Иво Христов е роден на 8 октомври 1970 г. в Истанбул. Завършил е средното си образование в "Атене Роаял", Брюксел, и Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Преводач на Ромен Гари, Маргьорит Дюрас, Филип Джиан, Андре Жид, Тонино Бенакиста. Автор в списание A-specto, кореспондент на Courrier des Balkans за България. Водещ на "Малки истории" по БНТ. Създател на сдружение "Солидарна България".

Г-н Христов, СИРИЗА спечели почти пълно мнозинство. Доскоро беше немислимо толкова лява и несистемна партия да участва в правителство, а сега тя ще управлява (почти) самостоятелно. Колко лява всъщност е СИРИЗА, къде стои в спектъра на политическите партии? С какво се отличава от Комунистическата партия на Гърция? Кое я направи толкова силна - лявата идеология, антисистемният й характер, харизмата на Ципрас?

Силна я прави масивната подкрепа на хората. Внушава ни се, че гърците са избрали „популистите“, а са загърбили „реалистите“. В България да изядеш торба сол, а сетне да понесеш сто тояги минава за „реализъм”. В Гърция ядоха сол и решиха, че е време да бият шута на онези, които им я поднесоха: партиите от статуквото, които вкараха страната в дълговата криза. Напълно логичен и достоен избор. Силата на СИРИЗА е в осмисления провал на неолибералните рецепти. Гърците отказват да задушават растежа под нов дълг. А тройката (МВФ, ЕС, ЕЦБ) им налага тъкмо това: нови кредити за погасяване на стари задължения с цел спасяване баланса на банките-кредиторки и дивидентите на техните акционери. И ефектът е пагубен: дългът не спада, а расте. През 2010 г. държавният дълг възлиза на 150% от БВП, а днес надхвърля 175%. СИРИЗА е лява, защото отхвърля неолибералните догми, които старите леви партии в цяла Европа възприеха през 90-те. С което приключиха идейния си път.

Два дни преди изборите проучванията сочеха само 3% преднина за СИРИЗА с тенденция за намаляване. Митингът с Пабло Иглесиас и First we take Manhattan, then we take Berlin ли обърна нещата?

В Гърция митингите са рутина. Разминаването предполагам може да се отдаде на познатите нам особености на балканската социология. ЕК също направи всичко възможно да сплаши гърците. Парадоксално считам, че СИРИЗА е шанс за спасение на ЕС, а Брюксел е най-голямата опасност за европейската идея. СИРИЗА е повод ЕС да преосмисли най-пагубните си провали: източната политика, късогледия неолиберализъм, загубата на суверенитет на ЕС спрямо САЩ и институционалното високомерие на евроелита към гражданите.

Ципрас гръцки феномен ли е или е част от нова вълна политици? Да чакаме ли подобно развитие на събитията и в Испания?

Не съм експерт по Гърция, но очевидно Ципрас е предвестник на ново поколение политици, чиято поява е неизбежна, предвид идейния маразъм на сегашния набор лидери. Те крушираха в Украйна. Там ЕС загуби моралната си достоверност и демократичната си претенция без дори да го осъзнае. Евросъюзът прие ролята на секундант на САЩ в геополитическия им дуел с Русия, подкрепи преврата в Киев, съучаства в разпалването на гражданска война, отряза се от естествената си суровинна база на Изток и прие да финансира прозападната олигархия в Киев. Неслучайно през последния месец Турция и Исландия загубиха интерес към членство в ЕС. Съюзът заприлича на аварирал автобус без шофьор и маршрут, в който пътниците почват да се озъртат объркано.

Пак по темата за новия тип млади и харизматични политици - това ли липсваше на левите партии досега - хора като Ципрас и Иглесиас?

В последните 20 години свръхконцентрацията на пари негласно отмени демокрацията. Предизборните кампании струват стотици милиони, в САЩ – милиарди. Гражданите гласуват, но парите селектират, опаковат, продават и крепят политици. Политиката стана поприще за сламени хора, които не си принадлежат. Затова Нобеловият лауреат за мир Обама разпали войни, а пишман-социалистът Станишев въведе плоския данък. Лидерската криза е обща за левицата и десницата. Вляво към нея се добавя и идейна капитулация, безволие и загуба на социална чувствителност.

Иво, ти отстояваш леви позиции, но поне досега не съм усещал носталгия при теб по Че Гевара и героите на революцията. На митингите преди и след победата на СИРИЗА непрекъснато се викаше "Венсеремос", пееше се "О, Бела, чао", "Бандера роса"... Това ли е твоят ляв проект, припознаваш ли се в тази революционна атмосфера?

Трудно е човек да изпита носталгия по някой бюргер, брокер или нотариус. Революционната носталгия е обяснима и неизличима, защото бунтът е онова, което все някога е изкушавало всеки от нас, освен микроорганизмите от конформисткия планктон. Но малцина събират куража да се разбунтуват. Левицата има свои икони и химни. Впрочем дори българската десница имаше своя „Последен валс“, който днес звучи иронично. Но десницата по дефиниция е тер-а-тер. Понякога доскучава сама на себе си и краде леви символи. Като нелепата възстановка на „Свободата води народа“ на Дьолакроа, която родиха протестърските ПР-и.

От видеокадрите прави впечатление, че симпатизатните на СИРИЗА и Подемос в Испания са едновременно най-младите и най-възрастните. Как си обясняваш това? Може ли да се каже, че внуците реабилитираха дядовците си за сметка на бащите си?

Кадрите заблуждават. Социолозите констатират разнообразна подкрепа за СИРИЗА. Разбира се, големи маси чиновници, назначени от партиите на статуквото, продължават да подкрепят "Нова демокрация" и ПАСОК. В Гърция съществува така наречената „държава в държавата” (паракратос), мрежа от полицаи, военни, съдии, следователи и корупционен бизнес, аналог на нашето „задкулисие”, която ще бъде най-опасният враг на СИРИЗА през идните месеци. Това задкулисие ще е обективен съюзник на тройката.

Има ли СИРИЗА аналог в България?

Успехът има много бащи и дори Сидеров днес претендира за български аналог на СИРИЗА. За щастие баш-ПЕСоглавеца Мартин Шулц сгълча Ципрас да не се отклонява от НАТО-вската подкрепа за олигарха Порошенко в Киев, с което постави БСП в невъзможност да сиризничи. Истинските аналози на СИРИЗА у нас са критиците на неолиберализма вляво. Които обаче още не са съзрели до гръцката идея да се обединят. У нас бедни хора гласуват за десницата. Беден, който гласува за десницата е като агне, което гласува за Гергьовден.

ПАСОК претърпя крах. Той окончателен ли е? Отстъпват ли традиционните леви партии пред комунистическите? Виждаш ли подобна аналогия в България?

Травестираната левица отстъпва пред автентичната. Прилагателното „комунистически” е опит да се увеси камък на врата на новата левица, като й се припишат стари грехове. Не съм чул СИРИЗА да проповядва диктатура на пролетариата, еднопартийна система или ограничаване на частната собственост. Тя не е комунистическа. Първите й решения са абсолютно адекватни. Спря приватизацията на пристанището в Пирея. Възнамерява да спре приватизацията в енергетиката, от която ние патим и до днес. Отби част от консултантския бизнес от държавната ясла. У нас за забиването на европирон в краварник се наема консултант и се туря табела.

Ципрас се разграничи и от конфронтационния курс на Запада в Украйна. Ще ми се да отворя важна скоба. В момента Киев мобилизира запасняци сред които и мъжете от българското малцинство, което възлиза на 200 000 човека. Тези хора са пред невъзможна дилема: да участват в гражданска война или да ги съдят за отклоняване от военна повинност. Някои села вече въстанаха срещу мобилизацията. В този момент България би трябвало да предложи политическо убежище на преследваните ни сънародници. Всякакви наши политици се снимаха с украинските българи докато им даряваха стари книги за читалищата, а сега, когато те имат нужда от помощта на София, тук всички мълчат.

Последен въпрос, който вероятно трябва да е пръв: Къде е границата между комунизма и социализма?

Това е разликата между утопията и реализма.

Още по темата

29/01/2015

Лица

СИРИЗА готви знаково лице на "Нова демокрация" за президент

28/01/2015

Нашите автори

Буря в чаша узо

26/01/2015

Свят

Как светът посрещна победата на СИРИЗА на изборите в Гърция

26/01/2015

Нашите автори

Защо е добре за (почти) всички Гърция да излезе от еврозоната?