В квартал "Изток" на ул. "Жолио Кюри" има 3 будки - за вестници, за цигари и за дюнери.

На отсрещния ъгъл, точно зад Била, има будка за плодове и зеленчуци. Адресът й се води на ул. "Юрий Гагарин", но всъщност разстоянието между нея и другите 3 будки е 10 метра.

На сергията за плод-зеленчук работи Митко. Митко е любимецът на квартала. Отваря сутрин още преди 9. Затваря чак, когато се е стъмнило. За разлика от продавачите на пазара, винаги слага по някой плод отгоре, вместо да удря в кантара, както сме свикнали. И никога не се опитва да ти пробута развален плод между другите.

Развалените домати ни ги събираше отделно, когато бяха протестите, за да има какво да хвърляме. И само тогава затваряше по-рано, защото не изпускаше протест.

Митко е любимецът на бабите в квартала. Денем те минават през сергията, поръчват си плодовете, но за да не носят торбите, Митко вечер след работа им ги занася по домовете.

Митко е младеж около 30-те, който порасна пред очите ни. Откакто преди десетина години отвори сергията си, разбиванията на коли по уличката спряха, защото той е все там и гледа. Всъщност целият квартал си прави срещите при него и като някаква форма на квартална социална отговорност не купуваме зеленчуците от съседния хипермаркет, а винаги от Митко, защото ни е приятно да вярваме, че в тази държава има поне един млад човек, който с 5 лева инвестиция, много труд и честност успява да върти малкия си бизнес.

От следващия месец сергията на Митко ще бъде отнета. Начинът, по който община "Изгрев" го прави, е типичен пример за съсипване на малкия бизнес в полза на големите играчи и се случва не само в "Изгрев" и не само на Митко, а на стотици други малки продавачи, които ще бъдат изгонени, за да дойде... Вие знаете кой.

Аргументите

По неизвестни причини община "Изгрев" решава, че трябва да разкара трите будки от ул. "Жолио Кюри". Аргументът е, че не можело да има преместваеми търговски обекти на главната улица на квартала. (Интересно къде да са, ако не на главната?)

Затова общината мести будките с 10 метра на отсрещния ъгъл, който вече се води с адрес странична уличка.

Понеже местата са нови, община "Изгрев" пуска търг като за нови позиции. Обединява вестниците и цигарите в позиция "Вестници и пакетирани храни" (познайте #КОЙ има верига с правописна грешка в името за вестници, цигари и пакетирани храни) и пуска втора позиция - бързо хранене - т.е. дюнерите се запазват, само се местят с 10 метра.

Само се местят с 10 метра звучи опростено, защото до сегашните будки е прокарана канализация. Сега трябва да се прокара до новото място, т.е. и улицата ще бъде разкопана, за да сложат нови тръби.

Собствениците на старите будки имат мижав шанс да участват в търга. Общината има изискване как да изглеждат будките. Те трябва да си поръчат нови за цена около 10 000 лева на фирма, която работи по одобрения от общината идеен проект. За големите това не важи. Ако си голяма верига, ти се позволява да запазиш "корпоративната визия" на будката си.

Нашият горд протестър Митко - един от хилядите млади хора, които доведоха тази власт, предварително е с 10 000 лева назад в търга срещу хората, срещу които преди 2 години протестираше.

Но даже и отнякъде да ги извади, пак няма шанс. Позицията е "цигари, вестници и пакетирани храни", а не "плод и зеленчук". Според общината квартал "Изток" има нужда от цигари и вестници, не от плодове и зеленчуци. Можем само да гадаем дали абсурдът е спонсориран от няКОЙ, който има бизнес с цигари и вестници или от близкия хипермаркет, който покрай всичко продава и зарзават. Разбира се има и трети вариант - да сме си избрали на власт честни, но не особено интелигентни хора.

Историята на Митко тези дни се мултиплицира многократно.

Днес Столичният общински съвет пусна конкурсите за преместваеми търговски обекти в Изгрев и Витоша, днес отварят офертите на приключил предишен конкурс в Изгрев.

На заседанието си СОС между другото промени условията, по които ще се определя победителят в конкурсите. Кой разбра, кой не от съветниците, но те подкрепиха предложената цена за наем да носи не 60, а 80 точки от възможните общо сто в надпреварата. Така шансът на малките и средни търговци със собствен бизнес стана практически нулев.

И досега възможностите им да се класират за павилион по типов проект - задължително условие, изграждането на който излиза около 10 000 лева, бе минимален. Наемът обаче формираше 60% от необходимите точки, още 25% носеше срокът за изграждане на обекта, а предвиденият брой работни места, в това число за наемане на хора с трайни физически увреждания - 15%. От днес наетите безработни - здрави или недотам, отиват в десета глуха с 5% от броя точки, а срокът за изграждане ще носи 10%.

Според кмета на район "Изгрев" инж. Цветомир Жеков точките за най-висок наем са увеличени, защото общината има нужда от пари.

Очевидно и от богати победители в конкурсите, които обявява.

Всичко, свързано с тях, е в ръцете на районния кмет. Механизмът е изцяло изграден на законна основа - има наредба за преместваемите търговски обекти, схема на разположението им по места и позиции и конкурс. Всичко това гласувано от Столичния общински съвет и подписано от главния архитект на София Петър Диков.

Кучето обаче е скрито в позицията - какъв анализ е направил районният кмет, та на дадено място вместо павилион за зеленчуци да се появи друг за пакетирани храни, остава дълбока тайна. В одобрените графични схеми, готови от няколко години между другото, пише обект "за търговия". Няма спор - и зеленчуците, и пакетираните храни са за покупко-продажба.

Формално кметът не е нарушил нито една буква от изискванията, а конкурсът е за свой човек с достатъчно едър бизнес, за да покрие изискванията.

Да се върнем към Митко. Той реши, че повече с тази община няма да се занимава. Ако намери друг квартал в друга община, където не му искат 10 000 лева за "типов павилион" щял да се премести там. Ако не, щял да зареже бизнеса, който с 5 лева и много, много труд изгради пред очите ни.

Спестих му прогнозата, че заради умниците в общината павилион под 10 000 лева няма да намери. И си премълчах съвета да бяга докато е млад от тази държава, която миналато лято толкова се надяваше да промени към по-добро.