Екипът на Offroad-Bulgaria пристигна при -30º в Болград

Любомир Тодоров 02 февруари 2012 в 16:04 605 0

Спасо-Преображенския съобр след пожара. Снимки: Сергей Антонов
Спасо-Преображенския съобр след пожара. Снимки: Сергей Антонов

Екипът на OFFRoad-Bulgaria завърши успешно прехода си до Болград, Украйна, където е за да огледа пораженията по Спасо-Преображенския събор, чийто купол изгоря на 26 януари при неизяснени обстоятелства. Родената в Бесарабия журналистка и общественичка Райна Манджукова, Георги от форума (Гошко-Лошко)  и фотографът на OFFNews.bg Сергей Антонов потеглиха вчера сутринта и в късния следобяд бяха вече в Болград, където ги посрещна температура от – 30 градуса. Румен Янев от OFFRoad Radio разговаря с Манджукова.

 

Румен Янев: Здравейте г-жо Манджукова, как сте?

Райна Манджукова: Добър вечер на вас и на слушателите ви. Доста ми е тежко. Защото аз съм свикнала на влизане в Болград да виждам осветения от залеза купол. Този път просто не го видях и беше много потискащо. Но пък с много задоволство и удовлетворение, вътрешно, морално и емоционално видях, че хората тук, същите тези, които бяха зрители на моето предаване, са много по-силни от мен. Те се държат много по-твърдо и вече са преодолели болката. Настроени са за възраждането на храма и аз много се гордея с тях. Иначе много е студено, почти никакви хора няма по улицата, а и ние доста късно пристигнахме, така че нямахме възможност да проведем разговорите, които искахме. Но пък до мен тук е моята приятелка Наталия Кара, която е заместник-директор на болградската гимназия, така че аз мисля, че за слушателите на OFFRoad Radio ще бъде по-интересно да чуят нея.

 Р. Я.: Абсолютно сте права, кажете първо с две думи как пътувахте.

Р. М.: Прекрасно пътувахме, с шофьор като Георги няма абсолютно никакви проблеми, а и общо взето вълка не е толкова страшен, колкото го рисуват в крайна сметка. Или може би пак защото шофьорът ни беше такъв. Дори пристигнахме с няколко часа по-рано от планираното, макар че старите хора казват „път време няма“.

 

Р. Я.: Здравейте Наталия, аз съм Румен Янев от OFFRoad Radio, София, България.

Н. К.: Приятно ми е.

Р. Я.: И на мен ми е приятно, такива контакти са вълнуващи, въпреки че поводът е трагичен. Аз вярвам обаче, че вие ще намерите сили, приятели и средства и ще възстановите всички загуби.

 Н. К.: Смятам, че хората които живеят тук в Бесарабия, специално в Болград и района, просто са сигурни в това, че храмът не просто трябва, а ще бъде възстановен. Затова ще се намерят средства, всеки е готов да подаде ръка с желание да се включи, абсолютно всеки. Въпросът е само колко време ще отнеме и вълнението от това, че тази светиня е пострадала, точно сега. Хората винаги са го имали събора като място и храм, който като надежда и знак винаги е бил пред тях и ги е подкрепял във всички начинания.

 Р. Я.: Вероятно няма да успеят до Възкресения Христово?

 Н. К.: Най-вероятно не, защото работите, които смятам, че предстоят, изискват повече време

 

Р. Я.: На мен ми се струва, че ако се съберат повече усилия Рождество Христово може още от тази година да посрещнете в храма.

Н. К.: Да се надяваме. Само зависи кога ще започне работата по самото възстановяване, а не само организаията по събиране на средства и определяния на мащабите, които предстоят да се правят.

 Р. Я.: Кажете ми как живеят българите в Украйна? Какво си мислят за далечната родина? Как ни чувствате?

Н. К.: Смятам че винаги, колкото и поколения българи да има, тези чувства, които изпитва всяко едно поредно поколение е особено, но винаги едно – с такава обич, която се предава от поколение на поколение. По принцип България за нас означава много, защото и когато сме добре, и когато ни сполети нещо, винаги сме с обърнат поглед към нея. Тя е нещо съкровено, което ни топли, дори само от мисълта, че България я има. Българите там знаят за българите тук и българите тук винаги се трудят с мисълта, че не са сами, че няма да бъдат изоставени и че някъде в Европа тази мъничка България ги кара да се гордеят, че имат държава и това за тях е много.

 Р. Я.: Как се отнасят украинските власти към вашата общност?

Н. К.: Мога да кажа, че от страна на държавните институции се спазват правата. По-младите имат възможността да изучават български език, традициите, културата, обичаите, за да могат да се чувстват такива, каквито са по кръв и по рождение

Р. Я.: Имате ли български книги достатъчни?

Н. К.: В момента да, защото в Болградската гимназия се преподава български език, литература, история на България, традиции и обичаи на българите. Специално в нашето училище имаме литература, която децата могат да ползват постоянно и това им дава възможност по-късно да кандидатстват като студенти в България. Който иска да учи и да знае езика, има такава възможност.

 

Р. Я.: Прекрасно казано, благодаря ви. Г-жо Манджукова, каква е вашата програма оттук нататък?

 Р. М.: Всъщност ние утре (б.р. - днес) смятаме да свършим основната работа, а именно програмата минимум е да заснемем всичко което можем в храма. Освен това искаме да снимаме църковната утвар и иконите, които са спасени от храма и които са в специално хранилище в момента. За това ще ни е нужно разрешение от районната и градската администрация. А затова ще ни съдейства именно българския културен център. Не вярвам да успеем да направим много, защото наистина студът е невероятен и улиците са пусти. Аз Болград не съм го виждала толкова пуст. Но така или иначе каквото може ще направим.

Най-важното
Всички новини