Ралица Негенцова е председател на Висшия адвокатски съвет. Член и говорител на ЦИК в периода 1992-2013 г. Била е и два мандата председател на Висшия дисциплинарен съд.

Любопитен момент от биографията на Ралица е, че тя е братовчедка на бразилския президент Дилма Русеф и внучка на големия писател Генчо Негенцов, известен с псевдонима си Ран Босилек.

Разговаряме с Негенцова за готвените промени в Закона за адвокатурата.

Знам, че адвокатите нямате пряко отношение към готвената съдебна реформа, която никой още не знае как ще изглежда. Няма как да нямате поне морална позиция. Каква е тя - дори не като юристи, а като част от това общество?

Като юристи и адвокати ние трябва да сме част от съдебната реформа. В ежедневното ни изпълнение на професионалните задължения най-добре виждаме какви проблеми имат гражданите с правосъдието.

Адвокатурата има много важно място в съдебната реформа. Кой, ако не адвокатите, в ежедневното си изпълнение на професионалните си задължения, имат пряко и непосредствено впечатление от проблемите с правосъдието, с които техните клиенти се сблъскват всеки ден. Неслучайно във Висшия адвокатски съвет сме предприели действия, за да изясним каква е ролята на адвокатурата в актуализираната Стратегия за съдебна реформа и какви да са практическите мерки за нейното осъществяване.

Сега да скачаме в дълбокото. Знаем, че се готвят промени в Закона за адвокатурата. В каква посока са те?

Да, действително има внесен за разглеждане в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.

Промените са продиктувани от това, че през последните години много от процесуалните закони се промениха, приети бяха множество нови закони, промениха се и социалните условия. Всичко това води до нови изисквания към функциите, правата и задълженията на адвокатурата и нейните органи.

Какво точно се променя?

Промените са в няколко направления. Първото е в насока съдържанието и обхвата на адвокатската дейност и се изразява в по-детайлна уредба на адвокатската дейност, без посочените дейности да са изчерпателно изброени. С промените става значително по-ясно кои са тези, които имат право да упражняват адвокатска професия. По този начин се защитават правата и законните интереси на нашите клиенти.

Една от възможностите е предоставяне на удостоверителни функции на адвокатите. Разбира се, не за всякакъв вид нотариални удостоверявания, а само за тези, които не подлежат на вписване. Когато адвокат изготви пълномощно, при сегашната уредба клиентът следва да отиде при нотариус, да го завери и отново да се върне при адвоката. С предлаганите промени клиентът ще може да избира дали заверката да стане от адвоката или от нотариус. Така се облекчава и улеснява гражданският оборот.

Възможността адвокатите да могат да предоставят удостоверителни функции не е безконтролна. Редът се определя от министъра на правосъдието, съвместно с Висшия адвокатски съвет.

Значи ли това, че нотариусите няма да вършат посочените от вас удостоверявания?

Не, разбира се. За промените не трябва да се говори от това, което е дочуто или се говори. За да бъдат коментирани предлаганите промени, то преди това обсъждащият ги следва да се е запознал с тях и да познава характера на адвокатската професия. Ние и досега по силата на Закона за адвокатурата, когато представяме документи в съдебно заседание, ги заверяваме, че са верни с оригинала. С предлаганите промени искаме да бъдат улеснени гражданите.

Говори се, че този закон превръща действащите адвокати едва ли не в каста. Новите юристи какъв точно изпит и пред кого ще трябва да го държат, ако искат да упражняват тази професия?

Адвокатската дейност е конституционно закрепена в чл.134 от Конституцията. С предлаганите промени по-детайлно са посочени критериите за допускане до упражняването на адвокатската професия.

Предлага се да има единен изпит за всички кандидати за адвокати. Изключение правят хабилитирани научни работници по правни науки и лица, които преди прекратяването на правата си като адвокати са имали поне десет години адвокатски стаж.

Наличието на изпит, за да стане някой юрист адвокат или младши адвокат, не е нещо различно от другите правни професии. Изпити има и при съдиите, прокурорите, следователите, нотариусите, частните съдебни изпълнители. Например, сега аз ако искам да стана съдия, независимо че имам 30 години адвокатски стаж, ще трябва да полагам изпит.

И сега има изпит за приемане на адвокати и младши адвокати. Редът и условията са определени в специална наредба на Висшия адвокатски съвет. Разликата е, че сега изпити се държат и от юристи, които или нямат никакъв юридически стаж, или той е по-малък от пет години. Лошото е, че някои от кандидатите имат на хартия нужните пет години юридически стаж, но през това време са се водили в семейни фирми или дори ги е нямало в страната и така нямат никакъв практически опит.

