За 6 октомври е насрочено заседанието на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС), образувано по искане главния прокурор Сотир Цацаров, правосъдния министър Екатерина Захариева и председателя на ВКС Лозан Панов. 

Повод за образуване на делото е противоречивата съдебна практика по дела, при които има загинали пешеходци, и конкретно случая с Лора Казанлиева от Варна, която беше прегазена от моторист на пешеходна пътека. В края на март ВКС намали наказанието на Диян Станчев на 2 години затвор, като съдът се произнесе, че пострадалата Лора е "съпричинила" инцидента, въпреки че мотористът, който я отнесе на пешеходна пътека, е карал с превишена скорост. ВКС намали присъдата му с мотивите, че Лора не се е огледала, пресичайки на пешеходна пътека, не е преценила скоростта на моториста и така е "съпричинила" произшествието.

Становища по делото вече внесоха Висшият адвокатски съвет (ВАдС) и Инспектората при ВСС. 

Захариева и Панов на страната на пешеходците

Главният прокурор е отправил питане, което е свързано с наказанието при подобни случаи и дали то трябва да бъде съобразено с поведението на пешеходеца. Подобно е питането и на правосъдния министър: 

Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат /смърт или телесна повреда/ [...] от страна на пешеходец при пресичане на платното за движение в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата и следва ли това обстоятелство да обуслови налагането на по-леко наказание на дееца - водач на моторно превозно средство?

Становището на правосъдното министерство е, че не трябва това да намалява наказанието, но понеже има противоречива практика на различните съдилища, ВКС трябва да излезе с тълкувание. Според Екатерина Захариева в случая не са необходими законови промени, а само уеднаквяване на съдебната практика. Ако все пак се налагало, тя щяла да внесе промени в парламента.

"Водачите на МПС често се възползват от правото си на по-силния и това в немалко случаи завършва с фатален изход за пешеходеца", се посочва в искането на председателя на ВКС Лозан Панов. Самият той пострада като пешеходец, малко преди да бъде избран за поста. Като съдия в административния съд Панов стана популярен с решението си, с което обяви като незаконни мобилните камери на КАТ.

Той посочва, че има противоречива съдебна практика. При някои от делата, при които се отчита вината на шофьорите, съдебните състави приемат, че пешеходците имат абсолютно право на пресичане на пътното платно. Съдиите се позовават на ЗДвП, според който шофьорите са длъжни да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците (чл. 116). "В тази категория решения съдебни актове се приема, че правото на пешеходеца да пресече е абсолютно и не може да отпадне в зависимост от някакви външни фактори, каквито са бързината, с която се движи превозното средство, лентата, в която се осъществява движението, отдалечеността му от мястото на пресичане, възприемането или невъзприемането на автомобила", се посочва в становището на Панов. 

Той посочва, че други съдебни състави приемат, че правото на предимство на пешеходеца е относително, като това зависи от това дали той е предприел пресичането правилно или не. Съдиите приемат, че пешеходецът трябва да подаде сигнал за намерението си да пресече и да не навлизат внезапно на платното за движение.

В този смисъл Панов иска от съда да констатира наличието на неправилна съдебна практика, като укаже на съдилищата как да бъде отстранена тя. Панов пита също дали правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно, в зависимост от мястото на пресичане: на пешеходната пътека, на регулирано със светофар кръстовище, на място, което е продължение на тротоара и на нерегламентирано място.

Самият Панов изложи мнението си пред журналисти:

Споменах и пред ваши колеги – дали окото на един пешеходец е достатъчен уред за измерване с прецизност на скоростта, отдалечеността на превозното средство, шума на двигателя? Нека да добавя, че водачите на МПС, за разлика от пешеходците, все пак са полагали изпит – те трябва да имат по-различни познания.
  

Адвокатите и ВСС защитиха шофьорите

Според ВАдС правото на пешеходеца да пресича на пътека или на което и да е място не е абсолютно. Той би имал предимство, само ако е заел пътеката правомерно - да се е съобразил със скоростта, посоката на движение и отстоянието на приближаващите коли и да е сигнализирал водача с ръка за намерението си да пресича. 

Адвокатите посочват, че по правило пешеходците са длъжни да пресичат платното само на пътеки. Но законодателят не е извел правило, че те винаги имат право на предимство пред другите участници в движението, ако преминават по такива. Това означавало, че е недопустимо пешеходците да предприемат внезапно и необмислено пресичане на пешеходна пътека без да сигнализират на преминаващите автомобили. Това било предвидено и в Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Адвокатите заключават, че в закона не е предвидено изискване към шофьорите, които да намалят скоростта си при приближаване на пешеходна пътека или да пропуснат винаги и във всеки момент или случай, независимо от скоростта си на движение, пешеходец, който предприема пресичане по нея.

Инспекторатът на ВСС е категоричен - няма как правото на пешеходеца да преминава на пътека или на място със светофар да бъде прието за абсолютно.

"Абсолютно е това право, което дава възможност на своя титуляр да иска определено поведение на въздържание от всички останали субекти", посочват инспекторите, като уточняват, че ЗДвП и правилникът за прилагането му възлагат в отговорност на пешеходците да спазват определени правила при пресичане.

В становището се посочва: 

Вярно е, че според ЗДвП водачите на МПС са длъжни да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, като се предвижда съответстващо на правото им задължение за водачите на ППС да го осигурят - чл. 119 и чл. 120 ЗДвП. Съществуването на взаимосвързани права и задължения между пешеходци и водачи води до извода, че правото на пресичане е относително, тъй като за реализирането му не е достатъчно само упражняването на права, но и изпълнение на предвидените задължения.

От ВСС посочват, че не е необходимо тълкувателно решение на ВКС, защото изискванията към пешеходците са ясни и техните права и задължения при пресичане са ясно формулирани в закона. 

Какво казва законът?

Според чл. 32 от ЗДвП пешеходците трябва да сигнализират за намерението си да пресекат. Това става с подаване на сигнал с ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя. Това обаче не им дава автоматично предимство. Преди да стъпят на платното те трябва да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение.

Пешеходците са длъжни да пресичат на указаните места като спазват някои правила - освен, че трябва да се съобразят с преминаващите автомобили, те трябва да не се застояват на платното, да пресекат бързо и да не прескачат заграждения. 

Законът забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена видимост.