Либертарианството, имиграцията, тероризмът и националните граници

Владимир Каролев 06 януари 2017 в 15:15 13819 17

Либертарианската философия през последните години е в подем поради една проста причина – либертарианците излязохме прави за почти всички икономически и всички социални проблеми – кризата от 2008-2009 г., икономическият срив във Венецуела, европейската дългова и банкова криза, имотният балон в Китай, катастрофално неефективната война на държавната власт срещу наркотиците, кризата с образованието и т.н. Почти всички проблеми, без един – държавно спонсорираният тероризъм и ислямизъм.

Либертарианците поставяме на пиедестал човешките живот, свобода и собственост, като съответно отхвърляме държавната власт в почти всички области на живота. Като цяло, консенсусът стига до това, че държавата и политиците трябва да управляват единствено съда, полицията и армията. Съответно, ние подкрепяме неща като свободната търговия, свободното предприемачество, свободното носене на средства за самоотбрана, свободното движение на капитали и свободното движение на хора. Именно тук дойде и големият проблем за либертарианците през последните години – как нашата идеология да отговори на легитимните страхове на огромен брой хора, че неприятелски страни спонсорират с държавни средства радикален ислямистки тероризъм и де факто ислямизация и сегрегация на значителен брой граждани в европейските страни*. Как е възможно либертарианството, с нашите принципи за свободно движение на хора, стоки и капитали, да отговори на тези страхове?

Много мои приятели изпаднаха в доста екстравагантните аргументи на анархо-капитализма за пълна отмяна на границите и самостоятелна защита на всеки дом и град или пък решаваха да допуснат, че миграцията и граничният контрол ще бъдат компромис с либертарианските принципи. Лично за себе си аз също нямах отговор и затова не влизах в тези дебати. Вчера обаче се сетих за едни 100 000 граждани в Джорджия, които през 2005 решават да си обособят самостоятелния град Санди Спрингс. Но тъй като по закон трябвало да имат напълно функциониращи градски услуги до края на годината, новоизбраната градска управа имала една-единствена опция – да наеме частни компании да извършват „публичните“ услуги. За щастие на местните, договорите и конкурсите били майсторски изпипани в юридически план и „временното“ решение се оказало толкова успешно, че в крайна сметка работи и до днес – Санди Спрингс има обществени услуги, но за тях се грижат частни компании. И когато някоя се издъни, на нейно място идва друга – съответно, всеки внимава в картинката.

Имайки предвид, че държавният контрол на миграцията по границите се проваля както в Европа, така и в САЩ, то тогава се сетих, че би било хем либертарианско, хем и смайващо ефективно, тази дейност просто да бъде зададена на гражданско обединение, неправителствена организация или частна компания със съответните задачи.

Колкото и хората днес да се консолидират около това, че националните граници трябва да бъдат по-затворени за свободна миграция, трябва да помним, че същите граници и същата миграция са под контрола на политиците. И без значение какво ни обещават те, най-малко една от двете доминиращи политически идеологии гради партийното си оцеляване и строителство върху приемането на бедни мигранти, сегрегацията им и превръщането им в зависими от държавни помощи послушни избиратели, които винаги ще гласуват правилно/ляво на изборите.

От друга страна, ако под натиск на гражданското общество политиците делегират контрола върху миграцията на частни компании или граждански организации с ясен мандат, то стимулът на същите организации би бил много по-близък до този на гражданите – а именно, да си свършат работата, такава, каквато им е възложена.

Сред избирателите съществува почти пълен консенсус, че влизащите в страните ни мигранти трябва да бъдат подходящи за интеграция в България и икономиката ни – за успеха на това има съвсем обективен измерител дали приетият от контролиращата граница Х организация през граница Y имигрант е успял да си намери работа в рамките на 12 или 24 месеца след влизането в страната. Съответно, отговарящата за миграцията организация може да бъде лесно контролирана от отговорния ресорен министър, а той, от своя страна, отговаря политически пред избирателите.