Какъв ще е критерият при тези изпити?

С тях се цели да са налице гаранции за влизане в адвокатурата на лица с висока квалификация. Ще ви изпреваря като кажа, че за тези, които вече са адвокати, също така има задължение за повишаване на квалификацията. За адвокати пък, които не изпълняват добросъвестно своите задължения, то адвокатурата, като самоуправляваща се общност, се самопрочиства посредством дисциплинарната дейност.

В тази насока са и част от предлаганите изменения – нови основания за търсене на дисциплинарна отговорност; увеличаване на сроковете, в които може да се образува дисциплинарно производство; даване на възможност адвокатските съвети и Висшият адвокатски съвет да се самосезират за извършени дисциплинарни нарушения.

Няма да има дискриминация към никого. Както вече посочих, и при сега действащата уредба колегите, които сега започват трудовата си дейност държат изпити.

Ако аз не искам адвокат и искам да се защитавам сам, как става това според вашия закон?

Никой не може да ви попречи да се защитавате сам. Но дали това ще е качествено и в съответствие с многото и различни закони? И дали ще бъде успешна защитата ви? За това отговорност носите само вие. Лошото е, че гражданите късно се сещат кой може да им помогне най-добре и чак тогава се обръщат към адвокат.

Какви права ще даде този закон на адвокатите, ако бъде приет?

Това, което се търси с промените, не е самоцелно за нас. Целим укрепване и разширяване възможностите гражданите да получават качествена защита и качествено правно съдействие.

Промените биха довели до възможността нашите клиенти да са защитени от висококвалифицирани адвокати; би довело до улеснение за тях, за да защитят правата и законните си интереси, би довело и до улеснен достъп до тези услуги.

Да говорим конкретно. Например, "Топлофикация" те съди за неплатено парно с фактури за топлина, която не си получавал, дори в най-големите студове или мобилен оператор те съди, защото се отказваш от него заради крайната му некоректност, но си се отказал от договора сам. Това как се отнася към правната култура на българина и как може той да постъпва? В тази посока, всеки ли договор трябва да сключваме с адвокат?

Разумният човек за решаване на възникнал проблем, независимо от какъв характер е, търси съответният специалист. Никой не изключва възможността проблемът да бъде разрешен и от самия човек – сам да си поправи пералнята, ел. инсталацията, компютъра. Не пречи и сам да защитава интересите си пред съда. Но нищо не му гарантира успешен резултат.

Лошото е, че някои хора се сещат да търсят адвокат, едва когато са загубили безвъзвратно имоти или пари благодарение на давани съвети от хора без необходимите правни знания и без възможността да търсят за това отговорност на далите им „съветите”, довели до загубите. Това се стремим да бъде предотвратено.

С предложените промени за изменение и допълнение в Закона за адвокатурата се въвеждат нови разпоредби, даващи възможност да бъдат налагани административни наказания – глоби - на лицата, които упражняват адвокатска дейност без да са вписани като адвокати.

Сега малко по-весело. Поддържате ли връзка с Дилма Русеф, която ви е братовчедка, и не ви ли се иска да сте адвокат в Бразилия?

Щастлива съм, че при идването на братовчедка ми в България имах възможност да се срещна с нея. Среща, за която съм мечтала, но не съм вярвала, че ще се случи. Това е един незабравим спомен за цял живот, както и пример за това, когато човек вярва в нещо и е убеден в правотата си, как да се бори и да постигне целите си.
Иначе в която и да е държава адвокатът има една и съща цел – защита свободата, правата и законните интереси на своите клиенти.

Ако дядо ви, Ран Босилек, беше жив днес, приказки ли щеше да пише, или да извади тоягата?

В приказките по своеобразен и достъпен до всички начин, с противопоставяне на добро и зло, весело и тъжно, справедливо и несправедливо, се изваждат поуки и изграждат ценности, които с тояга не би могло да бъдат постигнати.

Приказките са най-добрият начин да се покаже на хората още от най–малка възраст към какво да се стремят и с какво да се борят.

Още по темата

17/02/2015

Темида

Адвокати излязоха с позиция срещу "юридическите монополи"

24/01/2015

Темида

Софийските адвокати избират председател

17/12/2014

Общество

Над 30 адвокати поискаха оставката на ВСС и на ръководството на СГС