Върховните съдии обявиха, че за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, е необходимо и достатъчно в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. И не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане.

Председателят на Съвета на нотариусите Димитър Танев коментира решението специално за De Fakto.

Странно беше как практиката на гражданскоправния оборот привнесе разбирания за необходимо задължително съдържание на пълномощното, извън закона, без те да изхождат от нормите на ЗЗД.

Всъщност тълкувателното решение на ВКС възпроизвежда или ни връща към правната теория, с която сме се запознавали в университета. Приземяването към закона, което извършва на практика ВКС идва още веднъж да ни напомни,че правораздаването у нас следва да е предсказуемо. България принадлежи към континенталната правна система и колкото и скучно да звучи за някои, извън писаната правна норма и регламенираните способи за тълкуване в ЗНА няма справедлив правен резултат.
Упълномощаването е едностранна сделка и представляваният може да включи в обема на представителните права и възможността представляващият сам да избере имота и да уговори цената.

От същия автор – в новия брой 8 на DFL, който тези дни излиза от печат – Нуждаем се комплексна законодателна инициатива за ограничаване на имотните измами.