Българинът Теньо Попминчев е сред 10-те учени, включени в класация на "учените, които ще направят следващите големи открития" на авторитетното научно-популярно списание Science News.

Списанието публикува класацията за втора поредна година. Тя представя 10 учени, които са в началото и средата на кариерата си и на които предстои широко признание.

Ако попитате за името на някой жив учен, множеството биха посочили Стивън Хокинг, но редакторите на сп. Science News насочат вниманието на обществеността към изследователите, които тепърва ще станат звезди в науката.

Ето и списъка на най-перспективни млади учени. Подредбата е по азбучен ред:

Анийл Агравал (Aneil Agrawal) - еволюционен генетик;

Анна Фебел (Anna Frebel) - астроном;

Джереми Фрийман (Jeremy Freeman) - невролог и компютърен програмист;

Джесика Кантлон (Jessica Cantlon) - когнитивен невролог;

Куан Чен (Qian Chen) - учен, който се занимава с наноматериали;

Лорънс Дейвид (Lawrence David) - биолог;

Мелиса Оманд (Melissa Omand) - океанограф;

Теньо Попминчев - лазерен физик;

Фил Баран (Phil Baran) - химик;

Шайън Овеис Геран (Shayan Oveis Gharan) - компютърен специалист -теоретик.

Постижението, което нареди нашия учен в тази престижна класация, е създаденият от него уникален рентгенов лазер, който списанието определи като "швейцарско ножче от светлина".

Теньо и брат му Димитър откриха нов метод в нелинейната оптика и го реализираха за първи път през 2015 г. като рентгенов лазер със свръхкъси импулси. Тяхното революционно откритие, направено в лаборатория в САЩ, може да намери приложение във фундаменталната наука и индустрията, нанотехнологиите, бъдещата наноелектроника, за създаване на следващата генерация свърхбързи микропроцесори и хардискове, за ранната диагностика на болести.

"Ние използваме абсолютно различна физика – т. нар. нелинейна оптика. От видимата област сътворяваме светлина в ултравиолета. Практически успяхме да реализираме това напълно неочаквано. Устройството се побира в човешка длан и е съизмеримо с некохерентната тръба на Вилхелм Рьонтген", заяви проф. Теньо Попминчев от Университета на Колорадо в Боулдър, САЩ.

Рентгеновата тръба е създадена преди повече от 100 години от Вилхелм Рьонтген и днес има множество приложения. Но нейният лазерен вариант бе смятан доскоро за невъзможен. Братята Теньо и Димитър Попминчеви доказаха обратното - прекарвайки инфрачервени лазерни лъчи през благороден газ под високо налягане, те успяват да генерират кохерентни рентгенови вълни.

С помощта на тяхното изобретение, за което българските физици имат вече издаден патент, ще може да заснемат и най-бързите движения в природата с безпрецедентна разделителна способност (до един атом) едновременно във времето и пространството, което бе невъзможно досега с никоя съвременна технология.

Професор Теньо Попминчев е носител на наградата "Питагор" за 2016 г. за значим принос на български учен, работещ в чужбина и бяха нашият избор за изложбата "Българският принос в съвременната наука и технологии".