Сигурност в бъдеще неопределено

Юлиан Христов 27 април 2015 в 22:07 10496 7

Сигурност в бъдеще неопределено

Снимка Сергей Антонов

„Има една много хубава българска поговорка: „Който не храни своя армия, храни чужда”.

Това са думи на Бойко Борисов, казани по време на проведената на 21 октомври 2009 година среща на министрите на отбраната от Югоизточна Европа, на която София бе домакин.

Всъщност това не е поговорка, още повече не и народна, а е мисъл на Наполеон Бонапарт.

Без значение за авторството, днес тя е не по-малко актуална, а и Борисов вече не е на мнението на Бонапарт.

На фона на скандирания „България – силен и лоялен член на НАТО и ЕС” и „Русия вън“ пред сградата на президентството, Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) при президента излезе с констатацията за трайна тенденция за „влошаване на средата за сигурност в непосредствена близост до нашите граници“, но и с решението за по-силна и модерна армия „в рамките на едно десетилетие“.

Оказва се, че при „нетърпеливата“ заплаха от изток, транзитиращи през границите ни ислямисти, и в година на предстоящи местни избори и заем от 16 млрд. лв., с приоритет са „пенсиите, инфраструктурата, образованието“.

Стойността на днешното становище на КСНС, който беше свикан именно заради недостига на пари за армията и все по-разрастващите се заплахи, се свежда единствено до това да потвърди намеренията на правителството да изпълни решенията от срещата на върха на НАТО в Уелс, както е записано в управленската програма до 2018 година. Между другото там е записано още и „реализация на „Визия 2020: България в НАТО и ЕС”, според която разходите за отбрана трябваше тази година да са достигнали 1.5% от брутния вътрешен продукт. Днес обаче властта направи пореден компромис, като не потвърди този си ангажимент и само направи заявка за плавно увеличаване на разходите до 2024 година до 2% от БВП.

Неглижирането на модернизацията в армията, разбира се, не е патент само на настоящото управление. Модернизацията заспа зимен сън още в мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски. В мандата на тройната коалиция пари за модернизация също нямаше. Още преди световната икономическа криза да почука и на вратата ни, в не чак толкова далечната 2008 година, тогавашният военен министър Николай Цонев отсече, че през следващата 2009 година няма да има пари за модернизация.

Предшественикът му Веселин Близнаков обещаваше да осигури пари от продажбата на излишно въоръжение и военни имоти с отпаднала необходимост, но остана само с намеренията си. Следващото правителство на ГЕРБ се оправдаваше с лошото наследство и трагичното състояние на войската, което е заварило. Въпреки че беше направен опит за вдигане на парите за отбрана в т.нар. Бяла книга на отбраната на военния министър Аню Ангелов, където за 2013 година се предвиждаха разходи от 1.5% от брутния вътрешен продукт за отбрана, намеренията останаха само на хартия.

„Традицията“ беше спазена и при правителството на Пламен Орешарски, което също се задоволи с констатацията за плачевно състояние на войската и лошото наследство. Вместо това, днес бившите управляващи от БСП предпочетоха да напуснат заседанието на КСНС, отказвайки да поемат своята част от отговорността.

Всичко това обаче не попречи на военния министър Николай Ненчев, който преди дни каза, че се притеснява за живота на бойните ни пилоти заради тежкото състояние в авиацията, да определи становището на КСНС като успех. От думите му обаче не стана ясно ще настоява ли още за актуализация на бюджета за отбрана заради орязаните от Министерството на отбраната 70 млн. лв. за 2015 година и ще има ли пари за заплати в края на годината. Мълчанието натежава повече в полза на намеренията за още съкращения на фона на напусналите близо 700 военни през миналата година.

Всъщност подобен изход беше очакван – няколко дни преди да се проведе заседанието на Съвета, премиерът даде ясно да се разбере, че няма намерение да даде зелена светлина за инвестиции в отбраната. А това беше и едно от първите решения, които правителството взе в началото на мандата си, като замрази големи проекти до 2017 година

"Как се намират 100 млн. за магистрали, а за армията не се намират?", попита преди заседанието на КСНС секретарят на президента по въпросите на отбраната генерал Атанас Самандов. Според него, ако не се приеме оперативната програма за развитие на военните сили, както и ако не започне модернизация на българската армия, тя ще загуби своите оперативни способности. В противен случай, смята той, ако държавата търси някой да ѝ подари въоръжение, националният ни престиж ще бъде уронен.

Резултатът от всичко е, че днес Наполеоновата сентенция звучи още по-болезнено, защото от днешното решение на властта не става ясно как ще бъде преодоляна зависимостта на бойната ни авиация от Русия. Не се споменава нищо и за модернизация чрез програмите за инвестиции на НАТО. Нещо повече – в становището на КСНС е записано твърде общо, че инвестициите в отбранителни способности ще се развиват „в съответствие с възможностите на държавата“. Тоест – с каквото и когато разполагаме.

А от 1 май, според предупреждението на командира на Военновъздушните сили генерал-майор Румен Радев, армията може да остане само с два изтребителя, които да охраняват въздушното ни пространство.

Най-важното
Всички новини