Сред избирателите съществува и почти пълен консенсус, че влизащите в страните ни мигранти трябва да бъдат подходящи за интеграция в обществено-културния ни живот, а не да ни гърмят с бомби по влаковете или да ни газят с ТИР-ове по коледните базари. За това също има обективен измерител – колко от пропуснатите от съответната организация Х през граница Y мигранти са решили да посрещнат 60 девици при Аллах, след като се взривят в някой мол или извършат друго побъркано зло деяние. Съответно, отговарящата за миграцията неправителствена организация или частна компания може да бъде лесно контролирана и за това. Дори и мигрантът да е пропуснат тотално „на тъмно“, държавните служби за сигурност би трябвало да разследват случая и да наложат колосални санкции върху допусналия грешката плюс да му прекратят договора – давайки нов стимул да си върши коректно работата.

От чисто икономическа гледна точка, възлагането на миграционния контрол на неправителствена организация дори не е нужно да бъде в условия на монопол – повечето страни в света са достатъчно големи и с достатъчно разнообразни граници, че да могат да се наемат няколко конкуриращи се помежду си компании да отговарят за миграцията през различни отрязъци и КПП-та от националната граница. Това ще засили стимула на организациите да си вършат работата ефективно и да предлагат задоволителни цени за услугите си.

Така стигаме до стария либертариански принцип, че щом политиците нямат стимул да вършат нещо добре, то гражданите трябва да го възложат на други граждани или частни фирми, които имат такъв стимул.

Тоест, либертарианското решение на този проблем се оказва не премахването на границите или друга радикална щуротия, а най-разумното и дори изпробвано** решение – отнемането на функцията от ръцете на политиците, които доказано не се справят с нея и превъзлагането на контрола върху миграцията на някого другиго, който има естествен стимул да я управлява добре – бил той местно гражданско сдружение от живущите край границата, частна компания, НПО или нещо друго. И мога да се хвана на бас за един кашон черно Джони, че на данъкоплатците ще ни излезе и по-евтино.


*Почти всички извършители на терористични актове в Европа през последните години бяха европейски граждани второ или трето поколение, ислямизирани, сегрегирани и радикализирани на европейска територия.

**България вече има успешен опит с наемането на британска неправителствена организация (Краун Ейджънтс) да управлява митническите процеси. В резултат устойчивият тренд на намаляване на митническите приходи от края на 90-те години на миналия век беше пресечен, приходите се повишаваха с 30% годишно в продължение на 4 години, контрабандата намаля драстично, а корупцията в значителна част от митническите структури беше де факто елиминирана.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12020

17

toomuch

10.01 2017 в 00:14

за кои политици говориш ти като ти самият си.
макар и неформално.
тия кинти дет ги напрайхте не стигат ли
или кашоните с черно джони свършват..

12020

16

toomuch

10.01 2017 в 00:07

а на бас на едно черно джони, че лъжеш?

14355

15

neverland

09.01 2017 в 12:15

Част 4

Всяко едно решение си има “цена”, която може да е чисто финансова, социална, историческа, екологична…
Единият въпрос е: Могат ли властимащите да я “платят”, стиска ли им, имат ли д…пе?
Другият въпрос е: Трябва ли изобщо да я платят? Ами ако не го направят? Задължително ли е? Въобще заслужава ли си? “Спечеленото” повече от платено и изгубеното ли ще бъде?
За добро или лошо, вземането на икономически и политически решения не лежи само върху строга счетоводна основа…приходи, разходи…всичко под чертата отпада, всичко над чертата ще го бъде…
Лошото е, че зад термините “икономически агенти”, “търсене”, “потребление”, които звучат абстрактно и обобщено(макро) стоят аз, ние, вие и те. В основата на всяко решение е отделният индивид, човек, продавачката, шофьорът, строителят. Човешки съдби. Заслужава ли си и защо да бъдат “пожертвани” те, за “просперитета” на друга група?
Сложни въпроси, които не са с еднозначен отговор.
Край.

