Тук е така

Юрий Йорданов 15 юни 2014 в 10:56 9640 9

Юрий Йорданов
Юрий Йорданов

В света на компютрите, в който живеем все повече, има един универсален лек за всички мъки. "Забие" ли компютъра - ресетваш и продължаваш. В света, който населяваме - България - нищо не е така, както е по света. Тук е така, както знаем.. При все че компютрите ни до един са правени по света и "примерът" им е до всеки от нас - тук, в живота ни - всичко е различно. Reset няма, защото не ни е нужен.

В страната "тук е така", някъде по пътя до днешния ден бе загубена връзката с разума. Колективно и единично възпитахме у себе си своята "изключителност" в самонаправата на лудостта ни. И заживяхме в свят, в който всеки новодошъл чужденец има дългата задача да търка ушите и очите, гледайки ставащото и разбирайки, че местната телевизионна "забележителност" професор Вучков не е луд, а нормален анализатор на ставащото.

Тук да те лъжат е нормално. Утре е пак ден - "грешните" спомени трябва да са ресетнати, изтрити - и ние си вярваме, уточнявайки "тук е така".

В страна като България, през XXI век (според непотвърдени източници този бил векът), все повече откриваме - компютрите "ресетват" лудостта си, а ние, до тях, я рециклираме. И тъй като нищо не става видимо без традиции, труд и постоянство - то днес ние отбелязваме заслужените постижения на лудостта ни, описвани накратко, но ясно за нас, местните, тук е така, ако искаш да разбираш - сменяй чипа, побългари се.

Странното на този "обществен договор" е, че дори неподписан, той е приет горещо, масово, ангажирано. Има си държава, избори, полиция и власт и избиратели. Сякаш сме клиника с две крила - за властващи луди и за нормални, тихи, безвластни.

В нормалните човешките отношение всичко прилича на правенето на къща - тухла по тухла градиш света си и хората в него. Основите са за връзката с гравитацията. Но тук не е така. Тук къщата се строи от покрива, а за тухлите и основите - ще помислим и ще решаваме - примерно утре, но може и в другия мандат. Ако може - другият мандат да решава детайла с водата, сред която бе построен покрива, победил гравитацията и някакъв наивник с името Нютон. Явно луд някакъв. В този мандат откриваме с лента покрив, на 3/4 от края. Вчера България не успя да влезе в новините на света - би ни Бразилия с футбола и протестите си.

А имахме шанс - министър на културата със сълзи на очи откри 3/4 от един празен музей на пъпа на столицата, пълен с намерения за показване на културни ценности. Погледнато философски, през магическата призма "тук е така" - министърът откри една инсталация на нищото, модернизъм, последен писък на глупостта ни, която незнайно защо не се харесва на никой. Сигурно сме прекрачили някаква граница, след която и най-лудите и извратените по света не са готови да плащат за пълна идиотия. Но тук това бе новина, никой не бе впечатлен - министърът, "неизнасилващ" времето, изнасили разума на медиите и тукашната публика. Но "тук е така" пак проработи. Утре великодушните медии ще открият с лента и рязане - въздух наречен шедьовър. Някой ще ръкопляска, друг ще го описва, трети ще получи орден, медал за "високи постижения в ниското", ще има книга, коктейл и признание - между Ком и Емине - всичко може.

Някъде в приказното ни детство сме учили приказката как царят бил гол и никой от придворните и заинтересованите не виждал това, освен "простият" и неразбралият "задачата" да ръкопляска и да се възхищава.

Тук, за разлика от "лудите" по света - не чиновникът живее от това, че служи на жителя, гражданина. Тук "нормалното" е друго - Гражданинът служи на чиновника, плащайки му два пъти - веднъж през заплатата, и втори път - лично, поощрявайки го, да се взре внимателно,присърце, в проблема му.

Тук да те гони кола по раирана пътека е нормално. Всяка нова гарнитура в парламента ремонтира поне 2 - 3 пъти закона за гоненето на пешеходец по пътека. Законът схваща проблема - простите луди ходят, умните са в колите. Простите да си се пазят. Тук е така, на колите, които са вносни тук в България им става нещо и им се гонят пешеходци по пътеки.

Просто депутат тук е невъзможно - прост депутат - това - да. Да не те знаят кой си с години, а проговориш ли (по погрешка) - да се кае и избирателят, и избраният. Министерството на образУванието в страната "тук е така" се е "погрижило". Има традиции, труд и воля, и най-вече упорство, да има "више" образование на всека рътлинка и долчинка с амбициозен кмет и пост във властта. Всеки минал през амвона се е подписал с по един Ониверситет.

Тук министърът не лъже - той просто си сменя мнението с честота, съвпадаща с въртенето на земята около оста й. Спазвайки природните закони и отстоявайки горещо научното достижение - Земята не е плоска. Ние му вярваме - прав е. Мнението и Слънцето никога не са еднакви - и астрономите го казват, но не и политолозите по света. Според чуждите политолози било опасно, Не и тук - тук е полезно и е така!

И пак да се върнем при многострадалния компютър - той ресет си има и ако запецне - натискаме копчето и заживяваме бързо и нормално. Тук нормалността се е скрила в компютрите и не ще да излезе - страх я е. Пък то си е и страшно.

Всеки уж приел за нормално да живее по принципите на "тук е така", дори в България си сменя кранчето на чешмата, ако му капе и не може да спи. Вода има, "тук е така" - всеки трябва да спи. Това е нормално. Нормално е и водата да тече, шуртейки.

В страната "тук е така" е така от доста години. Бавното, но постоянно и системно местене на "стандартите" ни заведе в светът на лудостта за другите, нормалните. Но ние сме доволни - тук честните са считани за луди, лудите, дето се правят на луди, са нормални. Без кавички. Както и компютрите ни, които са нормално вносни и нормални.
Засега тук е така.

P.S. Думата "морал" не е използвана съзнателно - чуждица без смисъл е. Води до мисли, които се карат с упоменатото "тук е така". Тук е така, да повторим.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!