"Не е лесно, да не кажа невъзможно, да бъде оздравявана банка с отрицателен капитал. Каквото и да запишете в решението си - задължава или препоръчва, ние това не можем за го изпълним"

Това заяви управителят на БНБ пред депутатите в пленарната зала по време на дебата за съдбата на КТБ.

С тези думи той коментира проекта на решение на НС, предложен от ГЕРБ и подкрепен от ДПС, според който до 6 ноември Народното събрание ще приеме законодателни промени, с които да се спре автоматизираната процедура по отнемане на лиценза на КТБ заради отрицателния й капитал и да задължи БНБ да предприеме стъпки по оздравяването й. Проектът трябва да бъде гласуван днес от Народното събрание.

"Европейската директива говори за банки, които са застрашени, а не за тези, които имат отрицателна капиталова адекватност. Всички решения, които вземате, за да бъдат законни, трябва да отговарят на правото на ЕС. Дали ни харесва или не, но ние това не можем да го изпълним, то противоречи на решения на Съвета на Европа, противоречи и на Договора за функциониране на ЕС", заяви Искров.

"Каквото и да решите, трябва да бъде изпратено в Европейската централна банка за становище, за да може тя да прецени дали има нарушение и дали то е достатъчно съществено, за да сезира Комисията", допълни той.

Искров отхвърли възможността предложението на потенциалния инвеститор да спаси КТБ с аргумента, че "тези предложения не се основават на пазарни принципи".

Той разказа и каква е офертата на консорциума, включващ GemCorp, EPIC и Оманския държавен резервен фонд, за чието съществуване отричаше до вчера и обясни защо е против нея.

Офертата предвижда рекапитализация на банката при 50% участие на държавата и 50% участие на консорциума.

Ето аргументите му:

Потенциалните и инвеститори не доказват с документи, че са в състояние да изпълнят поетите финансови ангажименти. Не сме проверили две от дружествата в консорциума – JemCorp и EPIC, затова не можем да сложим подписите си под такъв документ.

Те искат и участие на правителството с 2.3 милиарда лева (според изнесената тази сутрин информация от вложител, който показа копие на самото писмо от консорциума, 2.3 милиарда лева е сумата, с която консорциумът ще участва, а не сумата, която се иска от българското правителство – бел. ред.) чрез дружество, което да бъде създадено.

Предлагат 50% участие на консорциума чрез активи, които възнамеряват да получат от „Бромак“ (фирмата на Цветан Василев, която е и мажоритарният собственик на КТБ - бел. ред.), докато участието на държавата е под формата на парична вноска.

Искат продължаване на ограничението за достъп до депозитите, докато не се реализира схемата за реорганизация на банката.

Искат също вложителите с негарантирани влогове да бъдат накарани да приемат намаляване на вземанията си, като не се уточнява с колко.

Искат облигационерите да бъдат третирани като негарантираните вложители.

Искат отмяна на всички търговски сделки след поставянето на КТБ под специален надзор.

Искат всички разходи по реорганизация на банката от 20 юни да бъдат поети от банката, т.е. 50% за тях и 50% за държавата.

Искат правителството да се ангажира да договори в Брюксел прилагането на мерки, които са в разрез с европейското законодателство.

"Тези предложения не се основават на пазарни принципи. Изисква се държавна помощ, по- голяма от размера за гарантиране на влоговете. Предложението е в противоречие с българското право. Отлагането на плащанията е в противоречие с ангажиментите, които сме поели. Реорганизацията на КТБ ще ангажира повече публични ресурси, както и поемане на ангажименти в противоречие с европейски норми", коментира Искров.

Още по темата

31/10/2014

Политика

Борисов вече е песимист за оздравяването на КТБ, ще оттегли проекта

31/10/2014

Икономика

Офертата на EPIC за КТБ: 50% участие на консорциума и 50% на държавата

31/10/2014

Икономика

Спор в парламента сменено ли е "в крачка" решението за КТБ

31/10/2014

Икономика

Хампарцумян: Опитът за спасяване на КТБ е като да не погребваме мъртвец