14355

14

neverland

09.01 2017 в 12:14

Част 3

Пример 4: Да има ли диференцирано ДДС за определени стоки? Кое е най-правилното?
Пример 5: Данъкът върху доходите да остане ли плосък или да стане прогресивен? Кое е най-правилното?

Отговорите на тези и на още хиляди въпроси не са толкова лесни и едва ли не подразбиращи от самосебе си. Зависи от това чии интерес се защитава(на малкия, на средния, на големия, на бизнеса или на работника…)Зависи от това къде в социалната стълбица се намира човек, какъв жизнен стандарт има, къде е живял и учил, какво е било обкръжението му и още много фактори, които оказват влияние върху избора на дадена икономическа алтернатива. Ключовият момент тук е “алтернатива”, тоест човек избира един от вариантите, значи има и други варианти(множество). При 1+1 няма варианти, и всички посочват един единствен резултат, докато горепосочените въпроси(и не само)отговорите са разнопосочни.

14355

13

neverland

09.01 2017 в 12:13

Част 2
Може да звучи доста наивно и опростено, но…
Това не е математика, 1+1 не е 2, не е точна наука, а хуманитарна, няма световен консенсус за това кое е най-правилно, най-честно, най-справедливо, ”най-редно”. Ако беше толкова кристално и ясно какво и как трябва да се направи, кой би бил този глупак, който няма да го направи при положение, че абсолютно всички други знаят какво е необходимо!?
Причината е всяко едно решение свързано с икономиката, води до обществени, социални и политически промени, казуси, сътресения…
Пример 1: Ако сега, съкратим 15 хил чиновника и 20 хил от системата на МВР, това ще доведе до еди какво си еди какво си, едни ще бъдат доволни, но други гневни. Кое е най-правилното?
Пример 2: Да се увеличи ли заплащането на учителите(според резултати на учениците, според рейтинга…)Кое е най правилното?
Пример 3: Да се увеличи ли заплащането на определени медици(според квалификацията и резултати)? Кое е най-правилното?

14355

12

neverland

09.01 2017 в 12:12

Част 1

По принцип симпатизирам на дясната идея, но в умерената й и не крайна форма на либертарианство. Винаги крайностите плашат. Винаги истината е по средата. Това с частна полиция, частен граничен контрол, частни обществени услуги, обществени блага под частен контрол…ми се виждат не футуристично, но някак като за по-напред в бъдещото(като изкуствения интелект, роботи домашни помощници, разплащане чрез имплантиран чип, който съхранява цялата информация за нас…всеки е наясно че отиваме натам и ще им дойде времето, но просто няма да е утре или в други ден).
Това за дядо Смит, за невидимата ръка…за вездесъщия справедлив и саморегулиращ се пазар…е как да кажа…въпрос на гледна точка.
Всичко е относително и зависи от това как ще бъде разчетено и интерпретирано от хората. Няма как да не бъде намесена политиката, всичко се пречупва през нея, от исторически събития, през научни постижения до икономически строеве и идеологии. Така е било от древни време и така ще бъде.




12014

11

ognian123

08.01 2017 в 13:14

Като чета коментарите се Убеждавам , че все още много хора не могат да се примирят с краха на комунизма.Партията вече не може да ги храни.Затова поздравявам Каролев за верните анализи които прави напоследък.

11738

10

KumaLisa

07.01 2017 в 11:42

Каролев е много отворен и му сече пипето, за това спор няма. И такива като него в България има много. Доататъчно е да прочетете коментарите под този материал. Жалкото е, че на всички тях таванът им е да се уредят в екипа на някой политически или бизнес думбазин, който ще си ги има там за параван, за да може зад гърба им да си върти бухалката, както той си знае.