На 1 май 1966 г. край Враца се разиграва една от най-зловещите минни трагедии в света.

В 11,25 часа се скъсва стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник "Мир" и над половин милион кубически метра маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета залива близкото село Згориград, минава през прохода "Вратцата" и стига до централния площад на Враца. По пътя си, дълъг 7 километра, тинята помита къщи и хора, а три дни по-късно войската продължава да изважда трупове, отнесени от ударната вълна.

Ужасяващият инцидент е засекретен. Официално са обявени 107 жертви, но според местните жители отнетите животи са над 500. Почти всяко семейство тук е загубило свой близък в трагедията. Инцидентът е засекретен, за да не се помрачава празникът на труда, и малцина извън Враца научават за нещастието.

За хората от Згориград и за врачани 1 май освен празник е и тежък спомен. Според тогавашните соцканони на централния площад “Христо Ботев” във Враца се провежда задължителната манифестация на трудещите се. Минути след като колоните са преминали пред официалната трибуна с местните партийни величия и хората започват да се разотиват по домовете си, се чува заплашително бучене откъм Балкана по поречието на река Лева. След 4-дневен пороен дъжд точно в 11,20 ч, стената на хвостохранилището към оловно-цинковата флотационна фабрика „Мир“ и близкия рудник „Седмочисленици“, разположено високо над Згориград, се скъсва и залива селото и голяма част от града с гъста смес от утайка, кал и шлака.

Стихията помита всичко. Над 500 000 тона мътна и кална маса се засилва по коритото на р. Лева, помитайки всичко пред себе си. Сивосинкавата вълна с височина близо 3 м влачи къщи, дървета, хора и животни, предизвиквайки ужас у оцелелите, които са изненадани от стихията. Тежката вълна отнася една трета от къщите в Згориград, преди да премине с грохот през пролома Вратцата и да нахлуе в стария и гъсто населен квартал “Кемера” на Враца. По това време повечето семейства сядат около празничната трапеза.

За 20 минути бушуване потопът отрязва тотално района от цивилизацията. За тези ужасно дълги минути мътилката бълва по тротоарите трупове на хора и животни. Тинята довлича чак на главната улица трупче на дете. От храстите край реката стърчат ръце и крака на мъртъвци. Всичко по поречието на река Лева се превръща в лунен пейзаж, а въздухът се оглася от писъци и викове за помощ.

Как реагира властта, кои са героите, спасили десетки животи, кои са виновните и има ли наказани...

Целият разказ, заедно с още снимки, можете да прочетете в сайта socbg.com - "Спомени от народната република".