Владимир Шопов е следващият изявен колумнист, който става постоянен автор на OFFNews.bg, редом с Евгений Дайнов и Деян Енев. Вероятно го познавате, както от статиите му в Reduta.bg, така и от публикациите му във "Форбс".

Ето как самият Владимир Шопов е представил себе си в Reduta.bg: Владимир Шопов е роден на 1 април 1970 година с цялата многозначителност на тази дата. Опитва се да избяга от нея чрез писане на текстове, блогване и туитване. От време на време е канен за лектор на различни места в България и Европа. Най-много обаче държи на две неща: пето поколение софиянец и трето поколение левскар. 

Имаме удоволствието да представим първия му текст, написан специално за OFFNews.bg.

Историята владее нашите ширини. Това безотказно алиби за всичко, което сме, е сред най-универсалните елементи на мисленето ни. Хронологията на различните робства удобно вплътнява самообраза на „боксова круша” на историческите рулетки, които за нас все спират, където не трябва. Обичаме да стоим самовглъбено в това, което ни прилича на омагьосан кръг на уникалната ни неадекватност. Когато гледаме към политика и управление, постоянно виждаме неспособност и зла умисъл. Когато погледнем икономика и бизнес, ни се натрапва някой пореден полупрестъпен картел. Заклещени сме в свят, в който мечтата е неуместна, а оптимизмът е признак на наивност. За лошата предопределеност на бъдещето ни всеки от нас си има собствена теория. Но колкото по-объркани изглеждаме, толкова повече нараства нуждата от някакъв рестарт на нацията ни. По най-различни начини много други са успявали.

В последната си книга „Цивилизация. Западът и останалите” Найл Фъргюсън избира Южна Корея за една от най-впечатляващите илюстрации на възхода на Изтока. През 1960 година страната е по-бедна от Гана, но повече от три десетилетия по-късно успява, през 1996 година, да влезе в клуба на богатите икономики (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). В продължение на 17 години (1973–1990 година) корейската икономика е най-бързо развиващата се в света. Комбинацията от авторитарно политическо управление и планирана експортно-ориентирана индустриализация е в основата на този рестарт. Геополитическата гаранция на САЩ и успешната „финансова дипломация” спрямо Япония и Германия осигуряват ресурсите за развитие. В момента обаче най-бляскавият и коментиран рестарт е този на Китай. Около него са построени повечето актуални теории за бъдещето на света и много хора гледат в тази посока за ориентир, ако не за вдъхновение.

Понякога обаче промените, водещи до рестарт, стават тихомълком, без да им обръщаме нужното внимание. Германия от 90-ти години е пример за това. Частично това се дължи на отликата от авторитарните системи и мащаба на промяната. Авторитарната промяна е по-лесна за организация, играчите при нея са по-малко и процесът не е толкова наситен от конфликти. Освен това немският рестарт по-скоро прилича на надграждане, отколкото на радикално преобръщане. Германия „открива” Азия много преди повечето европейски държави. Немският бизнес заедно с държавата и университетите започва да изпраща студенти в Китай още в средата на 90-те години на миналия век. Различни градове и индустрии правят собствени системи за икономически отношения с партньори в Китай. Правителството на социалдемократите постига компромис с профсъюзите по отношение на нивата на заплащане в страната и вдига нивото на конкурентоспособност. Има и още много мерки. Крайният резултат от всичко това: три четвърти от сегашния растеж на страната идва от Азия, а мястото й в новия ред изглежда гарантирано.

Понякога рестартът пък може да започне на места, където не очакваме. Гърция през последните години е в полезрението на всички чрез срива си, несекващите бунтове и стачки, видимо задънената улица, в която се натика страната. Но това не е всичко, което заслужава внимание. Гърция успя да направи себе си неотменима ценност за Запада по време на Студената война и си гарантира пространството, вниманието и парите, с които да сътвори безобразията, довели я до сегашната тежка ситуация. Впечатляващо е, че дори притисната до стената тя сега се оказа неотменим елемент от еврозоната и по този начин успя да се освободи от огромно количество дългове. Замразяването на суверенитета може и да е неприятна цена за това, но още отсега се виждат наченки на някакъв рестарт.

Гръцкият бизнес се зае с тази задача и наскоро поръча изследване за недостатъците на икономиката и възможните стратегии за развитие. Платен от гръцката банкова асоциация и гръцката федерация на бизнеса, анализът очертава нов национален модел и стратегия за растеж около реформи в сегашните пет ключови сектора на икономиката (туризъм, енергетика, хранителна промишленост, търговия и селско стопанство) и подкрепа за още осем нововъзникващи (фармацевтика, аквакултури, медицински туризъм, развитие на регионалната карго логистика и други). Подобно начинание далеч не е точката на пречупване, но илюстрира капацитет за промяна. Тя не може да заобиколи политическата система на страната, но ако след идващите избори се сформира работещ кабинет реализацията на подобни стратегии ще стартира.

Когато се загледаме в опитите на държавите да рестартират развитието си, виждаме по-скоро палитра, отколкото универсална рецепта. Правят го и авторитарни режими, но и демокрации. Понякога е осъзнат интерес на бизнеса, в други случаи надделява политическият разум. Шансовете за успех са различни на различните места. Някои го правят по цялостна стратегия, други - повече на парче. Като минимум обаче се изискват усет за нуждата от промяна, ориентация, идея, воля и качество на елита. Надали някой би се обзаложил, че в България в момента притежаваме много от тези елементи.

Още по темата

10/07/2012

9-а степен по България

08/05/2012

Нашите автори

Левият „Трамвай желание“

25/03/2012

Нашите автори

Формират се глутници, а не общности