Имах среща с фотографката ни в 12 часа пред Интер Експо Център, но като всеки фотограф и жена тя закъсня с 30 минути и аз реших да вляза без дясната ми ръка. Сложих си баджа и се насочих към сърцевината на ON!Fest. Идвам за първа година и не знаех къде отивам, очаквах да бъде съвсем различно от това, което всъщност видях през изминалия уикенд.

Гейминг, музика, графити, танци, колела, скейтове, дрифт шоу и много шарени и готини костюми – това бе само една малка част от пластовете, които всъщност представлява ON!Fest. При влизането си в най-голямата зала на Интер Експо Център си инсталирах една усмивка, която не се махна, докато не се качих на метрото за обратния път към вкъщи. Около мен се разхождаха хлапета с ролери, млади двойки и баби с внучетата си, като малчуганите също като мен се радват колко е шарено на това място.

Отне ми близо 3 часа, за да успея да обиколя навсякъде и да събера впечатления и информация за това, което се случва. В залата за танци имаше една бременна жена, на която всъщност й личеше, че е бременна само по коремчето, но не и по това как танцува. На музикалната сцена една млада банда забиваше нещо средно между Sepultura и Soulfly и дори малко ме накараха да поклатя глава в траш ритъма на песента, а това за мен си е много като движение.

В зала 3 и през двата дни се играеха мачове от финалите на Балканската лига по LeagueOfLegends, където два български отбора се бориха за първото място срещу отбори от Турция, Сърбия и Гърция, но за съжаление само един наш отбор се добра до полуфинала и отпадна, но пък това не пречеше на близо 500-те фена на отбора ни да викат „Българи юнаци!” и да подкрепят „Bulgaria’s Finest”.

Докато се разхождах и ориентирах из огромното място, срещнах една позната от началното училище, която ме запозна с нейните колеги от DreamTeck – българска гейминг компания, която се е заела със задачата да бъде първа на пазара за игри във времема, когато да измислиш нещо ново е почти непосилно. Та, младежите от DreamTeck   (dream, защото нямат пари, а се осланят само на мечтите си, както ми каза един от младежите) са направили уникален прототип на музикална игра , която наистина има шанс да бъде първа и се подвизава под името Sonic Breach. На пръв поглед  имаш един самолет, който трепе лошите, но за да се стигне до уникалността на играта, трябваше да сложа слушалки и да я пробвам. Колкото повече барабани има например има една песен, толкова повече лоши самолети идват, но и толкова по-яки оръжия имаш ти. Ако слушаш опера по време на играта пък ще е съвсем спокойно.

През цялото време около мен се разхождаха Darth Vaider-и, разни богове и герои от любимите ми игри, като част от cosplay конкурса, който се проведе в неделя. Всеки костюм беше по шарен от следващия, но за мен най-готин остана младежът, който се беше превъплатил в The Doctor от сериала на BBC Doctor Who.

За всички, които не бяха професионални геймъри имаше възможността да се играе на Playstation играта Pro Evolution Soccer и тъй като моето поколение беше това, което посрещна комерсиалния успех на  футболния симулатор преди около 10 години, реших да се пробвам да изиграя един мач срещу едно хлапе, което беше трети клас. Излишно е да казвам, че бях победен.

ON!Fest се оказа правилното място за всеки човек с или без хоби, а най-важното е, че аз не усетих, че всъщност бях там на работа.

Още по темата

17/09/2013

Гейминг

Мартин Кадинов: Геймингът се превърна в поп култура