Вярвайте ми, че на места съм писала и съм плакала. Защото всичко това е потресаващо. И най-важното: всичко това е истина. Така че беше изключително преживяване. И не беше въпросът на места в трудността на текста, а в съдържанието на това, което превеждаш, в ужаса, който изживяваш непрекъснато, когато превеждаш.

Това каза преводачът Зоя Котева при представянето на новото българско издание на „Архипелаг ГУЛАГ” тази вечер в Червената къща.

„Архипелаг ГУЛАГ” на Александър Солженицин (Издателство: Фондация "Комунитас") излиза в изцяло нов и пълен превод на Татяна Ваксберг и Зоя Котева под редакцията на Едвин Сугарев в 3 тома.

Аушвиц и Сибир са съвършенно различни престъпления

Този текст разказва [за] една машина, добре смазана машина - на всички обществени и политически нива, машина за унищожение на хора. Това, което прави тази машина уникална, е, че тя е абсолютно недискриминационна към жертвите. И това е, с което се сблъсква човек, започвайки да превежда този текст. Усилието на тази машина не е насочено само към хора с определено финансово състояние, само с определени политически убеждения, само от определен етнически произход, само с определена религия. Няма подбор. Аушвиц и Сибир са съвършенно различни престъпления. Разликата между Аушвиц и Сибир е, че Аушвиц е намерил своето нормотворчество. Намерил се е този Рафаел Лемкин, който да може да го постави в съответните граници, в съответните норми, има въведено понятието геноцид. Онова, което на комунизма и на лагерите в Сибир липсва, е тази способност да го разграничим, да го назовем - всеобхватността на това зло прави тази задача изключително трудна, каза Татяна Ваксберг.

Солженицин е един голям автор, нобелов лауреат, голям писател (казвам го като преводач), но това е човек с две лица - това е човек, прегърнал путинизма, написал антисемитска книга и т.н. Нека да отграничим творбата от автора в онази степен, в която творбата заслужава това, призова Ваксберг.

Като токов удар

В началото на 80-те години първият прочит на „Архипелаг ГУЛАГ” ми подейства действително като токов удар. Аз установих, че не съм в състояние да прочета наведнъж повече от десетина страници. Толкова ненормално ми се струваше всичко, толкова невероятно, че имах нужда от няколко глътки въздух, да изляза навън, на улицата, където си играеше малката ми дъщеричка, за да се убедя, че живея в реален свят. Това въздействие се дължи на една особеност на текста - на това странно и силно въздействащо съчетание на историческото изследване и на личната история, отбеляза проф. Цочо Бояджиев.

Злото е прониквало чрез комунизма, днес може да проникне чрез православието

„Архипелаг ГУЛАГ” свидетелства, че нещата са започнали от самото начало. И че никакъв Сталин, никакви изкривявания, никакви леви сектантства и подобни глупости. Нещата са започнали от 1917 г. Развенчаването на всичките комунистически "хуманистични" кумири, безумията на разместването на народите, ужасяващият гладомор - първото съзнателно уморяване на огромни маси от хора от глад, каза проф. Калин Янакиев.

Огромна е съвестливостта на Солженицин. Днес с огромна болка трябва да кажем, че съвременната руска ситуация загуби своята съвестливост, прочутата руска съвестливост, угризителност. Съвременна Русия започва да живее триумфалистки, върна се към старите митове, огромен Каинов скандал представлява комунизмът. Половината от тази нация е била Каиновци, а другата половина са Авеловци. Сега Каиновците са "от някъде другаде дошли". "Ленин го докарали немците с пломбиран вагон, първите болшевики били евреи и грузинци по произход, идеологията дошла от Запад, вкарали я в Русия западники (западниците), може би и либералите. В днешно време Западът е заразен от хомосексуализъм, днешният символ на Запада е Кончита Вурст, чака ни либерален Апокалипсис, настъпва либералната язва и либералния расизъм към Русия, Владимир Путин е онзи, който задържа Апокалипсиса!" - Какъв триумфализъм, не мога да не се безпокоя от тази работа! Достоевски, Толстой, Солженицин - велики представители на руската съвестливост и угризителност. Изглежда, че на това по някакъв начин е турен край в съвременна Русия. Вместо великия плач на покаянието - едно зло християнство, едно зло православие. Това е страшно, това още веднъж ни показва, че Солженицин би трябвало да бъде четен и днес. За да се види как злото прониква в сърцата на хората, как прониква много лесно. Може да проникне чрез всичко. Вчера е прониквало чрез комунизма, днес - о, ужас - може да проникне дори чрез православието, отбеляза проф. Калин Янакиев.