Оправете топлофикациите лятото, че да не мръзнем следващата зима

Владимир Каролев 26 май 2015 в 14:32 6652 7

Снимка Александър Михайлов/Булфото

Владимир Каролев.

Миналата есен предупредих, че ако (Д)КЕВР не вземе спешни мерки и не поправи някои свои грешки, направени от предишните комисари, то българският топлофикационен сектор ще бъде изправен пред масови фалити 2015 година. Уви, действия не бяха предприети. За всеобщо съжаление, прогнозата ми излезе вярна – през последните два месеца стана ясно, че само три топлофикации не са реализирали загуба за 2014 година, а секторът като цяло е изправен пред колапс. Не знам дали ще има фалити или изтегляния на инвеститори до есента, но съм сигурен, че ако не КЕВР не вземе мерки и за следващия отоплителен сезон, вече през 2016 година ситуацията ще е плачевна и мога да се хвана на бас, че 100% ще има толофицирани градове със спряно парно поради фалит.

Проблемът в топлофицирането идва от това, че цената на парното се задържа привидно ниска по политически причини, като се субсидира през цената, на която държавата изкупува електроенергията, генерирана от топло централите. С други думи, българските политици чрез регулатора казват на топлофикациите – ние с парите на данъкоплатците ще купуваме скъпо вашия ток, а пък ви задължаваме да продавате на гражданите парно на ниски цени. Всичко това вървеше привидно добре, докато НЕК можеше да задлъжнява, без реално да се изправи пред опасност от неплатежоспособност. И докато Булгаргаз можеше да чака с месеци и години толпофикациите да си платят за доставката на газ. Но Националната електрическа компания днес е натрупала огромни дългове и не може да продължи да осъществява социална и псевдо-социална политика. А и Булгаргаз вече не е „кеш” кравата на енергетиката.

Затова и (Д)КЕВР миналата година намали цената, на която НЕК купува от топло централите ток, но „забрави“ да отрази това намаление чрез адекватно увеличаване на цената на парното. В резултат дори най-ефективните топлофикации в България реализираха загуби през отоплителния сезон.

Политиците днес са изправени пред суровата реалност, че „врътката“, с която топлофикациите и НЕК правят социална политика на гърба на данъкоплатеца в бъдещ период, задлъжнявайки всеки месец, за да субсидира битовата енергия, няма как да продължи. НЕК е пред опасност да изпадне в неплатежоспособност.

Това, което трябва да се направи, е просто различните видове производители на енергия да започнат да продават енергия на пазарни цени в конкуренция, а потребителите на енергия да плащат реалната цена на енергията, но имайки избор кой да им я достави и дали изобщо да я ползват. Това важи както за електричество от всички производители, така и за парно и топла вода.

Що се отнася тясно до топлофикациите, КЕВР трябва да повишава цената на парното плавно, така че това адекватно да отразява намалената субсидия през цената на изкупуваното електричество. Всъщност големите проблеми на потребителите на парно не са със самата цена на топлоенергията, а с взаимоотношенията между топлофикационните дружества и клиентите, особено в София. Например около 1/3 от всички дела в Софийския районен съд са от и срещу Топлофикация София – индикация за сериозни проблеми в отношенията доставчик-клиент. От друга страна, европейските лидери в топлофицирането Далкия нямат такива проблеми във Варна – хората поддържат връзка с доставчика, доволни са и имат огромна и успешна събираемост на сметките в срок. Такава е и ситуацията в Пловдив където топлофикацията е собственост на най-голямата австрийска енергийна компания ЕВН.

Още повече най-енергийно-ефективното отопление е централното топлоснабдяване и в развитите държави отдавна са го разбрали. Докато България със своя континентален климат затваря топлофикации, заради неадекватна регулация и държавна намеса, Гърция с горещ средиземноморски климат отваря нови топлофикации. Никъде в богатите страни няма жилищни блокове, окичени като коледни елхи с климатици – отоплението на електроенергия при реална цена е много по-скъпо, отколкото на парно.

Накрая трябва да адресирам и проблема със собствеността. Публична тайна е, че в топлофикационния бизнес има български инвеститори, които не се ползват с най-добрата възможна репутация и често получават специални преференции. Проблемът тук не е, че някой получава преференция, а че Комисията за енергийно и водно регулиране изобщо може да дава преференции на някого. Това също трябва да се промени – общи референтни цени за топлофикациите с еднакъв/близък профил и никакво специално отношение за никого. Така неефективните ще фалират, а собствениците на ефективни топлофикации с доволни клиенти ще ги изкупят (или това ще направят нови инвеститори).

Европейските и световните добри практики са ясни – социална политика се прави от социалното министерство, а конкуренцията определя пазарните цени на всички видове енергия. Потребителите тогава правят свой собствен и свободен избор каква енергия да ползват, кога, колко и при какви условия. Не е голяма философия и няма нужда да си професор по енергетика, за да се разбере горното, нали?

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови