новините от: днес / вчера / Архив
25 април 2014
Препоръчано от OFFNews
Пенгезов: Пеевски опитваше да ми влияе за...
Пафта, ботуши и четка за бръснене...
Сбогом, Nokia. Здравей, Microsoft Mobile...
Пускат монета с лика на Путин в чест на...
САЩ заплашиха Русия с нови санкции, трупат...
Crème De La Crème I*: Проф. Александър...
Детективи, НПО-та и форумци по следите на...
FACEBOOK
За кого ще гласувате на Евроизбори 2014?
ГЕРБ
Коалиция за България
Атака
ДПС
Реформаторския блок
България без цензура
НФСБ
Коалиция КОД (НДСВ заедно с Илиана Раева)
АБВ
ПП Зелените
Друг
Независим кандидат
резултати
Анонси
„Речни чудовища” – една история...
OFFNews търси да назначи Sales мениджър
Пловдив обяви конкурс за...
Мтел набира проекти, които да...
По-ниски цени за бърз интернет и...
Как ще плащаме сметките за парно...
Владимир Каролев и Александър...
Партньори

Павел Попандов: Сашо направи „Добро утро” школа

Павел Попандов


Известният български актьор Павел Попандов се върна назад във времето и разказа с огромно удоволствие как се е запознал с отишлия си наскоро Александър Авджиев в предаването „Добро утро” по БНТ, на което журналистът бе един от създателите. Авджиев и екипът помагат в един изключително труден момент за оцеляването на  театър „Възраждане”, в който работят  с Недялко Йорданов. Цялата редакция на „Добро утро” заедно с покойния режисьор на предаването Илия Костов вземат страна в конфликта и създават рубриката „Минути за поезия”. В ролята на поета Трендафил Акациев Павел Попандов присъства почти всяка събота в ефир.

- Г-н Попандов, чак сега, след смъртта на Сашо Авджиев оценихме предаването „Добро утро” по БНТ, което беше първата птичка на сутрешните предавания. Харизматичната му личност внасяше допълнителен интерес към блока. Професионализмът му също беше безспорен. Вие как се сработвахте с него?

- За разлика от много днешни водещи, които не владеят първо правоговора, да не говорим за това как се обличат и какво е поведението им, Сашо си беше една школа. Наистина съжалявам, че това чудесно предаване не съществува.

- Сашо успяваше да владее и злободневното и извисеното от онези толкова трудни времена. Вие като Трендафил Акациев му помагахте.

- Ще ви разкажа една история. В поредното предаване той ми възложи една много интересна тема. Това беше зората на появата на мутрите. И най-неочаквано ми зададе въпрос какво мисля за анцуга. И тогава аз го върнах в праисторическо време. Обясних, че това е едно немско племе цуги, които са живели в долината на река Анг и така са се появили тези дрехи. Трябвало е да бъдат свободни, защото са водили чергарски живот и освен това подвижни. А при по-страховити ситуации да не оставят следи. Сашо ме зяпаше, беше направо поразен от глупостите, които наговорих. Виждах как в апаратната се превиваха от смях. И накрая завърших с едно стихотворение:

Анцугът е лека дреха

Няма цип и копчилък

Бързо стигаш до успеха

Вместо да го търсиш в кръг.

- Какви рубрики имаше в “Добро утро”?

- Сашо наистина умееше да се справя с всичко. Но това, което най ме е впечатлявало, е чувството му за хумор, рефлекса и интелигентността му. В студиото попадаха интересни хора. Беше чудесна рубриката “Силует зад паравана”. Спомням си, че когато зад завесата беше седнал Никола Гюзелев, го оприличаваха на кого ли не, включително на продавача в кварталния магазин и какви ли не други щуротии. Но той умееше да разпалва любопитството и да провокира зрителите. Имаше много хубава спортна рубрика. Като анимация показваха смърфовете.

- За разлика от мнозина съвременни журналисти, чийто имидж се гради на конфликтност, скандалджийство и изразяване на неприязън към събеседника, Сашо беше спокоен и ведър човек на екран. Имаше ли някакви проблеми в самия екип?

- Той се отнасяше с много добро чувство към всеки. Беше мек и възпитан. Цялата работа с него беше приятно надиграване, а не напъване. Без простотии, без цинизми, което сега е типично за много телевизии. Имаше чистота в речта. Затова казвам, че това е класа и школа. Ще предложа на генералния директор на БНТ Вяра Анкова да го възстановят с друг водещ.

- Поддържахте ли отношения извън студиото?

- Когато вече не бяхме в ефир, се скъсвахме да се смеем. Не можехме да си кажем вътре в предаването всичко, защото времето беше ограничено. Например когато вървеше световното първенство по футбол през 1994 година в Щатите, си спомням, че ние започнахме много трагично. Загубихме от Нигерия с 3:0. Недялко Йорданов написа стихотворение. Естествено, Сашо ми зададе този въпрос и последваха две страхотни стихотворения.

Не футболисти, а жалки предатели

Затуй ли ний в САЩ сме ви пратили?

Ще ви издухаме тутакси всичките

Да ни върнете спешно паричките.

След това обаче нашите биха. Победиха Гърция в следващия мач. И веднага се появи:

Не футболисти, а славни герои

Гордей се Българийо с тез чада твои!

- Как след толкова години помните тези неща?

- Ами имам такава памет. Помня текстове от филми от 1975 г.

- Той е поредният случай на силно чувствителен човек, който в един момент става изкупителна жертва на системата на ДС у нас.

- Това е един изключителен идиотизъм – да ровиш в живота на хората. Естествено, далеч съм от мисълта, че трябва да пазим мръсниците, които са объркали кой знае колко съдби. Но има хора, дълбоко убеден съм в това, които са вкарвани в тази система, а те са били там фиктивно. Такива са били институциите, няма мърдане. Както обвиниха Доньо Донев, че е бил доносник. Спомням си, че гостувахме в ателието му с Любо Чаталов. Какви порнографски карикатури ни показа на тогава страшни действащи политици, аз си глътнах езика от страх! „Доньо, скрий ги тези неща, защото става страшно, ако някой ги намери!” Естествено, бездарникът ще се нахвърли срещу такива хора. В края на краищата било каквото било. Хора като Сашо не биха направили кариера или да катерят нагоре за сметка на други хора.

- С какво се занимавате в момента?

- Напоследък много ми дойде. Много близки мои хора си отиват един след друг и това силно ме травмира. Мъчи ме. Не ми е точно. Някак неусетно започнах да броя, като се появи наш филм - кои са си отишли, кои са останали. Много, много тъжно. С почти всички съм имал контакт – актьори, режисьори, оператори, сценаристи. Снимам от 1971 година, в биографията ми има над 100 филма. И се броя за  щастлив човек. Мога да спомена само няколко имена на велики покойници, с които съм работил -  Николай Хайтов, Йордан Радичков, Никола Русев, Станислав Стратиев, Ивайло Петров. Това, което тайно ми се иска, е да играя в пиеса на Иван Радоев. Ето това искам да ми се случи!

На погребението аз му носих кръста.

- На театралната сцена на Сатирата в какво ви гледа публиката?

- В Сатирата съм в „Детектор на лъжата” и „Календарни момичета”. Театърът скоро ще излезе в ремонт. Но през новия сезон се надявам да открием с една много хубава пиеса – „Хористи”, на Николай Гундеров, много прочут в Чехия. Надявам се с това да изненадаме публиката.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : OFFTOPIC

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.