Един туит за Индонезия

140 знака – един туит. Няколко думи, които събират тълпа. Тълпа, която е капка в океана от хора, които живеят в Индонезия (по данни от последното преброяване в страната има над 240 млн. души). Този туит обаче е достигнал до достатъчно хора и е станал първоизточникът на движението Save Street Child Jogja. Всички негови членове са млади и образовани хора с активни профили в социалните мрежи. Идеолози са на каузата за спасяване на бездомните деца на Индонезия, за извеждането им от улиците и настаняването в сигурна среда.

Save Street Child Jogja е нелегално движение. То не е вписано в никакви държавни регистри, няма и външно финансиране. Доброволците в него вярват, че само така ще са независими, само така ще могат да помогнат истински на децата. Данни за движението има само в интернет и то само в социалните мрежи. Няма сайт или адрес за връзка, само телефон и име до него – Дидин.

Дидин е всъщност един от основателите на движението. Той е студент като повечето доброволци - над 70 на брой в този момент - които осигуряват подслон за 30 деца и младежи на възраст между 6 и 19 години. Движението поддържа два приюта – мъжки и женски, и плаща наем за няколко квартири, където живеят семейства с малки деца. Всички свои начинания доброволците финансират сами. Пари изкарват, като продават дрехи втора употреба или събират хартия и бутилки за рециклиране. Само за мъжкия приют плащат 7 млн. рупии на година (около 1 000 лв.).

Заради минималните средства за издръжка Save Street Child Jogja може да осигури само подслон на бездомните деца и младежи, но не и друго. Дидин смята обаче, че движението запълва по-важната липса в живота на сираците – семейството. Целта на доброволците е децата, които са попаднали на улицата, да намерят някого, на когото ще му пука за тях. Някой, които ще играе с тях, ще ги обича, ще отделя време за тях.

                                   _{Деца в приюта на Save Street Child Jogja. Снимка: Мария Тодорова.}

Не само малкият бюджет, но и самата идеология на основателите диктуват либералната политика на движението. В приютите няма списъци с настанените, няма вечерен час, няма забрана за пушене. Може дори да не се ходи на училище. Причината е, че, от една страна, Save Street Child Jogja се грижи за бездомни деца, а те са свикнали да разчитат на свободата си. Ограничението й ще доведе само до проблеми. Доброволците имат и реални доказателства за това - държавата също има приюти за бездомни деца, но много от настанените в тях бягат, защото не могат да се приспособят към строгите правила за живот. От друга страна, тъй като движението не осигурява храна, децата сами трябва да изкарват пари за нея - чрез просене, свирене на улицата и т.н.

В приютите не съществува денонощен контрол от доброволците. Дидин обяснява, че понякога просто отива до местата, където знае, че децата просят, за да ги види. Свободата да решават в колко часа и къде са е изцяло оставена в техните ръце. Формулата обаче явно работи, защото те се връщат. И са видимо щастливи от мястото, където живеят, и от отношението към тях.

Бинтанг е на около 19 г. Трудно е да се каже кога е роден. И той като повечето бездомни няма акт за раждане. Документът струва пари, затова някои родители не могат да го осигурят за децата си. Това впоследствие ги лишава и от всичките им граждански права. Бинтанг е изоставен от семейството си, когато е бил на около осем години.

                             _{Доброволци от приюта на Save Street Child Jogja. Снимка: Мария Тодорова.}

Причината да остане сам на улицата обаче не споделя никому. Само Дидин е спечелил достатъчно доверието му, за да разбере отговора на въпроса. Бинтанг, което на индонезийски всъщност означава "звезда", мечтае за добър живот. Няма представа обаче какво включва понятието „добър живот” и как той без образование ще го постигне. Бездомните деца са лишени от правото да мечтаят, те живеят само в реалността.

Дидин обаче мечтае. Той си признава, че в системата на Save Street Child Jogja има много грешки. Смята, че постепенно ще могат да осигурят по-добри условия в приютите. Най-голямото му желание е някои от децата да бъдат осиновени. Това обаче е битка на законово ниво. В Индонезия само стерилни семейства могат да осиновяват деца. Освен това те и детето задължително трябва да изповядват една и съща религия, за да им бъде поверено то от държавата.

Текстът е реализиран по проекта за млади журналисти "Beyond Your World".

Още по темата

03/12/2014 Интервю

Боян Петров: Най-добрият алпинист е живият алпинист

31/10/2014 Култура

Деян Енев представя: Забравеният шедьовър за Априлското въстание

08/07/2014 Свят

А вие знаете ли къде е Кабо Верде?

14/09/2013 Туризъм

На другия край на света. Сингапур