Прекрасни наследнички на Скарлет О`Хара с пристегнати като на Барби талия, при това  в розови шаферски тоалети! Няколко фантастични дами с витално отношение към света си дават среща в спектакъла „Пет жени в еднакви рокли” - премиера на сцена „Сълза и смях” на Народния театър. Режисьор е Боил Банов, директор на Хасковския театър. Пет хубави и талантливи актриси се вихрят на сцената и са като облачета около единствения мъж. В еднакви рокли са, но са различни като темперамент и съдби. Параскева Джукелова изглежда изключително аристократично като скептичната мъжемелачка Триша (извън ролята тя е и преводач на пиесата на Алън Бол), Койна Русева е леко дръпнатата лесбийка Манди, Ева Тепавичарова е неудовлетворената съпруга Джорджи-Ан, а младите Симона Халачева и София Бобчева (двете познати от сериала „Забранена любов”) са съответно бунтарката Мередит и наивната Франсис. Те са шаферки и се падат роднини или приятелки на присъстващата само задочно в разговорите им младоженка, в чието предполагаемо съвършенство са фокусирани техните разочарования, ревност, тайно или явно съперничество... Диалозите са живи и колоритни, на всичкото отгоре докосват  теми като наркотиците, необезопасения секс и СПИН-а, хранителните разстройства, злоупотребата с малолетни. Най-вече обаче като всички момичета те нищят деликатните отношения с противоположния пол, без той да е противников. Сред тях е и един фатален мъж – Тони Валънтайн. Няма по-подходящ актьор от Чочо Попйорданов да изиграе този невероятен образ на плейбой и лек женомразец. Намесвал се е  в  живота на всяко от момичетата. Може да се похвали с изневери, цинизъм, безразличие. Изненадващо за всички към края се появява не този безогледен Дон Жуан, а съвсем друг тип. Вече му е писнал секса за една нощ, иска му се нещо истинско и трайно. Малко по американски е скучновата тази дамска комедия. Нищо ново не научаваме от вечното движение между мъжа и жената, тайнственото  привличане-отблъскване между половете. Въпреки че авторът Алън Бол е сценарист и на сериалите по HBO „Два метра под земята“ и „Истинска кръв“, както и на „Американски прелести”, отличен с Оскар, тук е доста посредствен. Все пак е мъж. А надали мъжете знаят всичко за жените. Бол, който иначе е открит гей и отявлен застъпник на ЛГБТ (лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални), описва с много ирония лесбийката, според която всички непознати мъже са серийни убийци, а всички познати са насилници. Еднаквите розови рокли са дело на художничката Марина Додова, а сценографията е на Вечеслав Парапанов.