Целта на тероризма са културните символи. Погледнете атентатите - сякаш хаотични, а всъщност точно премерени изстрели в сърцето на западните общества. Терористите знаят какво правят и къде да ударят, така че ефектът да отеква ярко и продължително. Наивно е да говорим за случайност и да отричаме връзката между убийствата. Те имат логика, която не е въпрос на шанс, а добре изградена тактика. Атаките са зловещо съобщение, което достига до всеки европеец. Такава е целта им.

Всяко общество има центрове, които са неговата същност, култура и история. Това са най-уязвимите места, които не могат да бъдат лесно защитени, тъй като са вградени в самата обществена тъкан. Става дума за символите, които придават облика на всяко общество. В тях се целят терористите, в невралгичните точки, които определят цялостната идентичност на европейците. Замислете се – заклан свещеник в църква, стрелба в мол, масово убийство насред националния празник на Франция, разстрел на рок концерт, бомби в метрото, Шарли Ебдо... Тези убийства не ви ли говорят нещо?

Всички тези атентати са атака към определени символи на западните общества. Това е връзката между, изглеждащите като хаотични, терористични нападения. Убийството на свещеник, заклан като жертвен агнец в църквата, е удар по християнските корени на Европа. Стрелбата в мол – атака на комерсиализма и все по-задълбочаващото се консуматорство на Запада. Националният празник на Франция, 14 юли, се превърна във вендета, която окървави призивите за „свобода“, „братство“ и „равенство“. Взривовете на метрото и летището в Брюксел имат ясна символика – атака на на глобализацията и свободното придвижване на хора.

Терорът атакува символите - нишките, които свързват хората, и които ги обединяват в рамките на една културна общност. Символите са особено значими, те предават същността на културата в концентрирана форма. Разрушиш ли символа, разрушаваш и самата култура. Това е целта, която си поставят терористите, да срине омразните западни общества, като елиминират устоите, върху които те се крепят.

Символите са шифър за различните културни модели. Разбирането на културна традиция на дадено общество е осъзнаването, че символите са сложни знаци, свързани в цяла система от кодове. Свобода, солидарност, равенство пред закона, пазарна икономика... Всичко това е културата на Запада, която е кодифицирана чрез определени символи като летища, търговски центрове, църкви, площади, карнавали, национални празници... Символи, които всеки разбира и разчита, включително терористите, когато ги атакуват. Терорът се стреми да разбие система отвътре. Затова казвам, че тероризмът разбира Запада добре, той знае, че унищожаването на символи е удар по цялостта на обществото, по неговите неврони. Тези атаки са умни и много по-ефективни от боевете в сирийската пустош, те всяват страх и паника в обикновените и беззащитни хора. Така хората се превръщат в пасивни участници в кърваво шоу, над което нямат никакъв контрол.

Терористите удрят слабите места на Запада, защото знаят как работи системата и могат да използват медиите. Всяването на паника и ужас винаги е основната цел на всеки терор, а атаките в Европа изпълняват много добре тази задача. Бомби, стрелба, кланета - зверствата нахлуват директно във всеки европейски дом, превръщайки обикновения гражданин в пряк свидетел на болката. Всеки човек разчита символите когато ги види, без значение дали е по телевизора или във фейсбук, той разбира значението им. Когато телевизионния репортаж разказва за заклан свещеник, европеецът разчита посланието – смърт за християните. Когато му покажат в новините убити карикатуристи, той вижда атака над свободата на словото. Схемата от знаци, която ползва тероризмът е проста и това я прави ефективна.

Безкрайна и смъртоносна, кървавата игра на символи е послание, което медиите разпространяват мигновено. Така действа цялата системата – смърт и сълзи, които медиите отразяват. В това е и иронията – терористите използват свободните западни медии като пощальон на терора. Хората, които искат да разрушат западните общества използват системата срещу самата нея. Явно това е цената, която европейците плащат за свободата на словото – убийства, терор и болка изпълващи новинарските емисии.

А медиите обичат символите – те са ярки, категорични и експресивни, дори когато показват покрити с одеяла трупове и плачещи до тях хора. Нищо лично, просто новини за смърт и терор се харчат по-добре. Затова, за терористите, разрушаването на символи е цялостна медийна стратегия - те правят събития, които медиите лесно и бързо излъчват като новини. Всички ще видят посланията, които терористите пращат. Ефектът е силен, а цензурата никаква. Съмнителна е ползата от скриването на лицата и имената на терористите, както предлагат някои френски медии. В самото събитие се разкрива достатъчна символика, дори без показването на други детайли.

Истината е, че играта със символи е опасно оръжие. Убийството на свещеник или на тийнеджъри в мол са послания, които атакуват психиката на европейците. Страх, омраза и паника – това е залогът във войната с тероризма. Убийството като символичен акт е медиен продукт, които добре се продава. Вината не е на медиите, просто така работи системата и терористите много добре го разбират.

Единственият изход е Европа да воюва за символите си. Това е мръсна война, в която е заложено бъдещето на всички европейци. Хората, които искат да разрушат западните общества, знаят какво искат и как да го постигнат. Те радикализират социално изолирани младежи, използват медиите и законите в своя полза - уж слабости на либералните демокрации. Но не е ли точно тук решението на проблемите – знаейки слабостите си, европейците могат да ги преодолеят. Демократичните общества притежават точно това – гъвкавост, която позволява промяна на системата без да бъде напълно разрушена. Но първо Европа трябва да превърне недостатъците си в предимства, едва тогава тази война може да бъде спечелена.

Още по темата

28/07/2016

Свят

Тероризмът днес е най-масовият в историята на човечеството

26/07/2016

Свят

Психичните проблеми се превърнаха в оправдание за тероризма

25/07/2016

Анализи

Европа роди тероризма си

17/07/2016

Нашите автори

Георги Господинов (част II): Тероризмът и разомагьосването на Запада