което иска. Избрала е най-прекрасната, по нейните думи, професия – учителската. Тя е госпожа Катерина Заркова – преподавател по френски език в 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и класен ръководител на 11 „Г“ клас, за който казва, че това са изключително интелигентни и будни млади хора, от които постоянно учи.

Обичам ги всичките, допълва тя и споделя личния си опит - днес учителят е изправен пред предизвикателството да се бори за вниманието на едни деца, които разполагат с огромна информация само на един клик разстояние.

Катерина Заркова е родена през 1989 г. в София. Възпитана е от родителите си да следва онова, което желае най-силно, защото само така човек може да бъде добър в своята област. През 2008 г. завършва същата гимназия, в която днес преподава – Френската. Днес нейните учители са нейни колеги, а госпожа Заркова води своите часове в същата класна стая, в която някога е учила. Отчита, че оттогава до днес е станала по-отговорна.

Благодарна е на своята любима учителка – госпожа Вяра Любенова, която и днес преподава френски език в гимназията и продължава да помага на младата си колежка – за познанията си по френски и за това, че я насочва към специалността Френска филология, която Катерина избира след гимназията. В тези години бъдещата учителка се колебае, обмисля журналистиката като поле за изява, тъй като майка ù е журналист, или пък нещо друго хуманитарно, защото й харесва да пише и ù се отдават литературата и чуждите езици. И тогава нейната учителка ù казва нещо, което Катерина си спомня ясно и днес: най-добрата база, на която може да стъпи един хуманитарист, е филологията; много често добрите журналисти са филолози, добрите преводачи са филолози, неизменно добрите преподаватели също са филолози. И Катерина избира Френска филология в Софийския университет – обучение, което много разширява кръгозора ù.

В хода на обучение в университета Катерина Заркова има възможността да избира между полилингвистична и педагогическа насоченост. Тя обаче иска да вземе всичко от тази специалност и избира и двете: посещава много лекции по литературоведски дисциплини, както и всички предмети, които са необходими за придобиване на педагогическа правоспособност. И тъй като за второто се изисква стаж, а Катерина има добър успех, шансът я отвежда във Френската гимназия под менторството на госпожа Любенова, която я насочва, показва ù как да подготвя уроците си – подкрепа, която стажантката няма да забрави. „До този момент не бях решила, че ще ставам учителка. Обаче там някак го усетих“, казва Катерина.

Изпитният урок за учители, разказва тя, е нещо много притеснително за всеки студент. Той се провежда в присъствието на базовия преподавател, преподавателите от университета, а често и директора на училището и всички наблюдават кандидат-учителя. Всички колеги на Катерина си тръгват от този урок с чувството „Не, аз тази професия никога няма да я работя, толкова е затормозяващо!“. Тя обаче прекарва едни вълнуващи осемдесет минути, които са минали като пет. В края на учебния блок едно от децата се приближава до нея и ù задава въпроса: „Доволна ли сте, че вече станахте госпожа?“, което искрено очарова и разсмива бъдещата учителка. „Тогава разбрах, че това е което искам да работя. И съм много щастлива с този избор!“, казва тя днес. Изпълнена е с благодарност и към всички свои преподаватели в СУ, които за четирите години малко по малко възпитават в нея идеята, че да бъдеш учител всъщност е прекрасно, въпреки че често се оказва подценявана професия.

В четвърти курс Катерина прекарва един семестър във Франция по програма „Еразъм“. Това време за нея е ползотворно, както за по-пълното овладяване на езика, така и за личното ù самочувствие. Като всеки български студент, избрал да остане да следва в България, тя изпитва известно притеснение, че може би приятелите ù от випуска, които учат в чужбина, имат по-добри условия за обучение и че те вероятно ще имат по-добра кариера. В Сорбоната обаче тези притеснения отпадат – тестовете показват, че нивото ù на владеене на френски език е по-високо от това на французите и директно е прехвърлена при магистрите. Имах нужда да чуя това тогава, споделя тя.

След това записва магистратура – „Преводач-редактор“ – отново в СУ. И успоредно със следването в по-високата образователна степен, Катерина Заркова вече е учител в 9-та Френска езикова гимназия.

"Изненадата от 11 "Г" за рождения ден госпожа Заркова". Всъщност това са букви и на френски пише "Честит рожден ден, госпожо Заркова".

„Натъжава ме фактът, че професията в днешно време не е това, което трябва да бъде в очите на хората. Не е достатъчно желана от младите. А децата имат нужда от млада, свежа енергия и е хубаво да я практикуваш, още докато си млад. Защото както учителят учи децата, така и те учат него на много неща. А младите хора имат нужда се учат постоянно, нали така?“, усмихва се госпожа Заркова накрая. И споделя наблюдението си, че нейните ученици имат ясната представа в коя сфера на живота желаят да се развиват и какво искат да правят. А очакванията към учителя са свързани с това той да съумява да отсява за тях ценната информация.

Обяснява, че езикът се учи с много постоянство, дори с много зубрене, но също така в голяма степен зависи от учителя да направи обучението забавно и приятно и да покаже на учениците защо точно този урок днес ще им бъде нужен утре в живота. Според нея един добре преподаден урок означава теорията задължително да бъда обвързана с практиката и затова редовно в нейните часове се провеждат ролеви игри – понякога ученикът влиза в ролята на купувач на хляб от френската бакалия, а друг път – на политически коментатор, поканен в някое предаване да обсъди актуалната ситуация. По този начин децата освен че научават, но разбират смисъла на това да са именно в това училище. „Преподаването на език, това е преподаването на една нова култура“, казва Катерина Заркова. Отваряйки един учебник по френски език, човек открива цял един свят – вътре има всичко, което е необходимо за една нормална обща култура.

Но има и друг момент от процеса на преподаване, който младата учителка е изградила за себе си и той е пресъздаването на дебати в час, на което учениците реагират най-добре и искрено се забавляват. Това се случва обикновено след петнадесетте минути теория и е свързано с разместване на чиновете, с цел, например, създаването на едно малко журналистическо студио за целите на дебата. Един от учениците е журналистът, друг защитава някаква теза, трети защитава противоположното мнение. И по този начин децата научават да се аргументират – изключително полезно умение в живота, а и за успешното преминаване на изпита DELF, след който имат възможност да учат в чуждестранни университети. Ако имат такова желание.

Забавление за децата е и разиграването на различни театрални етюди. „Имат нужда от поле за изява. И това е много хубаво, понеже освен новите думи и граматични правила, които са научили, в края на деня те си тръгват с усещането, че са направили нещо за себе си. Научи са как да изразяват мнението си, как да се представят в обществото, как да се усмихват…“, разказва Катерина. Според нея няма значение техниката, която ще избереш, когато учиш – дали ще пишеш новата дума на пет реда, или ще я лепиш на стената, за да я виждаш, когато се събудиш, или пък ще си слагаш листчета с думи в джоба… - важното е учителят да представи различни техники на своите ученици и всеки да намери онази, която му пасва най-добре.

Следва на стр. 2

Следете новините ни в :