Жажда спечели наградата за най-добър български игрален филм на София Филм Фест на 19 март. Преди да прочета каквато и да е информация за него, от самото му заглавие си представях, че става въпрос за: А) туристи, които умират от жажда; Б) за спортисти, изнемогнали от тренировки, изтощени, ожаднели или В) хора, които не могат да се обслужват сами и трябва някой да се грижи за физиологичните им потребности.

Не се оказа това... Заглавието е с друг смисъл.

Без вода е район претоварен от дворно отглеждане на зеленчуци... Нещо характерно за нашите ширини. Но и точно това не е. Жаден е един терен, в който собствениците му са инсталирали голяма пералня за пране на мръсното бельо от близкият курорт. Понеже вилата им се намира високо на баира, когато съселяните поливат дворовете си, водата не достига при тях и пералнята спира.

Филмът започва с кадри на момче, което тича. Спира изтощен, ближе пресъхналата си уста и поглежда нагоре, където на едно дърво е кацнал един по-възрастен мъж и следи какво става. Оказва се, че това е бащата на момчето (в ролята Ивайло Христов), който е прекарал втори инфаркт и за да предпази сина си от подобна болест, го кара да извървява по 4000 крачки на ден. Лято е, зной и все по-често Пералнята остава без вода. Това принуждава собствениците да потърсят изход, да намерят алтернатива на безводието. И викат сондьор, който да намери мястото, където би текнала вода.

Майсторът се настанява в къщата заедно с дъщеря си.

Постепнно във взаимоотношенията между сондьора и домакините се натрупва едно напрежение. Младите - децата се търсят, харесват, но не искат да се поддат на страстта. И между възрастните пламва някаква искра. Домакинът на къщата е единственият човек, който е безразличен към заобикалящата го среща и много човечен.

Страстите и различията между двете семейства, подтикнати от жегата и жаждата в двойнствения й сюжетен смисъл постепенно изиграват своята роля и избухват в конфликт. Младите се сбиват само от една реплика.

Момичето сякаш се дразни от синхрона и разбирателството, което вижда в семейството с Пералнята. То силно контрастира на нейния живот - става ясно, че майка й е рускиня и е изоставила съпруга и детето си (нещо предвидимо и тривиално). Цяло лято девойката е принудено да обикаля по чукаците заедно с баща си - да намират вода, с което те се препитават.

В нея обаче има недоволство, бунт, дори злост - не би искала да има такъв живот. Обикалят с баща й като катунари – живеят в палатка, докато сондата стигне до вода, хранят се с храна приготвена на газеник.

Жажда е много пестеливо направен филм, който следва логиката на сценария си. Спокойно се включват персонажите, диалогът е премерен, точен, изчистен. На места стига до тривиалност, но като цяло има свой стегнат ритъм. Сценаристи са Светослав Овчаров, Светла Цоцоркова и Венцислав Василев.

Картината се движи плавно, заглушено, когато е нужно и създава едно спокойствие и широта в кадрите. Няма картина на брутален битовизъм, които видяхме в много други български филми. Има една висока естетика на изказа, майсторство и категоричност.

Филмографията на Жажда е доста респектираща. Преди да се появи по нашите екрани филмът се е състезавал на много фестивали (виж по-долу).

Много са и дебютантите тук – това е първият игрален филм на режисьора Светла Цоцоркова, която има зад гръба си три късометражни филма. Подобна е ситуацията и с оператора Веселин Христов, а главните роли се изпълняват от Моника Найденова и Александър Бенев, на които се спират след дълъг кастинг.

Жажда покорява със своята интелигентност. Това е филм с отворени мембрани към дълбоките, човешки чувства и настроения. Много запомнящи са моментите, когато майка и син простират чаршафите на дългите редици. Между тях има любов и синхрон, разбирателство, което буди ревност у момичето и го подтиква към разрушение и яд. Жаждата е за внимание, за тези естествени чувства на любов, привързаност, всеотдайност, топлина.

Следете този филм. Предстои му дълъг екранен живот.

Следващата прожекция на "Жажда" е на 28 март от 20:00 часа в Дом на Киното.

Награди и номинации:

Сан Себастиан ’15 – Номинация за наградата на Kutxabank за нови режисьори; Златна роза ’15 – Награда за пълнометражен дебют и награда за операторско майсторство; Минск ’15 – Награда за най-добър кастинг, Специална награда на журито; Арас ’15 – Най-добра режисура

„Жажда” получи и наградата за най-добър български игрален филм на София Филм Фест ’16, определена от жури в състав Кирил Разлогов (програмен директор на Московския международен кинофестивал), Елма Татараджич (програматор на международния конкурс на кинофестивала в Сараево, Босна и Херцеговина), и Роберто Куето (селекционер от филмовия фестивал Сан Себастиан).

Още по темата

23/03/2016

Култура

„Аз, Олга Хепнарова“, процесът на разпадане на един човек

23/03/2016

Култура

Кино и психоанализа на София Филм Фест

22/03/2016

Култура

„Моряшки истории” на Командарев и "Островчето" с премиера на СФФ

22/03/2016

Култура

"Жалейка": Стипчива наслада за всеки българин