Конституционният съд определи като противоконституционни три от въпросите в референдума на Слави Трифонов. Днес от КС обявиха, че на заседание по делото, образувано по искане на президента, единодушно конституционните съдии са определили като противоконституционно решението на парламента, с което допуска три от въпросите на Слави. 

Президентът Росен Плевнелиев поиска обявяване на три от въпросите за противоконституционни: „Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?“, „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при провеждане на изборите и референдумите?“, „Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“.

Искането на президента стана повод един от сценаристите на шоумена да скъса снимката на държавния глава в ефир.

Според държавния глава промяната на броя на депутатите е от компетентността на Велико Народно събрание, а намаляването на броя на народните представители на 120 "противоречи на принципа на политическия плурализъм, води и до стесняване на парламентарното представителство на гражданите." Искането за обявяване на втория въпрос като противоконституционен е, че по него вече е проведен референдум, в резултат на което парламентът е приел решение, с което е подкрепил възможността да се гласува дистанционно по електронен път. Според държавния глава прякото избиране на полицейските началници пък пряко противоречи на принципа за разделение на властите. 

В полза на въпросите на шоумена становище е изразила омбудсманът Мая Манолова, според която те "не засягат ценностното ядро на Основния закон - правата на човека, демократичния характер на политическата система, принципите на правовата държава, народния суверенитет и разделението на властите".

В решението на КС се посочва, че по същество не може да се говори за противоконституционни въпроси, но като противоречащ на Конституцията може да бъде оспорен актът на Народното събрание, с което той е допуснал въпросите. Според съдиите няма спор, че промяната на броя на депутатите в парламента е от компетентността единствено на Велико Народно събрание, защото този въпрос се отнася до формата на държавно управление. В решението се посочва:

Такава промяна ще представлява намаляването на броя на народните представители от 240 на 120. Това е така, защото тя съществено засяга организацията и структурирането на Народното събрание, както и неговата дейност. 

Нещо повече: КС взима отношение и за това възможно ли е изобщо броят на депутатите да бъде по-малък от 240: 

Трудно би могла да бъде подкрепена позицията, че приемането на закон с гласовете само на 32-ма народни представители (Вж. чл. 81, ал. 1 и 2 от Конституцията) може да осигури изискуемата легитимност на приеманите от Народното събрание актове. Това обаче е една напълно възможна ситуация при нормотворчество от 120-членен парламент.

В същото време конституционните съдии приемат, че с решението на Народното събрание, което е допуснало този въпрос, е нарушило Конституцията. Критики към парламента съдът отправя и по отношение на допускането на втория въпрос, по който вече е гласувано на референдум и дори са предприети законодателни инициативи. Според конституционните съдии:

При тези обстоятелства и като се отчете факта, че Народното събрание е приело законодателно разрешение за дистанционно електронно гласуване, се налага изводът, че поставянето на същия въпрос, като предложение за предмет на нов референдум, нарушава принципите на правната сигурност и правната предвидимост, разглеждани като иманентно присъщи на правовата държава.  

В това отношение съдът се позовава на практиката си. Цитирайки няколко свои решения, в които се посочва, че решенията на Народното събрание, трябва да бъдат съобразени с издаваните от него актове, "защото правова държава означава упражняване на държавна власт на основата на Конституцията и в рамките на закони, които материално и формално ѝ съответстват". 

По отношение на третия въпрос - може ли директорите на Областните дирекции на МВР да се избират мажоритарно, съдът е категоричен, че той касае промяна в конституционния модел и той е от компетентността на Велико Народно събрание. "Проблемът възниква с особена острота и защото става дума за ръководителите на основни териториални структури на МВР, които по дефиниция изпълняват своите служебни задължения в условията на субординация и подчиненост на главния секретар на МВР", се посочва в решението.

Още повече, че прекият избор на полицейския началник ще предизвика "колизия" във "веригата на демократичната легитимност" и в структурата на държавните органи. Ако полицейският началник бъде избран пряко, то той няма да може да бъде подчинен на главния секретар на МВР, който е най-висшата професионална длъжност в министерството, има качеството на държавен служител и е назначен с указ от президента. Не на последно място, прекият избор на директор на ОДМВР поражда пряк риск той да провежда собствена политика, като пренебрегва политиката на правителството. "Откриването, дори и само хипотетично на възможност за провеждане на местни политики точно в този ресор би се оказало в колизия с конституционно установения унитарен характер на държавата", посочват още съдиите.

Четвърто, по правило Конституцията не допуска възможността лица, избрани пряко от народа, да бъдат част от структурата на изпълнителната власт, се казва в решението. Не на последно място съдиите допускат, че прекият избор предполага и предизборна кампания, процедури по номинации на кандидати и агитации в тяхна полза, което повдига въпроси финансиране на кампанията. "Това допуска прякото или непряко участие на политически сили, икономически образувания и други организации в този процес, което не изключва поемането на ангажименти, отклоняващи се от провежданата от Министерския съвет политика", аргументира се още съдът.  

Още по темата

07/06/2016

Общество

Сценарист на Слави скъса снимката на президента в ефир