Екипът на OFFRoad-Bulgaria завърши успешно прехода си до Болград, Украйна, където е за да огледа пораженията по Спасо-Преображенския събор, чийто купол изгоря на 26 януари при неизяснени обстоятелства. Родената в Бесарабия журналистка и общественичка Райна Манджукова, Георги от форума (Гошко-Лошко) и фотографът на OFFNews.bg Сергей Антонов потеглиха вчера сутринта и в късния следобяд бяха вече в Болград, където ги посрещна температура от – 30 градуса. Румен Янев от OFFRoad Radio разговаря с Манджукова.
Румен Янев: Здравейте г-жо Манджукова, как сте?
Райна Манджукова: Добър вечер на вас и на слушателите ви. Доста ми е тежко. Защото аз съм свикнала на влизане в Болград да виждам осветения от залеза купол. Този път просто не го видях и беше много потискащо. Но пък с много задоволство и удовлетворение, вътрешно, морално и емоционално видях, че хората тук, същите тези, които бяха зрители на моето предаване, са много по-силни от мен. Те се държат много по-твърдо и вече са преодолели болката. Настроени са за възраждането на храма и аз много се гордея с тях. Иначе много е студено, почти никакви хора няма по улицата, а и ние доста късно пристигнахме, така че нямахме възможност да проведем разговорите, които искахме. Но пък до мен тук е моята приятелка Наталия Кара, която е заместник-директор на болградската гимназия, така че аз мисля, че за слушателите на OFFRoad Radio ще бъде по-интересно да чуят нея.
Р. Я.: Абсолютно сте права, кажете първо с две думи как пътувахте.
Р. М.: Прекрасно пътувахме, с шофьор като Георги няма абсолютно никакви проблеми, а и общо взето вълка не е толкова страшен, колкото го рисуват в крайна сметка. Или може би пак защото шофьорът ни беше такъв. Дори пристигнахме с няколко часа по-рано от планираното, макар че старите хора казват „път време няма“.
Р. Я.: Здравейте Наталия, аз съм Румен Янев от OFFRoad Radio, София, България.
Н. К.: Приятно ми е.
Р. Я.: И на мен ми е приятно, такива контакти са вълнуващи, въпреки че поводът е трагичен. Аз вярвам обаче, че вие ще намерите сили, приятели и средства и ще възстановите всички загуби.
Н. К.: Смятам, че хората които живеят тук в Бесарабия, специално в Болград и района, просто са сигурни в това, че храмът не просто трябва, а ще бъде възстановен. Затова ще се намерят средства, всеки е готов да подаде ръка с желание да се включи, абсолютно всеки. Въпросът е само колко време ще отнеме и вълнението от това, че тази светиня е пострадала, точно сега. Хората винаги са го имали събора като място и храм, който като надежда и знак винаги е бил пред тях и ги е подкрепял във всички начинания.
Р. Я.: Вероятно няма да успеят до Възкресения Христово?
Н. К.: Най-вероятно не, защото работите, които смятам, че предстоят, изискват повече време
Р. Я.: На мен ми се струва, че ако се съберат повече усилия Рождество Христово може още от тази година да посрещнете в храма.
Н. К.: Да се надяваме. Само зависи кога ще започне работата по самото възстановяване, а не само организаията по събиране на средства и определяния на мащабите, които предстоят да се правят.
Р. Я.: Кажете ми как живеят българите в Украйна? Какво си мислят за далечната родина? Как ни чувствате?
Н. К.: Смятам че винаги, колкото и поколения българи да има, тези чувства, които изпитва всяко едно поредно поколение е особено, но винаги едно – с такава обич, която се предава от поколение на поколение. По принцип България за нас означава много, защото и когато сме добре, и когато ни сполети нещо, винаги сме с обърнат поглед към нея. Тя е нещо съкровено, което ни топли, дори само от мисълта, че България я има. Българите там знаят за българите тук и българите тук винаги се трудят с мисълта, че не са сами, че няма да бъдат изоставени и че някъде в Европа тази мъничка България ги кара да се гордеят, че имат държава и това за тях е много.
Р. Я.: Как се отнасят украинските власти към вашата общност?
Н. К.: Мога да кажа, че от страна на държавните институции се спазват правата. По-младите имат възможността да изучават български език, традициите, културата, обичаите, за да могат да се чувстват такива, каквито са по кръв и по рождение
Р. Я.: Имате ли български книги достатъчни?
Н. К.: В момента да, защото в Болградската гимназия се преподава български език, литература, история на България, традиции и обичаи на българите. Специално в нашето училище имаме литература, която децата могат да ползват постоянно и това им дава възможност по-късно да кандидатстват като студенти в България. Който иска да учи и да знае езика, има такава възможност.
Р. Я.: Прекрасно казано, благодаря ви. Г-жо Манджукова, каква е вашата програма оттук нататък?
Р. М.: Всъщност ние утре (б.р. - днес) смятаме да свършим основната работа, а именно програмата минимум е да заснемем всичко което можем в храма. Освен това искаме да снимаме църковната утвар и иконите, които са спасени от храма и които са в специално хранилище в момента. За това ще ни е нужно разрешение от районната и градската администрация. А затова ще ни съдейства именно българския културен център. Не вярвам да успеем да направим много, защото наистина студът е невероятен и улиците са пусти. Аз Болград не съм го виждала толкова пуст. Но така или иначе каквото може ще направим.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Кремъл предупреди собственика на Телеграм да внимава
dolivo
Защо по време на нападението срещу 'Крокус' не е имало служители на реда?
dolivo
Столична община ще плати над 30 000 лева на адвокатка, счупила крака си до Съдебната палата
Ендевър
Депутатите решиха: До 10 години затвор за блудство с малолетно дете