Бившият световен шампион по шахмат смята, че Владимир Путин няма доверие на Доналд Тръмп и планира да дестабилизира Франция и Германия в годината на изборите.

Гари Каспаров е роден в СССР през 1963 година и е световен шампион по шахмат от 1985 до 1993 година. През 2015 година публикува своята антипутинска книга „Зимата идва”. Роденият в Баку шампион става един от най-ярките политически противници на Владимир Путин, участва в президентските избори през 2008 година и създава опозиционната партия „Солидарност” заедно с бившия вицепремиер Борис Немцов. През 2013 година той заяви, че няма да се върне в Русия, защото се опасява, че може да бъде арестуван или убит (именно такава участ застигна Немцов на 27 февруари 2015 година в центъра на Москва). Разговаряме с Каспаров на 40-ия етаж в един от небостъргачите в Манхатън за путинската „система”, плановете на Москва и кремълските пипала на Запад.

Le Figaro: 2017 година започна с мрачни предзнаменования, както в САЩ, така и в Европа. Какви новопоявили се заплахи виждате за Запада?
Гари Каспаров: 2017 година ще стане историческа, решаваща година, като е била 1917. Навършват се 100 години от взимането на властта в Русия от болшевиките, от събарянето на Романови и началото на огромни преобразования. Във Франция и Германия ще се проведат решаващи избори. Канцлерът Ангела Меркел ще стане цел на ожесточени нападки. Руските специални служби ще опитат да я дискредитират и за целта ще задействат всички ресурси. Кибератаките ще са далеч по-мащабни в сравнение с тези, които бяха реализирани в САЩ.

- Вие казвате, че проблеми за света създава не Русия, а Владимир Путин. Той действително ли се е опитал да се намеси в президентските избори в САЩ?
- Проблемът наистина не е в Русия, а в Путин. И той не очакваше победата на Тръмп. В началото той го приемаше за клоун. Когато Тръмп започна да се изкачва в рейтингите, Путин все още смяташе, че той ще загуби, защото, както казваше и самият Тръмп, изборите са нечестни. Във всеки случай Путин смяташе, че това може да дискредитира американската политическа система. Днес американската демокрация се сблъсква с най-тежките изпитания от времето на войната за независимост. Но аз вярвам в нейните способности отново да стане лидер на свободния свят.

— Планира ли наистина Владимир Путин нови военни акции след Крим, Източна Украйна и Сирия?
— На теория, не, защото той все пак е продукт на КГБ. Тайните операции за него винаги са за предпочитане пред масираните бомбардировки. Да се шантажират, а не да се убиват хора. Да се сее хаос. Неговата единствена стратегия е политическото оцеляване. Всеки диктатор има нужда от демонстрация на сила, за да покаже собствената си неуязвимост. Въпросът не е в това ще започне ли Путин нова атака, а в това къде и кога. Той иска да покаже, че Америка е слаба, а НАТО е книжен тигър. Но той вижда границите: спря се в Украйна защото не иска кърваво блато, което би станало „неговия” Афганистан. Той не планира удари по Прибалтика, заради страха от НАТО. Там са разположени стотици американски войници. Затова от 2014 година Путин мести фигури по други направления.

— Затова ли той заложи на Сирия?
— Да, и това беше гениален ход: той знаеше, че намесата на страната на Дамаск ще се отрази на Европа чрез засиления бежански поток. С един изстрел той уби два или даже три заека: да предизвика Америка, да покаже слабостта на Обама, да помогне на сирийските и ирански съюзници, а и да направи услуга на европейските ултрадесни, които получиха нови аргументи за своята антимиграционна риторика.

— Някои гласове в Европа призовават Путин да се разглежда като обективен съюзник пред лицето на джихадистката угроза. Какво мислите за това?
— Това е измамна, но привлекателна риторика, която с лекота намира отклик. Но, както вече казах, Владимир Путин започна операцията в Сирия не заради борбата с терористичната „Ислямска държава”. Срещу джихадистите бяха насочени само 10% от руските удари. Останалите 90% бяха срещу сирийската опозиция, която има подкрепата на западните страни. В Европа съществува своеобразна идеологическа корупция в отношенията с Путин: с него трябва да се води диалог, защото Русия „не бива да се пренебрегва”. Става дума за своеобразна форма на примирение. Защо да мислим за „малките” народи като прибалтийците? Това е предателство на самата идея за Европа, която е създадена върху уважението към правовата държава. Това е нравствена капитулация. Историята ни учи, че диктаторите никога не се спират сами. Те трябва да бъдат спрени от другите.

— Как Путин възнамерява да си взаимодейства с администрацията на Тръмп?
— Той зае изчаквателна позиция. Неизвестните са прекалено много. Ще утвърди ли Сенатът Рекс Тилърсън на поста държавен секретар? Министърът на отбраната Джеймс Матис е сред любимците на Тръмп, но не и на Путин. Конгресът е възбуден по въпроса за кибератаките. Всичко това насочва светлините на прожекторите към Путин, а на него, повярвайте ми, всичко това не му е необходимо. Освен това той знае, че в момента, в който Тръмп промени отношението си към него, 100% от американците ще се обърнат против Русия. Въпросът е в това, колко далеч е готов да отиде Тръмп в това сближение.

^{Матрьошки в един от магазините за сувенири в Москва.}

— Как може да се спре „настъплението” на Путин?
— „Вървете по следата на парите”, - казва Дълбокото гърло (информаторът на The Washington Post в скандала „Уотъргейт”) и намерете източника на финансиране. Било, каквото било, но трябва да се започне с приемането на факта, че става дума за война, и че вие сте цел на нападение. В момента проблем за Путин е единният европейски фронт, който водят Германия и в по-малка степен Франция. Неговият поглед е насочен към Париж (той мисли, че може с лекота да повлияе на изборите там) и Берлин, последната истинска крепост на европейското противодействие срещу него. Вземете канала Russia Today, който стана ключов инструмент в пропагандата и разпространението на лъжлива информация. Започнете с неговата забрана, за да ликвидирате пропагандата. Това би било добро начало.

— Вие остро критикувате американските официални лица, които казват, че винаги са знаели, че Путин е опасен, но започват да говорят за това едва, след като са напуснали високите си постове. Давате пример с Кондолиса Райс, бивш държавен секретар.
— Да, Обама вероятно също ще напише в своите мемоари „винаги съм знаел”! Струва си да се отбележи, че през цялото това време Русия не беше сред приоритетите му. Едва в последните няколко месеца се появиха повече истории за Русия и КГБ, отколкото за последните 25 години. Новият факт е в това, че Доналд Тръмп има връзки с Москва. Той е получил солидно вливане на руски пари в критичен момент, през 2008 – 2009 година, което го спасява от банкрут. Неговият син открито признава това (15 септември 2008 година в The New York Times). Колко пари дължи той на чуждестранни режими, някои от които заемат открито враждебна позиция срещу САЩ? Защо той отказва да публикува своите данъчни декларации? На Тръмп му предстои да отговаря на всички тези въпроси.