Всеки нормален човек би следвало да изпитва силно безпокойство по отношение апокалиптичните твърдения на ГЕРБ и на нейния лидер Бойко Борисов, че държавата е на път да изпадне в ликвидна криза и настояването за драстично увеличение на държавния дълг с над една трета. Подобен тип говорене обслужва единствено тясно партийните интереси на ГЕРБ, а зад подобни твърдения се крият най-вероятно и скрити за обществото договорки. Тезата за необходимостта от увеличаване на държавния дълг и актуализиране на бюджета беше повдигната от лидера на ГЕРБ в периода след поставянето на КТБ под специален надзор и беше особено силно защитавана от ДПС в лицето на Йордан Цонев. Това прилича на нов опит за лансиране в публичното пространство на тезата, че КТБ следва да бъде спасена с държавни средства, което ще позволи да се заметат и прикрият некомпетентните действия на отговорните институции и в частност на БНБ.

Абсолютно неприемливо е да се съчиняват факти, касаещи финансовото състояние на държавата, които не отговарят на истината. В тази връзка твърдението на Борисов, че фискалният резерв е спаднал на 3.8 млрд.лв. е абсолютно невярно. Напротив, към 22 август неговият размер е 6.49 млрд. лв., значително над прага, заложен в Закона за държавния бюджет от 4.5 млрд. лв., който размер следва да бъде наличен към края на годината. Подобно изопачаване на фактите говори не само за непознаване на финансовото състояние на държавата, но и представлява опит за манипулиране на общественото мнение с цел създаване на негативни очаквания, които в крайна сметка да се отразят негативно на цялостната икономическа среда в държавата.

Абсолютно фриволно е и тълкуването, че държавата няма да има възможност да посрещне падежиращите емисии ДЦК до края на годината и в началото на следващата, което е в основата на искането на ГЕРБ драстичното увеличение на държавния дълг на страната. Падещиращите емисии държавни ценни книжа са прогнозирани още с приемането на Закона за държавния бюджет в края на 2013 г. и поради тази причина новият дълг, заложен от Министерството на финансите за емитиране през настоящата година е съобразен с тях. Нещо повече, във фискалния резерв се намира и сумата от облигациите, които бяха пласирани на международните пазари в средата на юни в размер на 1.493 млрд. евро с цел да изплатят падежиращите в началото на януари глобални облигации, емитирани по времето на правителството на НДСВ. Единствената извънредна емисия, която МФ реализира на 30 юни за овладяване на кризата в банковия сектор, е в размер на 1,228.56 млн. лв. и е с падеж на 30.11.2014 г., когато се очаква тя да бъде погасена.

Единствената причина за увеличение на държавния дълг може да се наложи във връзка с очакването за по-висок бюджетен дефицит, който най-вероятно ще бъде постигнат в края на годината. Размерът на този дефицит категорично обаче няма да бъде в размер на 5-6 млрд. лв., каквито числа се огласяват от ръководството на ГЕРБ. Дори и да се наложи такова увеличение, то това съвсем спокойно може да стане след избора на нов парламент през месец октомври, когато ще има и много по-ясна прогноза за очаквания в края на годината дефицит.

Освен това основна грижа на българското правителство е на първо място да приложи мерки за ограничаване на раздутите държавни разходи, заложени от правителството на Пламен Орешарски и едва след това да търси начини за увеличаване на държавния дълг. Непрекъснатото лансиране в публичното пространство на искането на ГЕРБ за увеличаване на дълга говори единствено, че партията, лидирана от г-н Борисов не смята да работи за съкращаване на тези разходи и за въвеждане на фискална консолидация, каквато без съмнение е необходима, а за продължаване експанзивната фискална политика на предишното правителство, както и на поемане на нови разходи.

Сериозно е безпокойството, че новите, по-големи разходи, които ГЕРБ се готви да извърши, са свързани със спасяването на КТБ единствено с държавни средства. Имайки предвид, че българското общество нееднозначно приема подобно решение, то настояването на Борисов служебното правителство да работи за увеличаване на държавния дълг е опит за прехвърляне на друг на това непопулярно решение.

В тази връзка би следвало категорично да се настоява политическа партия ГЕРБ да прекрати практиката за създаване на негативни очаквания в населението от бъдещото развитие на икономическата среда в страната, което да бъде използвано като оръжие в политическата надпревара, предвид предстоящите избори. Подобно поведение може да се превърне в самосбъдващо се пророчество и бизнес средата наистина да се влоши драстично, което в никакъв случай не е от полза за държавата и нейните граждани, а представлява единствено опит за извличане на политически дивиденти, в крещящо противоречие с отговорното държавническо поведение.

Още по темата

24/09/2013

Анализи

Неолиберализмът – една провалена доктрина (част 1)