Специални екипи за противодействие на хибридни атаки, както и създаването на киберразузнаване и специализиран "киберрезерв" са предвидени в стратегията за киберсигурност „Кибер устойчива България 2020”, която ще бъде приета днес от правителството.

В стратегията е записано, че структурите за борба с тероризма и престъпността трябва да повишат капацитета от специалисти и технологичната си обезпеченост, за да противодействат адекватно на заплахите в мрежата. В този смисъл се предлага и създаването на спецекипите, в които ще бъдат ангажирани изследователски лаборатории и  специализирани екипи за разследване на престъпления и терористични заплахи. 

В стратегията се предлага също създаването на киберразузнаване, което ще следи за заплахите в мрежата, техните източници, тенденции и характер. То ще извършва и анализ на "националната киберкартина".

Според стратегията кибератаките са насочени предимно към "високостойностни, но недобре защитени цели и могат лесно да ескалират от киберинцидент в киберкриза". Като източник на такива заплахи са посочени тоталитарни държави и държави с неукрепнала демократична система, в които воденето на информационни, кибер и хибридни войни е превърнато в доктрина: 

Тези държави, както и различни не-държавни (или терористични) групировки, развиват специализирани способности за водене на кибер тероризъм и кибер войни чрез прилагане на целия набор от методи, въздействащи върху комуникационните и информационните системи за нарушаване на физическата, персоналната, информационната и комуникационната сигурност. Използват се всякакви средства, като сложността и обхвата на въздействието може да засегне всички сфери на обществото и придобие характера на хибридна война срещу държава или група от държави.

Според стратегията заплахите са свързани с разпространение на радикализацията и на тероризма, тъй като кибер пространството е "арена и източник на конкретни рискове за сигурността на гражданите, бизнеса и държавата". Опасностите идват от факта, че интернет се използва като основен канал за предоставяне на манипулирана информация, пропаганда и психоза, както и за наемане и привличане на последователи и бойци, директна или спомагателна цел на терористични действия.

Миналата седмица правителството предложи промени в Наказателния кодекс, с които се криминализира създаването на т. н. „ботнети“ - вирус, който контролира неопределен брой компютри, като целта е освен източване на данни, но и провеждането на кибератаки. Ботнетите често се използват за т. нар. атаки за отказ до достъп (Denial of Service). Такива бяха последните няколко атаки върху държавни сайтове, когато бяха свалени сайтовете на ЦИК, президентската администрация, Министерски съвет, МВР и други.  

Стратегията официално беше представена на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента на 14 април 2016 г. Според приетото тогава становище правителството ще трябва да осигури допълнително средства на специалните служби, МВР и министерствата на отбраната и транспорта за борба с киберпрестъпленията и кибертероризма.

Още по темата

14/04/2016

Политика

Увеличават бюджета на службите за борбата с кибертероризма

08/04/2016

Политика

Кибершпиони ще ни пазят от терористи в мрежата

18/02/2016

Култура

Документален филм разкрива тайни за кибер войната и митичния Stuxnet